Престъпен ум

50.

Случи се три години след като Тейлър беше завършила Академията на ФБР. Назначиха я в полевия офис в Ню Йорк, но събитията, които се случиха в онази нощ, нямаха нищо общо с разследванията, по които работеше тогава.

В онази нощ тя беше прекарала часове, преглеждайки досиетата от съвместното разследване на полицията в Ню Йорк и Ню Джърси на сериен убиец, когото бяха кръстили Убиеца по обявите или УПО за по-кратко.

През последните десет месеца УПО се беше гаврил сексуално и бе убил шест жени — четири в Ню Йорк и две в Ню Джърси. И шестте работеха в сферата на сексуалните услуги. И шестте се вместваха в специфичен физически профил — черна дълга до раменете коса, кафяви очи, на възраст между деветнайсет и трийсет и пет години, средни на ръст. Дадоха му псевдонима Убиеца по обявите, защото единственият солиден факт, който полицията успя да научи за девет месеца разследване, беше, че и шестте жени бяха публикували частни обяви, предлагайки «тантра масаж», на последните страници на безплатни местни вестници.

След девет месеца и почти без никакви улики кметът на Ню Йорк бе настоял шефът на полицията да поиска помощ от ФБР. Кортни Тейлър беше единият от двамата агенти, на които беше възложено да помагат по случая.

Минаваше полунощ, когато Тейлър напусна офиса на ФБР на двайсет и третия етаж на Федерал Плаза и излезе в късната октомврийска нощ. Тя караше бавно през Манхатън, после мина през тунела Мидтаун по посока на малкия си едностаен апартамент в Астория, в северозападния край на Куинс. Умът ѝ беше толкова зает, докато пресяваше лавина от мисли и се опитваше да сглоби няколко аспекта на разследването, че едва когато забеляза денонощния магазин на Двайсет и първо авеню, се сети, че в дома ѝ са свършили някои неща.

— Мамка му! — възкликна, бързо зави надясно и влезе в паркинга до магазина. Докато изключваше двигателя, стомахът ѝ също реши да ѝ напомни колко е гладна, като демонстрира собствен вариант на зов за чифтосване на кит.

По това време на утрото в магазина не беше оживено. Само двама-трима клиенти разглеждаха рафтовете. Младият касиер кимна машинално за поздрав на Тейлър и после отново насочи вниманието си към евтиния роман, който четеше.

Тя взе кошница и без да се замисля много точно какво ѝ трябва, започна да хвърля разни неща в нея. Точно беше взела кутия прясно мляко от хладилника в дъното на магазина, когато чу някаква суматоха отпред. Намръщи се и се огледа наоколо, но не забеляза нищо нередно. И все пак инстинктите ѝ подсказваха, че нещо не е наред. Отдавна се беше научила да се доверява на инстинктите си. Остави кошницата на пода и заобиколи зад ъгъла на съседната пътека.

— Побързай, пич, или ще пръсна шибания ти мозък на мръсния под. Няма да те чакам цяла нощ, мамка ти — каза някой с много притеснен глас, преди Тейлър да има възможност отново да надникне зад ъгъла.

Тя мигновено извади пистолета си «Глок 22», дръпна предпазителя и тихо го зареди. Къркоренето в стомаха ѝ изведнъж утихна, отстъпвайки пред хевиметълското барабанно соло на сърцето ѝ. Това не беше добре подготвена и обмислена операция на ФБР, нито учение, а чист лош късмет. Беше реалност и се случваше там и в момента.

Тейлър се наведе, за да не се вижда от касата, и се запромъква по пътеката. Спря, преди да стигне до края, и през пролуката между стоките на едната лавица погледна в кръглото огледало за наблюдение в ъгъла на тавана.

— Копеле, да не мислиш, че си играя с теб? — отново се разнесе притесненият глас. — Мислиш, че това е шибана игра? Размърдай се или ще пробия още една дупка в грозния ти задник. Чат ли си какво ти казвам, тъпако?

Барабанното соло в сърцето на Кортни се усили. В огледалото тя видя, че извършителят е един. Изглеждаше млад. Беше висок и мършав, с джинси, широка черна тениска на «Нюйоркските Янки» и кърпа в червено и черно, която закриваше по-голямата част от лицето му. Насочил бе полуавтоматичен пистолет «Берета 92» право в лицето на ужасения касиер.

Трескаво въртеше глава на всеки няколко секунди, за да провери входа на магазина и пътеките между стелажите. Дори от разстояние Тейлър видя, че той е пълна отрепка, изпаднал в еуфория от дрога. И това още повече влошаваше нещата.

Макар непрекъснато да се оглеждаше, хлапакът с беретата беше толкова неадекватен, че не забеляза полицейската кола, която спря пред магазина.

