Санаториумът

34

Часът е единайсет. Третият и предпоследен автобус е готов да тръгне.

Елин седи в хотелския салон и гледа как служителите сноват насам-натам, мъкнат куфари и чанти и подвикват напътствия.

Повечето гости вече са слезли от планината, но са останали няколко, които стоят тихо на малки групи и изумено наблюдават суматохата и хаоса.

— Трябва да тръгваме, Елин — настоява Уил. На лицето му е изписано безпокойство. — Не можем да отлагаме повече.

— Знам, но исках първо да говоря с Айзак — тя си налива кафе, сипва малко мляко и гледа как тъмната течност се завърта в чашата.

Двамата закусват последни. На шведската маса са останали само няколко кроасана в кошничка, няколко парчета местна шунка, чай, кафе и пълни до половината кани със сок.

— Погледни навън — очите на Уил са приковани в прозорците. — Трябва да се качим на следващия автобус, Елин.

Тя проследява погледа му. Не прилича на ден — небето е облачно и тъмно. Рецепцията е изпълнена със сребриста светлина, прозорците са заскрежени, но се вижда снегът — замръзнали топчета, които се сипят от небето. Паркингът и дърветата зад него са затрупани с меки преспи, които стават все по-високи с всяка изминала минута.

Планината сякаш е нападнала хотела.

Докато Елин пие кафето, в салона настъпва тишина. Тя оглежда фоайето. Повечето служители са заминали. Автобусът сигурно е тръгнал.

— Виж — Уил й подава телефона си. — Влезли сме в новините.

Елин прочита статията.

Днес автобуси евакуират повече от 200 туристи и хотелски персонал от петзвезден планински хотел в Швейцария, след като силен снеговалеж предизвика сериозно влошаване на времето в Алпите.

„Лю Соме“, който е разположен на височина 2200 метра, се намира в район с изключително висок риск от лавини“, каза Катерина Леон от полицията на кантона Вале в Сион.

„Сега рискът от лавина е пет по скалата, максималният, а пикът на бурята предстои. Някои гости не искаха да си тръгнат и кметът, в съответствие с разпорежданията на общината, заповяда принудителна евакуация — добави Леон. — Рискът от лавина е огромен.“

Евакуацията ще се извърши в неделя сутринта. Всеки автобус ще превози по 50 души в хотели в съседния курорт Кранс-Монтана.

Сесил Карон, управителката на хотела, каза, че евакуираните хора са спокойни.

— Помислих си, че ще ви намеря тук.

Елин вдига глава.

Айзак.

Той е разчорлен и раздърпан. Косата му е мазна и къдриците са сплъстени на главата му. Кожата над лявото му око лъщи, зачервена и възпалена.

Айзак поглежда багажа им.

— Готвите се да тръгнете? — гласът му е безизразен и леденостуден.

— Налага се да заминем, Айзак. Нямаме избор — Елин и Уил се споглеждат. — Дори ако не беше евакуацията, сега не мога да направя нищо.

— Аз няма да замина — грубо отсича Айзак. — Обадих се на полицията. Казаха, че ще дойдат днес. Ще ги чакам.

— Сигурен ли си, че ще дойдат? След заповедта за евакуация?

— Не знам, но не мога да замина — той я гледа, без да мига. — Ами ако Лори е някъде навън във виелицата? Ранена? Ако тръгна, може да минат дни, докато някой отново се качи тук.

— Няма да ти позволят да останеш дълго. Трябва да оставиш нещата на полицията.

— Полицията? — Айзак се изсмива глухо. — Какво мислиш, че ще направят? Ако бурята се влоши, те няма да рискуват живота си, за да я намерят. Така се действа в такива ситуации, Елин, знаеш го. Обаждат се и преценяват риска.

— Виж, нещата вероятно ще се успокоят след няколко дни. Ще можеш да се върнеш… — и двамата знаят колко малко е вероятно.

Ако виелицата продължи, каквато е прогнозата, може да минат дни, докато разчистят пътищата. А дотогава ще бъде късно.

— Айзак, ние няма да ходим далеч. Ще останем в града и ще се върнем тук веднага щом времето се оправи.

— Наистина заминаваш — лицето му се намръщва. — Ти не си по-добра от татко. Когато нещата загрубеят, бягаш.

Елин примигва и трепва от силата на думите му. Без да каже нищо повече, Айзак се обръща и тръгва, без да погледне назад.

В гърдите й пламва гняв — към него и към себе си. Елин грубо отмества назад стола си.

Уил слага ръка на рамото й.

— Остави го да се успокои. Той се нуждае от…

Но Уил не успява да довърши изречението си.

Разнасят се писъци и после вик.

Звукът е приглушен, сякаш излиза от тунел.

И после на прозореца се появява лице, изкривено в абсолютен ужас.