Санаториумът

30

Умората я обзема едва когато се връща в стаята си. Елин търка очи. Започва да я боли главата — тъпо, упорито пулсиране във врата.

Взима бутилка вода и я отваря. Газираната вода съска и се пени и през гърлото на шишето изскачат мехурчета. Елин си налива една чаша и отпива голяма глътка. Нуждае се от почивка, но не може да престане да мисли за снимките, които й показа Айзак.

Какво означават?

Тя се отпуска на коженото кресло до прозореца, взима телефона си и написва името на Лукас Карон в „Гугъл“, но преди да провери резултатите, вижда имейл от детектив главен инспектор Ана, шефката й.

Елин, само проверявам, защото ти не отговори на последния ми имейл. Не искам да те притискам, но ни трябва решение до края на месеца. Обади ми се, ако искаш да поговорим.

Очите й проследяват думите на екрана няколко пъти, а после Елин минимизира прозореца и се връща на Лукас Карон.

В резултатите от търсенето са се появили много статии — биография в „Уикипедия“, куп статии в сферата на бизнеса и хотелиерството. Елин преглежда следващата страница. Още статии. Сред тях има спортни резултати, изброяващи участията му в маратони и състезания по ски бягане.

Той очевидно е запален и по спорта, както и за кариерата си, която съдейки по заглавията, определено процъфтява:

Зад бранда: през последното десетилетие Лукас Карон стана известен като човекът, върху когото трябва да съсредоточим вниманието си, когато става дума за швейцарско хотелиерство.

Началото на една империя: как преоткриването на минимализма от Лукас Карон преобразява дизайна на луксозен хотел.

Хотелиерът хипи: как ежедневните занимания с йога помагат на Лукас Карон да остане на върха на играта.

Неотдавнашна публикация:

„Лю Соме“ казва сбогом на стила дървена хижа. Учебник по нов минимализъм.

Защо Лукас Карон обича да търси вдъхновение в миналото.

Елин щрака върху втората статия. Снимка заема по-голямата част на екрана — Лукас седи с кръстосани крака на диван в салона на „Лю Соме“. Няма следа от неудобство — усмивката му е широка и непринудена.

Но дори на тази по-официална снимка той изглежда повече като човек, който ще видиш на корицата на списание за алпинизъм или туризъм, не строителен предприемач. Облечен е в избелени джинси и сива спортна жилетка с вдигнат догоре цип, която подчертава мускулестото му тяло. Тъмнорусата му коса пада рошава около лицето и брадата му не е оформена.

Елин потропва с крак. Нещо не се връзва. Спокойното му отпуснато излъчване не съответства на атмосферата в хотела и дизайна. Тя преглежда текста отдолу и очите й се спират на няколко цитата:

„Винаги съм избирал да работя със сгради, които имат история и които искат да продължа да разказвам историята им. Фактът, че историята на „Лю Соме“ започна с визията на моя прадядо за санаториум, прави строителния проект специален за мен. Винаги съм мечтал да преоткрия сградата. Когато бях дете, я гледах и си представях как се превръща в нещо ново.“

Статията продължава: „Лукас започва да прави сгради на деветгодишна възраст от всичко, което му попадне. Конструктори „Лего“, пръчици, храната, която ми носеха в болницата. Мисля, че именно в болницата започна любовта ми към сградите и архитектурата. Заклех се, че когато съм по-добре, ще изстисквам живота от всеки ден.“

Болница! Елин преглежда останалата част на статията и намира параграф с обяснение: „Лукас е роден със сърдечно увреждане, наречено артериален септален дефект, или с прости думи, дупка в сърцето. Лекуван е успешно чрез хирургично затваряне на дупката, но операцията и различни усложнения означавали дълги престои в болница като дете.“

Сега Лукас започва да придобива логика за Елин — той е човек, който иска да докаже нещо, психически и физически. Освен това иска да разчупи шаблона. Отразява го най-вече един израз: изстисквам живота от всеки ден.

Елин разбира защо Лори може да е била заинтригувана от него — от смесицата между бизнесмен и бохем, — но това пак не обяснява снимките и защо ги е направила.

Тя се връща на търсенето и преглежда останалите резултати. В дъното на страницата забелязва блог. На английски е и заглавието е провокативно: „Как строителните предприемачи в Швейцария съсипват собствените си градове.“

Елин щраква на него. Съдържанието отразява заглавието — коментар за различни строителни предприемачи, включително Лукас. Секцията с форума най-отдолу привлича погледа й — язвителни, саркастични забележки за Лукас Карон и „Лю Соме“, обиди към предложения дизайн и лично към него. Той прегазва хората. Девизът му е: Ще правя каквото искам и да върви по дяволите всеки, който се изправи на пътя ми…

Има коментари за изчезването на Даниел и личните и професионалните му отношения с Лукас. Предимно клюки — обвинения в непотизъм, слухове, че Лукас се готви да го отстрани от проекта.

Все още заинтригувана, Елин написва името на Лукас в „Туитър“ и трепва. Името му се появява в стотици туитове, повечето отрицателни.

Тя чува изщракването на вратата. Уил.

— Какво гледаш? — той тръгва към нея и оставя телефона си на нощното шкафче.

— Статия за строителния предприемач Лукас Карон. Преди малко Айзак ми показа негови снимки, които Лори му е правила.

— Е, и?

— Лукас, изглежда, не е знаел, че го снимат.

— Елин, това не е твоя работа. Мисля, че ако тя не се върне до довечера, трябва да поговориш с Айзак да се обади отново на полицията. Остави проблема на тях.

В гласа му прозвуча странна нотка — хладно примирение. И не само това, но и очите му са… безизразни, от паника. Празни. Уил се отдръпва и вината е нейна. Най-лошото е, че Елин знае как да оправи нещата — да му каже онова, което той иска да чуе, и че е готова да предприеме необходимите стъпки, — но това ще бъде лъжа.

Не е готова.

Животът й е временно замразен, докато не получи отговори какво се случи със Сам. Нещо в нея, някаква важна част е блокирала. Заклещило се е в деня, в който братчето й умря, и като бримка на пуловер, закачила се на клон, непрекъснато я дърпа назад.

Уил тършува в гардероба и нахлузва пуловер през главата си.

— Знаеш ли, докато се преобличах, се замислих за онова, което ти казах… Моля те, Елин, искам да си тръгнем.

— Но…

— Колкото е възможно по-бързо. А сега и това — той вдига телефона си. — Не искам да стоим тук повече, отколкото се налага. Задава се силна буря.

Елин поглежда екрана. Безпрецедентна буря се приближава към Алпите. Италианският курорт Червиня спря всички лифтове, след като силни ветрове клатят неконтролируемо кабинките. Прогнозата е за повече от 200 см сняг през следващите 48 часа.

— Не мога да тръгна, Уил. Не и сега.

— Не можеш? Или не искаш? — той сяда на леглото и я поглежда недоверчиво с присвити очи. — Елин, мисля, че не чуваш какво ти казвам.

Обзема я паника. Трябва да му каже защо всъщност е дошла тук, иначе рискува да го загуби.

— Не мога — тя оставя чашата. — Дойдох тук не само за да подновя отношенията си с Айзак, но и да разбера истината.

— Истината? За какво? Защо не ми казваш?

— Става дума за Айзак — гласът й потреперва. — Мисля, че той е убил Сам. И затова се тревожа за Лори. Знам на какво е способен Айзак.