Санаториумът

39

Елин се обръща по посока на гласа и вижда служителка, която се е отдалечила на няколко метра от другите. Ръката й трепери във въздуха.

Елин взима чантата си и тръгва към нея, внимателно пристъпвайки покрай басейна. Приближава се и вижда, че жената е млада — на около двайсет и няколко години. Косата й е сресана назад, кафявите й очи са разтревожени.

Елин спира до нея. Жената пуска ръка, пръстът й сочи към пода.

Елин поглежда надолу и моментално забелязва стъклената кутия до нея, скрита до половината от краката на стол.

Елин внезапно изпитва чувство на страх. Съдейки по изражението на жената, веднага разбира, че каквото и да е това… не е хубаво.

— Видях я, докато отстъпвах назад — гласът на младата жена трепери, тя закрива с ръка устата си.

Елин оставя чантата си на няколко метра и приклеква, за да разгледа кутията. Същата е като кутиите с експонати, разпръснати из хотела — направена изцяло от стъкло и дълга не повече от петдесет сантиметра.

Тънък пласт сняг е покрил повърхността, но част от стъклото е почистено, вероятно от жената, защото във финия пухкав сняг се виждат отпечатъци от пръсти.

Елин се стряска, когато вижда съдържанието и стомахът й се свива.

Пръсти. Три пръста.

Плътта е ужасяващо сивкавобяла, осеяна с размазани петна кръв.

Ръката й се разтреперва.

Поеми си дълбоко дъх. Усеща, че очите на хората са приковани в нея. Овладява се, навежда се и внимателно издухва останалия сняг.

Сега Елин вижда всичко в детайли и с отвращение си мисли, че точно както е проектирана, стъклената кутия е предназначена за любопитни очи.

Всеки пръст е прикрепен за дъното на кутията с тънък малък гвоздей. Около всеки има тънка медна гривна.

Три пръста. Три гривни.

Елин накланя глава. Забелязва нещо гравирано откъм вътрешната страна на едната гривна.

Цифри?

Тя се доближава до стъклото и сега ясно вижда редица от пет мънички цифри. 87499… Очите й се стрелват към следващата гривна. Отново пет цифри — 87534.

Докато ги снима, Елин се опитва да проумее онова, което вижда — някой е ампутирал пръстите на Адел и после ги е заковал в тази кутия с гривни около тях.

Това означава, че не е било хрумване на момента, а е било планирано. Всеки елемент — завързването, ампутацията, торбата с пясък, стъклената кутия…

Всичко е внимателно обмислено, част от един разказ. Защото така изглежда, мисли си тя и изпитва чувство на гадене. Разказ. Извършителят се опитва да съобщи нещо. Това говори за организирано престъпление. Педантичен убиец.

Интелигентен човек, запознат с полицейската работа. Това вероятно означава, че ще има малко улики и че ще го намерят трудно.

Елин усеща, че под мишниците й избива пот. Това не е лъжица за нейната уста. Тук е чужда страна и половината от онова, което прави, не е в нейната експертна област.

Тя отново поглежда кутията. Упреква се за некомпетентността си. В съзнанието й проблясват застрашително спомени от предишните й грешки.

Елин чувства, че гърдите й се стягат и зрението й се замъглява и когато примигва, осъзнава, че съдържанието на стъклената кутия се е променило. Пръстите са се подули и са станали по-големи и по-кървави. Кръвта вече не е засъхнала, процежда се от връхчетата на пръстите и изтича през ръбовете на кутията върху снега.

Кръв.

Толкова много кръв, че издълбава бразди в снега и вече стига до носа на ботуша й…

Елин се втренчва ужасена и залитайки, се дръпва назад. Мъчи се да си поеме дъх.

Откъсва поглед от кутията, изважда инхалатора от джоба си и впръсква аерозола в гърлото си.

— Наред ли е всичко?

Елин вдига глава. Лукас Карон стои над нея. Лицето му е безизразно. Вятърът развява якето му и надипля материята.

— Да — тя пъха инхалатора в джоба си, поема си дълбоко дъх няколко пъти и чувства, че дишането й се нормализира.

— Донесох някои от нещата, от които се нуждаете — Лукас й подава малка кутия. — Ръкавиците, найлоновите пликчета. Скоро ще ви донесат и останалото оборудване. Един служител проверява дали всичко е стерилно.

— Благодаря — Елин изважда чифт ръкавици и едно пликче и слага останалите в чантата си.

Тя поглежда стъклената кутия и вижда, че кръвта и уголемените пръсти ги няма. Всичко е така, както го видя преди малко за първи път.

Ужасът обаче остава. Ужас, който изпитваш само в подобна ситуация.

Случилото се е ирационално и не може да се обясни просто. Елин знае, че се корени в нещо мрачно, толкова осезаемо, че може да го докосне.