Санаториумът

90

Сесил изкривява лице в гримаса и пада настрани, размахвайки лявата си ръка, докато се опитва да остане права.

Ако може да я обездвижи, да я прикове на земята, мисли Елин…

Но ъгълът е неудобен.

Всичко се случва като в забавен каданс. Тялото на Сесил се извива, докато пада към басейна. Държи Лукас достатъчно здраво, за да го повлече със себе си, той се стоварва върху нея и я потопява за миг. Водата се разплисква в дъга.

Сесил обаче след няколко секунди изскача на повърхността, по лицето й се стича вода.

Нахвърля се върху Лукас, размахва яростно ръце и го стиска за гърлото.

Елин осъзнава — Сесил е силен плувец. Достатъчно силна е, за да завлече на дъното и двамата. Очите на Лукас искрят в паника. За Елин това е най-лошият сценарий.

Не може да влезе във водата.

Умът й блокира от ужас, пронизващ като кинжал и заслепяващ.

Завладява я онзи страх. Сцената пред очите й се преобръща; познатото свиване като в тунел на сетивата й. Всичко се разпада парче по парче.

Повърхността на басейна кипва. Лукас размахва ръце и разплисква вода, а Сесил натиска главата му във водата.

Тялото на Елин обаче не помръдва. Тя усеща снега по лицето си, потта, но не може да протегне ръка и да го избърше.

Лукас най-после реагира, сякаш водата прогонва остатъчната летаргия.

Той събира сили, пресята се и блъска настрана Сесил, после започва да плува към стената на басейна.

Без да си поеме дъх, Сесил плува до него. С лакът го удря в гърлото, в трахеята.

Един път, два пъти — резки, бързи удари.

Лукас изкрещява, очите му ще изскочат от ужас, после главата му потъва под водата.

Гледката отключва спомена от онзи летен ден. Сам. Споменът за бездействието на Елин, за страховете й, за парализата.

Тя не може да позволи това да се случи отново.

Елин вдига ръце и увива пръсти около колието си.

Хваща куката и дръпва силно, усеща, че верижката се къса, едната половина пада в мекия пухкав сняг, а другата остава в ръката й.

Елин си поема дълбоко дъх, стиснала медальона, и се гмурка. Изскача на повърхността и без да разсъждава, започва да плува след Сесил.

Сесил дори не се обръща, съсредоточена е да унищожи Лукас.

Елин е срещу нея, стиска куката от колието в ръката си, после я забива в лицето на Сесил.

Ръката й трепери от напрежение, замахва с бързо кръгообразно движение, усеща, че куката раздира бузата на Сесил.

Елин рязко дръпва назад ръка.

Сесил изревава от болка и разхлабва хватката върху Лукас.

Ножът пада от ръката й.

Елин обгръща с дясната си ръка гърдите на Лукас и се опитва да го изтегли, надявайки се, че поне той ще си поеме дъх. Вижда ножа, който потъва във водата и краткия блясък на метал.

Без да се колебае, хвърля се и го сграбчва с лявата ръка.

Сесил също посяга към ножа, от бузата й тече кръв. Пръстите им се сблъскват, но Елин хваща ножа първа, стиска здраво дръжката и го изтръгва от Сесил.

Сесил обаче отново връхлита Лукас. Той се съпротивлява, отскубва се и от двете и се мъчи да остане до ръба на басейна и да се измъкне навън, но ръцете му са мокри и се плъзгат по засипаните със сняг плочки.

Сесил се нахвърля върху него, дръпва го изотзад и отново го натиска под водата.

— Сесил, спри! Пусни го!

— Не! — гласът й е пронизителен. — Той трябва да плати за лъжите си!

— Ще си плати! Знам какво искаш, Сесил, знам какво си искала през цялото време. Справедливост! Признание! — Елин си поема дъх. — Получи всичко, Сесил, не го ли разбираш? Сега знаем какво се е случило с теб и с онези жени, ти изрече тяхната истина. И своята! Убийството на Лукас няма да ти даде нищо повече.

— Той ми обърна гръб! — крещи Сесил, но думите й са загубили силата си, тя се дави в ридания, цялото й тяло се тресе.

— Знам, но Сесил, ти му каза какво чувстваш. Лукас ще трябва да живее с това, не ти. Вече не.

Елин затаява дъх и чака.

Времето сякаш забавя ход, докато Сесил се отдръпва и пуска Лукас.

Елин внимателно го обхваща с ръка около гърдите и го притегля към стълбата. Излиза първа и му помага да се измъкне от водата. Леденият въздух пронизва кожата му и той трепери, цялото му тяло неудържимо се тресе.

Студеният въздух щипе кожата на Елин, но се обръща и поглежда Сесил.

Отпуснала се е по гръб в средата на басейна.

Носи се по повърхността на водата и очите й следят снежинките, които се сипят от небето.