— Когато писах „бързо“ — казва Елин изненадана, че ръката й трепери, — не очаквах… особено толкова късно — тя поглежда часовника, десет и осем минути.
— Винаги работя до късно, знаеш го.
— Знаех — тихо казва Елин.
Чувства се странно, отново говори с Ноа и знае, че тази неловкост е по нейна вина. По време на отпуската си не се срещна лично с никого от екипа, само си разменяха съобщения. Елин се изолира от всички, отчужди се от тях.
Ноа се смее, познат звук — плътен, леко дрезгав. Минават няколко секунди.
— Уорнър, липсва ми мелодичния ти глас.
— И на мен — отговаря Елин и изведнъж я сграбчва носталгия.
Не, не е тъга по родното място, а по работата. Колкото и да го отрича пред Уил, липсва й не само общуването, но и оживлението и суетнята в офиса и оперативната зала, съвещанията, това да живее извън пространството в главата си.
— Сигурна ли си? — пита Ноа. — Доколкото чух, щастлива си, докато си в отпуск.
Думите му са весели и безгрижни, но Елин чува поемане на дъх, приплъзването от шега към сериозност.
— Не е лесно, Ноа — гласът й потреперва, — да реша дали да се върна… Не искам да разочаровам никого от вас.
— Но ти знаеш, че всички те подкрепяме, нали? За случилото се. Никой от нас не мисли, че вината е твоя. Действала си инстинктивно, по интуиция. Всички го правим.
Настъпва дълго мълчание.
Елин осъзнава, че кракът й потропва върху пода и ръката й все още трепери около телефона. Гърлото й изведнъж се стяга и трябва да положи усилия, за да говори.
— Знам.
Ноа придвижва разговора по-нататък.
— И така, файловете… Изпращам ти да ги видиш, но повечето са копия на имейли и няколко писма.
— Тогава криптирането не е било много сложно?
— Не. Доста елементарно. Шестнайсетбитов ключ. Всъщност бих казал подигравка за човек с моя експертен опит.
Тя се смее.
— Ноа, виж, благодаря ти, че го направи толкова бързо.
— Свикнал съм. Пък и ти винаги си била много взискателна.
— Ще искаш ли награда?
— Само къри, когато се върнеш.
— Дадено — Елин казва дочуване и отваря лаптопа.
Първият от файловете, които й изпраща Ноа, е уърдовски документ. Информацията е копирана и поставена и на френски, и на английски. Статия, подобна на онази, която Елин намери в чекмеджето на Лори вчера.
Заглавието е на френски: „Dépression psychotique“, психотична депресия. Преглежда текста на английски.
Изследване на психотичната депресия, тежка форма на депресия, при която хората проявяват обичайните симптоми на депресия, плюс заблуди и халюцинации.
Елин се замисля. За Лори ли се отнася това? Тревожела се е, или е знаела, че нещо не е наред, че има влошаване на психическото й състояние? Вероятно е проучвала?
Следващият файл пак е уърдовски документ. На първата страница има само един ред. Думите са на френски, но Елин ги разпознава веднага.
Това е анонимното писмо, изпратено на Лукас. Елин отмества очи от екрана.
Лори е изпратила писмата.
Едно е да прави предположения, но това тук е доказателство. Доказателство, че Лори е имала някаква обезпокоителна вманиаченост по Лукас Карон.
Елин отново поглежда екрана и отваря друг файл.
Съдържа няколко страници и копия на имейли между Лори и жена на име Клеър. Няма адреси, само текстът на съобщенията.
Елин ги преглежда.
Лори,
Както поиска, изпращам ти прикачен файла на чернова на статия. Важно е информацията да не бъде проследена до мен.
Клеър
ХОТЕЛ, ИЗГРАДЕН ВЪРХУ КОРУПЦИЯ?
Полагат се основите на мащабно обновяване и разширяване на бившия „Санаториум дю Плюмашит“ в луксозен хотел на име „Лю Соме“.
Лукас Карон, правнук на първоначалния собственик, е налял милиони в обновяването. В резултат на девет години планиране, когато е завършен, хотелът ще включва нов конферентен център и алпийски спа център с площ 7 000 квадратни метра.
Реновирането обаче е затруднено от проблеми. Плановете предизвикаха яростната съпротива на природо-защитни организации, обезпокоени от строителство в национален парк. Законите за строителство в такива райони са особено строги в Швейцария и официалните възражения и протести продължиха години.
Организирана бе кампания в интернет и петиция с повече от двайсет хиляди подписа, както и протести на природозащитни организации на място.
Местният лекар Пиер Дюлан се противопоставя на проекта от самото начало. „Хотелът не се вмества в пейзажа. Фасадата е прекалено модернистична… брутална промяна на първоначалната сграда“ — каза той.
Още по-важно е, че има опасения за сигурността на гостите. През 2013 г. Щефан Шмид, планински водач, предупреди градската управа, че районът над главния път за достъп до хотела е податлив на лавини.
Професори по геология от Университета на Лозана изследваха района и отбелязаха факт, за който първоначалният строител на санаториума не е сигнализирал — главният път за достъп до хотела се намира в основата на каньон, на прекия път на естествен канал, по който се свлича сняг от планината Бела Луи.
Тези притеснения доведоха до обвинения в подкупи и възникнаха въпроси как господин Карон е успял да получи разрешително за разширяването на хотела, като се имат предвид опасенията за сигурността, но обвиненията бяха отхвърлени поради липса на доказателства.
Друг местен жител коментира: „Вонята на корупция обгражда този проект.“
Елин се втренчва в екрана.
Клеър очевидно е журналистка, но защо Лори е поискала копие на тази статия? Фактът, че журналистката споменава, че това е чернова и я моли да се погрижи информацията да не може да бъде проследена до нея, намеква, че статията не е публикувана. Тогава защо е поставена в уърдовски документ и криптирана?
Елин се размърдва неспокойно на стола и продължава да чете. Още един имейл.
Лори,
Още файлове и проучвания. Източниците не искат да бъдат идентифицирани, но смятаме, че са надеждни.
Клеър
Първият прикрепен файл съдържа по-кратка статия, която се отнася за протест, проведен пред хотела, а вторият е копие на строителен документ, издаден от местната община.
Френският на Елин не е безупречен, но й прилича на списък с възраженията срещу уведомлението за строителство.
Елин се мъчи да измисли обяснение.
Какво е смятала да направи Лори с тази информация?
Мислите й се насочват към писмата, които е получил Лукас. За това ли се отнасят? Някаква форма на изнудване?
Статията е тревожна — обвинения в подкупи и корупция. Елин за пръв път чува за тези неща. Подобно нещо със сигурност би се появило, докато тя търсеше информация за Лукас в интернет?
Но не и на английски. Статиите по всяка вероятност са на френски език. Тя използва „Гугъл преводач“ и търси с френските думи: Лю Соме, корупция.
Не се появява нищо, нито една статия. Значи Елин е права — или статията не е качена в интернет и затова я няма, или изобщо не е публикувана. Каквато и да е била, историята е потулена.
Но това е още нещо, което свързва Лори с хотела и Лукас Карон.
Имала ли е Лори някаква обсебеност? Свързана ли е с убийството на Адел?
Така или иначе, колкото и да й е трудно да го признае, Лори е станала човек, представляващ интерес. Елин ще трябва да каже на Бернд за подозренията си, че Лори е замесена.