Санаториумът

64

— Файлът го няма? — Елин не може да прикрие изненадата в гласа си.

— Да, но съм сигурна, че е станала някаква грешка, това е всичко — жената се прокашля. — Съжалявам, но не мога да помогна с нищо друго.

Чува се рязко изщракване и линията прекъсва.

Служителката прекъсва разговора, но Елин чува тревогата в гласа й. Ръката й стиска по-силно мобилния телефон. Това не е случайно.

Каквото и да е записано в тези файлове, явно е достатъчно важно за някого, за да си направи труда информацията да не попада в неподходящи ръце.

Но каква е информацията? И как Елин да се сдобие с медицинските досиета?

Тя притиска с пръсти слепоочията си. Както и да го мисли, всичко се свежда до едно — Елин е в изходна позиция и търси отговори на въпроси, без дори да е сигурна дали са правилните.

Не й помага и фактът, че разследва сама, без никой друг да предлага идеи. Въпреки че разговаря с Бернд по телефона, не е същото. В нейния екип имаше не само разбирателство, но и съществено важна химия, разпалващи искрите на гениални хрумвания, които често са ключ за решаването на случая. Някой привидно елементарен въпрос или наблюдение може да отключи ред на мисли, които да насочат разследването в съвсем друга посока.

Елин отново взима телефона си и намира имейла, изпратен от Бернд, който съдържа записите на телефонните разговори на Лори.

Тя отваря първия и го преглежда. Лори се е обаждала редовно горе-долу на едни и същи номера — Айзак, братовчеди и няколко приятели. Няма никакви необичайни изключения преди изчезването й.

Елин отваря следващия файл, разпечатката от втория телефон на Лори, но скоро го затваря, изпитвайки отчаяние. Схемата на обажданията е интересна — група обаждания до един и същ номер през последните няколко седмици, включително онова, което Елин чу в нощта, когато пристигнаха. Но ако няма начин да се проследи телефонът, на който е звъняла Лори, Елин не може да направи нищо.

Тя придърпва към себе си тефтерчето и прочита кратките показания, които взе от служителите и гостите след убийството на Адел.

Пропуснала ли е нещо съществено важно? Някаква друга връзка между някой, с когото е говорила и Лори, и Адел?

Преглеждайки записките си, отново я поразява колко недвусмислени са показанията. Алибитата на всички са наред и няма нищо подозрително или забележително, което да води към смъртта на Адел.

Единственото, въз основа на което Елин може да продължи по-нататък, са заключенията й досега. Трябва да ги запише и да си ги изясни. Започва с престъпленията:

• Две жертви, жени, и двете служителки на хотела, горе-долу на едни и същи години.

Елин изброява всичко, което е научила за Лори и Адел, започвайки с Адел:

• Няма проблеми с приятели, семейството и бившия й съпруг. Няма партньор в момента. (Няма очевиден мотив.)

• Няма проблеми в работата с изключение на разваленото приятелство с Лори (Аксел е чул караница между тях и Фелиса потвърди за проблеми между двете).

След това Елин се замисля за всичко, което знае за Лори, и написва по-дълъг списък:

• Караницата, която подслуша първата нощ по телефона (вероятно с предплатена карта).

• Вторият телефон на Лори — на кого принадлежи телефонът с предплатена карта?

• Отношенията между Лори и Лукас. И по-точно писмата, които му е изпратила, и снимките, които му е направила. Подновили ли са наскоро връзката си?

• Имейлите до журналистката, отнасящи се до предполагаема корупция и подкупи в хотела.

• Скарването на Лори с Адел.

След това Елин преминава към самите престъпления.

• И двете жертви вероятно са били упоени, преди да бъдат убити.

• Различен метод на действие (удавяне/прерязване на гърлото с нож), но труповете показват един и същ почерк.

Елин захапва края на химикалката, започва да го гризе и се втренчва в написаното. Очите й непрекъснато се връщат към думата почерк.

Трябва да помисли върху това, да го анализира. Не във всяко престъпление има почерк, но ако има, в почерка се съдържа значението му. Това е личният отпечатък на убиеца.

Почеркът не е наложителен — не е нещо, което се изисква, за да се извърши престъпление, — затова единствената му цел е да задоволи психическите потребности на убиеца. Извира дълбоко от душата му и вероятно отразява фантазия, която може би е имал за жертвите си.

Ключовият елемент на почерка е, че винаги е един и същ, схема, защото произлиза от фантазии или желания, които са се развивали години преди убийството на първата жертва.

Какво й показва почеркът тук?

Елин избира четирите ключови елемента и ги записва:

• Стъклена кутия за експонати.

• Отрязване на пръсти (и поставянето им в такава кутия).

• Гривни около пръстите.

Маска, завързана на главата на жертвата. (Извършителят също носи маска.) Такива маски, изглежда, са използвани в санаториума за лечение на туберкулоза.

Елин се втренчва в написаното и се замисля. Хрумва й нещо и в главата й се завърта една мисъл.

Ами ако се е съсредоточила в погрешна посока?

Ами ако се е фокусирала прекадено много върху личните отношения и динамиката между хората тук и е пропуснала нещо съществено важно?

Медицинският елемент.

Така файловете се вписват в контекста на почерка — маската, ампутациите и използването на стъклената кутия, — очевидно е.

Във вените й нахлува адреналин. Идва й да се срита. Това е, нали? Частта, която пропуска.

Изобщо не става дума за хотела, а за миналото, за онова, което е бил.

Става дума за санаториума.