Санаториумът

47

— Преди да прегледаме видеозаписа — Сесил посочва към таблета на бюрото, — искам да поговорим за Лукас. За онова, което каза той по-рано. Не искам да оставаш с погрешна представа — тя, изглежда, се чувства неудобно, когато поглежда Елин в очите.

— За какво?

Във въздуха се носи уханието на парфюма на Сесил — леко, цитрусово, изненадващо женствено.

— За случилото се между Лукас и Лори — Сесил прибира зад ухото си кичур коса. — Не знам дали знаеш, но Лукас е мой брат.

— Предположих. По фамилното име.

— Разбира се — Сесил се усмихва и премества стола си до Елин. — Онова, което каза той, и как прозвуча, е фасада, която е издигнал, начин да се защитава — думите се отронват бързо от устата й. — Не му беше леко. Бракът му завърши лошо. Оттогава не е имал истинска връзка. Тези краткотрайни неща… Те са, защото Лукас се страхува.

— От какво?

— Да се разкрие. Да бъде уязвим — Сесил прехапва устни и си играе с подгъва на полата си. Думите й са безпристрастни, но чувството в гласа й е ясно доловимо. — Като малък Лукас непрекъснато влизаше и излизаше от болницата и някои хора, особено родителите ни, се държаха с него като с нещо крехко и чупливо. Мисля, че той винаги е имал чувството, че трябва да докаже нещо. Когато Хелена, съпругата му, го остави, това чувство на малоценност се засили.

— Раздялата може да е дестабилизираща — отговаря Елин, мислейки за връзката си преди Уил и как абсолютно я беше съсипала. Накара я да се съмнява във всичко.

— Да. И аз бях същата след развода. Непрекъснато мислиш за разни неща. Обвиняваш се — очите на Сесил са унесени, изцъклени. — И аз като Лукас имах планове. Деца. Семеен живот… Нищо от това не се случи. Иска се време да се приспособиш психически.

— Предполагам, че случилото се с Даниел Льометр също е предизвикало сътресения… Фактът, че е изчезнал още преди хотелът да отвори… сигурно е било тежко.

— Да. Това оказа натиск върху нещата. Финанси, връзки с обществеността, всичко. Забави строежа почти с година — Сесил се поколебава. — Но стресът за Лукас не беше само финансов. Даниел и Лукас бяха близки.

— И ти си го познавала, нали? — напомня й Елин.

— Не толкова добре, колкото го познаваше Лукас, но да. Родителите ни бяха близки. Прекарвахме заедно почти всеки уикенд, а когато пораснахме, се събирахме на вечери, купони… — по лицето на Сесил пробягва изражение, което Елин не може да разбере. И после Сесил се усмихва. — Но Даниел беше по-добър приятел на Лукас, който имаше склонността да доминира всяко приятелство. Ти също имаш брат и вероятно знаеш как е.

Елин се замисля за приликите между тях. Две силни жени, но предизвикани от динамиката на алфа братята си, борещи се за кислород с тях.

Сесил взима таблета и се засмива.

— Както и да е, на Лукас вероятно няма да му хареса, че говоря за личния му живот — тя се изчервява, смутена е.

Елин е трогната. Не само от покровителственото отношение към брат й, но и от неудобството й. Още нещо от себе си, което разпознава в Сесил — борбата да говори на глас на трудни теми, емоциите.

Сесил се навежда, почуква с пръст върху екрана на таблета и въвежда парола.

— Охранителната ни система е последна дума на техниката. Професионална айпи система. Това означава, че може да се включиш в реално време във всичките ни устройства — светлината на лампите от тавана озарява леко размазани пръстови отпечатъци в долната част на екрана. — Този начален екран показва всяка камера и какво заснема. Само избираш някоя и после намираш желания период от време. Има и звук.

— Добре — Елин слага ръка на масата. — Покажи ми как се прави.

— Откъде искаш да започнем?

— От спа центъра. Има ли камера навън?

Сесил изкривява лице в гримаса.

— Има, но не знам дали образът ще е хубав с всичката онази пара, бурята… — тя започва да превърта, а после изведнъж спира и избира една камера по-надолу на екрана. — Ето. Това е в реално време.

Сесил е права, смаяно си мисли Елин, гледайки образа. Камерата показва грубите очертания на зоната около басейните, но парата и снегът, които се носят на облаци пред обектива, закриват по-голямата част на картината. Образът е някак течен и ефирен.

— Не е идеален — казва Сесил, — но образът може да е бил по-добър по-рано през деня. Какво точно търсим?

— Всичко от сутринта, докато Аксел откри трупа.

Сесил връща назад. Образът остава видим на екрана, докато превърта записа.

— И така, девет сутринта — но преди Сесил да довърши изречението си, екранът потъмнява, малко преди пет сутринта. — Сигурно има някаква грешка — измърморва тя, намръщва се и повтаря действието. — Празно е. Цялата сутрин и следобеда. Няма запис.

— Сигурна ли си? — през Елин минава вълна на безпокойство.

Сесил опитва отново, този път по-бавно, но резултатът е същият — видеозаписът е изчезнал. Тя поглежда Елин в очите.

— Някой го е изтрил.

