Санаториумът

18

Жером избърсва уста с опакото на ръката, обръща се и се насилва отново да погледне зловещата находка в снега. Киселините парят гърлото му.

Под гривната има кост, изкривена е в нечовешки ъгъл.

Той сменя позата и едва успява да си поеме дъх. По челото му избиват капчици пот.

През последните години имаше няколко подобни открития. Глобалното затопляне принуждава глетчерите да се топят и се показват трупове на хора, изчезнали преди десетилетия.

Само преди няколко години беше намерена съпружеска двойка върху глетчер близо до Чандолин, повече от седемдесет и пет години след изчезването им. Паднали в дълбока пропаст.

Дни наред във вестниците и по интернет имаше снимки — потресаващи и натрапчиви, въпреки изминалите години. Протрита кожена чанта, бутилка вино, черни ботуши със старомодни, грубовато зачукани подметки.

Жером онемя от смайване не само заради онова, което разкриваха снимките за един забравен начин на живот, но и поради величието и неотменимостта на онова, което представляват — един завършек. Представяше си семейството и потомците, които най-после можеха да скърбят.

Жером плъзна поглед по-надолу. Под гривната видя ръчен часовник. Скъп. Широка, позлатена каишка, голям лъскав циферблат, жлеб с инкрустирани мънички диаманти.

От вътрешната страна на каишката са гравирани думи. Жером се вглежда по-отблизо.

Даниел Льометр.

Жером отскача назад. Изчезналият архитект.

Отваря джоба си, изважда телефона и набира 117. По челото му пак избива пот.