Санаториумът

52

Елин се стряска и отваря очи. Тялото й трепва и се събужда от силно почукване на вратата.

Задрямала ли е?

Поглежда колко е часът на телефона и вижда, че е спала повече от половин час.

На вратата се почуква отново, този път по-силно и по-настойчиво.

Уил? Не. Защо ще чука? Той има ключ.

— Елин?

Тя отива до вратата, отваря я и вижда, че навън стои Марго. Облечена е в тъмни джинси и безформена бяла блуза с деколте тип лодка. Елин за пореден път се изумява от стеснителността й, прегърбената й поза, приведените й рамене.

Никой не й е казвал да се гордее с високия си ръст, мисли си Елин и изпитва съчувствие, като си представя как са я дразнили в училище — прякорите, подигравките.

— Наред ли е всичко?

— Питах се дали си чула нещо за Лори — Марго приглажда назад косата си, мазна е и е залепнала за главата й.

Няколко шноли със звезди я държат стегнато на място. С тази прическа чертите на лицето й изглеждат ястребови, някак по-ясно изразени.

Елин се колебае, но съзнава грешката си.

Марго отстъпва назад. Изражението й се вкаменява.

— О, боже мой! — гласът й е пронизителен. — Тя е мъртва, нали?

— Не… — Елин се мъчи да изрече думите. Езикът й е залепнал за небцето. — Не е мъртва, но все още я няма. Не знаем какво е станало.

Очите на Марго са ясни и блестят.

— Помислих, че… — гласът й потреперва. — Няма я толкова отдавна.

— Влез — тонът на Елин е мек. — Не можем да говорим тук.

Марго влиза след нея в стаята. Лицето й е бледо и изпито. Тя проверява екрана на телефона си и после го обръща между пръстите си.

Следват няколко минути мълчание.

Елин си поема дълбоко дъх и поглежда през прозореца. Още сняг, пълзи нагоре по стъклото, стигнал е почти до горната част на рамката.

Когато се обръща, Марго я гледа.

— Съжалявам.

— Няма защо. Знам, че нещата са страшни. Лесно е да направиш прибързани заключения.

Марго все още обръща телефона в ръката си.

Още едно тежко мълчание.

Марго най-после оставя телефона на бюрото и започва да чопли ноктите си. На пода се посипват малки люспи сив лак.

Има нещо, мисли си Елин, докато я наблюдава. Не е само Лори. Има и друго.

— Марго… нещо не е наред ли?

Следва кратко мълчание и после Марго кима.

— Мисля си за нещо. По-рано, когато говорихме, не бях напълно откровена.

— За какво?

— За отношенията между Лори и Айзак. След случилото се с Адел, мисля, че има нещо, което трябва да знаеш. Причината да не искам да го спомена е заради онзи, когото засяга това — очите й се отместват от Елин и после пак се връщат на нея.

— Продължавай — подканва я Елин.

— Лукас Карон. Между него и Лори имаше нещо преди известно време.

— Знам. Лукас ми каза.

Марго я поглежда изненадано.

— А каза ли ти, че е започнало отново?

— Каза, че е приключило. Нещо краткотрайно, докато Лори и Айзак били временно разделени — Елин я поглежда. — Не мислиш ли така?

— Не. Видях ги преди няколко седмици в коридора към спа центъра. На камерата за наблюдение. Лори имаше среща с мен да обядваме заедно.

— Случи ли се нещо?

— Да. Изглеждаше така, сякаш Лори ще го подмине, но Лукас спря и хвана ръката й — Марго се подпира на бюрото. Устните й потрепват. — Лицето й… сякаш беше уплашена, опитваше се да се отскубне, но той не я пускаше.

— Какво стана след това?

— Говориха няколко минути и после Лукас тръгна.

Елин се мъчи да запази безучастно изражение, но мислите й препускат трескаво в главата.

Лукас не спомена нищо за това.

— Лори дойде ли в спа центъра?

— Да, но беше странно, не каза какво се е случило. Затова си помислих, че може отново да е започнало нещо и че не иска да ми каже, защото този път е с Айзак, сгодена е…

— Не изглеждаше ли обезпокоена? Разтревожена?

— Не особено — Марго прехапва устни. — Искаше ми се да я бях попитала.

— Но отначало тя е била откровена с теб за връзката им, така ли?

— Първия път, да, но тогава не беше сгодена и се бяха разделили с Айзак. Честно казано, отначало помислих, че е само реакция от скарването й с Айзак, но когато свърши, не бях сигурна. Лори наистина беше разстроена — Марго повдига рамене. Жестът противоречи на напрегнатостта в очите й. — Но това е логично, нали, ако някой те зареже все едно си боклук? На никого не му харесва. Чувстваш се употребен.

— Лори това ли каза, че се е случило? — пита Елин, съзнавайки, че диша неравномерно. — Всичко това… говори, че не й е харесало.

— Да. Лукас я заряза. Мисля, че тя беше с убеждението, че връзката им е нещо повече…

Елин кимва, това потвърждава представата й за Лукас. Той е лъжец. Не знаел, че трупът в планината е на Даниел, а снимката с Адел намекваше, че Лукас я познава по-добре, отколкото каза, сега и това.

Той изрично й каза, че не е поддържал връзка с Лори след краткотрайния флирт.

Защо лъже?

Елин знаеше отговора. Лукас би излъгал само ако крие нещо.