— Изтрил го е, или се е погрижил изобщо да не бъде заснет — казва Елин със смразяващо кръвта прозрение, че това е част от план.

Извършителят е една крачка напред, мисли си тя и се вглежда в мрака през прозореца. Теорията й, че става въпрос за педантичен убиец, се затвърждава и това я плаши.

Елин се премества напред на стола, изведнъж изпълнена с чувство на неотложност.

— Възможно ли е да се изтрие, без системата да изпрати известие?

— Възможно е, сигурна съм. Повечето неща може да бъдат хакнати, нали така?

— Кой има достъп до системата?

— Шефът на охраната, няколко служители, негови подчинени…

Всички те имат алиби, мисли си Елин, объркана, и прехвърля наум записките си.

— Нека опитаме друга камера. Има ли някоя на входа на спа центъра?

— Да. Мисля, че е в коридора — Сесил отново почуква с пръст върху екрана. Ръцете й извършват нервни, паникьосани движения. — Ето я.

Камерата е обърната право към коридора. Вижда се всичко — излъсканият бетонен под и белите стени.

Този път Елин преглежда бегло записа и го връща от настоящия момент към сутринта. Но отново, точно преди пет часа, екранът потъмнява.

Следващият запис е от предишния ден. Елин седи мълчаливо за момент и после й хрумва идея.

— Може ли да видя записа от вчера?

— Разбира се.

Елин превърта назад и лесно намира приблизителния час. Само за няколко минути открива себе си на записа, как върви по коридора към спа центъра, за да потърси Уил в басейна.

Тя продължава да превърта и се опитва да си спомни колко време е била в спа центъра.

Пет-десет минути разговаря с Марго? И също толкова с Уил?

Елин намира на записа момента, когато излиза от спа центъра и тръгва обратно по коридора, отправяйки се към фоайето. Докато гледа екрана, осенява я прозрение. Марго беше права. Никой не е влизал в спа центъра, докато Елин не излиза. Ако в съблекалните с нея е бил някой, сигурно е излязъл от друго място.

Тя се обръща към Сесил.

— Има ли друг вход за спа центъра? През съблекалните?

— Да. Има врата отзад. Използва се за достъп до помещението за поддръжка, генераторите, помпите. Свързано е със съблекалните, но се използва само от персонала по поддръжката — Сесил се поколебава. — Необходим е пропуск.

— Камерата за наблюдение покрива ли онази врата?

Сесил прехапва устни и отново се изчервява. По врата и бузите й плъзва топлина.

— Има камера навън, на покрива срещу вратата. Служителите… не знаят, че е там — тя се запъва. — Виж, навсякъде има камери. В единия хотел на Лукас в Цюрих имаше кражби сред персонала.

— Можеш ли да намериш записа? — на Елин не й пука за морала на скритите камери, иска само да види записа.

— Само няколко души имат достъп. На друга система е — Сесил взима таблета, затваря началния екран, отваря друг, въвежда парола и го дава на Елин. — Ето.

Елин вече знае приблизителния час от другата камера — към три и половина, когато приключи разговора с Уил.

Намира го и пуска записа. Първите няколко минути не се случва нищо. Образът е статичен, фокусиран върху вратата. Единственото движение е на снега, който се сипе пред обектива. Вятърът заглушава звуците.

Затаила дъх, Елин барабани с пръсти по бюрото и се моли интуицията й да е правилна. До нея Сесил гледа съсредоточено екрана.

Все още няма раздвижване.

Елин въздъхва тежко, отчаяна. Който и да е бил, сигурно е използвал тази врата, за да влезе в съблекалните — освен ако не е влязъл преди нея.

— Има ли… — започва тя и после се вцепенява.

Движение.

Човек долу вляво на екрана.

Висок, с атлетично телосложение, облечен в черно непромокаемо яке, качулката е спусната над лицето му. Носи тъмен безформен панталон.

Елин затаява дъх. Била е права през цялото време.

Някой е бил там вътре. Някой я е наблюдавал.

Тя се съсредоточава върху фигурата на екрана. Човекът явно не знае за камерата. Не поглежда нито веднъж към нея. Върви целенасочено към вратата.

Кой е? Кой я е наблюдавал?

Невъзможно е да се каже. Ако човекът не се обърне, Елин няма шанс да го разпознае. Безформените дрехи, качулката — това е идеална маскировка. Елин не може дори да определи дали е мъж или жена.

Тя гледа втренчено екрана и наблюдава как човекът доближава електронен ключ до устройството на вратата и започва да я отваря.

Обърни се, обърни се.

И после, сякаш я е чул, човекът се оглежда наоколо и се обръща към камерата, явно за да види дали някой зад него гледа как влиза.

Елин гледа екрана толкова напрегнато, че очите й се насълзяват. Образът се замъглява. Тя примигва веднъж, два пъти, но картината остава същата.

Елин протяга ръка и натиска паузата. Кадърът застива.

С трепереща ръка тя допира пръсти до екрана и ги разперва широко. Образът се увеличава и е толкова ясен, че Елин може да види дори порите на лицето на човека.

Кръвта думка в ушите й с оглушителен рев.

Елин разбра кой е. Знае точно кой я наблюдава.