Полицай Тарковски не реагираше на сигнал за помощ. Малката бакалия на тъмен ъгъл в Куинс нямаше безшумна аларма или паникбутон, скрит под тезгяха. Полицай Тарковски просто бе огладнял и бе решил да си купи две понички и може би няколко кексчета, да го държат сит през следващия час и нещо. Помисли си да си вземе бурито от «Тако Бел» на Джаксън Авеню, но се намираше на една пряка от денонощния магазин и реши, че му се яде нещо сладко.

Беше младо ченге, което работеше в нюйоркската полиция от две и половина години. От два месеца бе започнал да патрулира сам два пъти седмично и тази нощ, както бе пожелала съдбата, беше дежурен.

Той слезе от патрулната кола и по изключение не тресна вратата, а я затвори безшумно.

Ужасеният касиер в магазина сложи всичките пари от касата в хартиен плик и се приготви да го даде на нападателя, когато съзря младия полицай, който се появи на вратата.

Тарковски видя младежа с беретата секунда преди той да го види. Нямаше време да повика подкрепления. Полицейското му обучение се задейства и той мълниеносно извади пистолета си от кобура, хвана го с две ръце и се прицели в хлапака.

— Хвърли оръжието — извика с твърд глас.

Младежът вече беше забравил за парите и касиера. Единственият му проблем беше ченгето с пистолета. Той изви тяло и за част от секундата насочи беретата си към гърдите на Тарковски.

— Начукай си го, ченге. Ти го хвърли — каза хлапакът, държейки оръжието на една страна в уличен гангстерски стил.

Очевидно беше нервен, но не му беше за пръв път. С много пъргаво движение той се завъртя с лице към полицая, отстъпи крачка назад и стратегически застана с гръб към предната страна на магазина. Сега касиерът беше малко вляво от него, полицаят — малко вдясно, а пътеките между стелажите — точно пред него, предоставяйки му възможно най-добрия поглед върху сцената.

Криейки се зад ъгъла, Тейлър също виждаше добре всичко, само че от срещуположната страна.

— Казах, хвърли оръжието — повтори Тарковски и направи крачка вдясно. — Сложи го на пода, пристъпи напред и коленичи с ръце на тила.

Все още приведена, Кортни безшумно се промъкна по пътеката и се приближи до предната част на магазина. Никой не я беше забелязал. Тя виждаше добре цялата сцена, особено нападателя. Очите му бяха обезумели от смесица от адреналин, тревога и наркотици. Позата му беше скована, но безстрашна, сякаш се бе намирал в това положение и преди и го владееше напълно. Тарковски, от друга страна, изглеждаше нервен.

— Майната ти, ченге — каза младежът и с лявата си ръка смъкна червено-черната кърпа от носа и устата си, като я пусна да увисне хлабаво около врата си, разкривайки лицето си.

Тейлър веднага разбра, че това е лош знак и че е време да действа, преди ситуацията да стане неконтролируема.

Само че закъсня.

Като във филм на голям екран, докато тя се изправяше, действието започна да се развива на забавен каданс. Младежът все още не я беше забелязал и никога нямаше да разбере дали бе усетил присъствието ѝ, преди тя да се покаже, но не даде шанс на полицай Тарковски… нито предупреждение и в бърза последователност натисна три пъти спусъка на беретата.

Първият куршум се заби в дясното рамо на Тарковски, разкъса сухожилия, разтроши кости и се взриви в червена мъгла от кръв. Вторият и третият го улучиха в гърдите, точно над сърцето, и раздробиха лявата и дясната артерия, пулмонарната артерия и вените. Тарковски умря, преди да падне на пода.

Въпреки кървавата баня хлапакът не се паникьоса. Бързо се завъртя на пети към касиера, грабна плика с парите и вдигна пистолета. Тъй като вече беше убил ченге, защо да оставя жив очевидец?

Тейлър видя решителността в обезумелите очи и движенията му. Тя разбра какво ще стане и преди той да превърне кошмара в действителност, изскочи на пътеката и се прицели с беретата.

С периферното си зрение младежът съзря движение вдясно и инстинктивно започна да извива тяло, натискайки спусъка.

Тейлър нямаше време да извика заповед или предупреждение, но знаеше, че това няма да има значение. Хлапакът нямаше да реагира. Щеше да я застреля със същата решителност, с която уби полицая.

Тя натисна спусъка само веднъж.

Куршумът .40 «Смит и Уесън» беше предназначен само да ранява. Тейлър искаше да улучи хлапака в ръката или рамото и да го накара да пусне оръжието, но той се движеше. Куршумът го уцели по-високо и няколко сантиметра по-надясно. Младежът падна по гръб. Парче от гърлото му се размаза на стената зад него. За три минути и половина кръвта му изтече. Линейката стигна до магазина за десет минути.

Той беше само на осемнайсет години.