Санаториумът

59

Елин прикляква и започва да снима трупа на Лори.

С всяко изщракване и застиване на кадъра на телефона очите й откриват нещо ново — петно кръв, белег, черта на лицето на Лори, която не е забелязвала досега.

Елин си поема дълбоко дъх и прогонва спомените.

Тя се съсредоточава върху разреза на шията и го снима от няколко ъгъла, за да е сигурна, че ще улови детайлите на раната. Дълбочината и прецизността й отново я поразяват.

Безмилостно. Няма съмнение. Никаква нерешителност, когато острието е срещнало плътта.

Екзекуция.

Погледът й се отмества към видимите части на тялото на Лори — ръце, китки, рамене. Както при Адел, няма следи от борба — никакви порязвания, охлузвания или драскотини.

Няма очевидни следи.

Убиецът сигурно е използвал упойващо средство, за да я обездвижи. Ако беше използвал физическа сила, щеше да има контузии.

Елин оставя телефона и взима чантата си. Изважда тефтерчето и започва да записва разсъжденията си, но когато се навежда, главата й пулсира.

Пред очите й проблясва нещо странно — не светлини, а сцени, откъслеци от моменти. Преливат един в друг, ясни и ярки.

Проблясък. Още един.

Елин примигва и се опитва да ги спре, но не успява.

Те прииждат непрестанно, не може да ги възпре.

Лицето на Айзак в онзи ден. Устните му са разтворени. Страх, който смразява чертите му в нещо свръхестествено прецизно, като на робот, на извънземен.

Слънцето върху врата й, непоносимо горещо.

Рибарско кепче, което се носи по повърхността на водата.

Елин отново взима бутилката вода, която й даде Уил, и отпива голяма глътка. След няколко секунди детайлите, същината на образите се размиват и оставят празнота — нещо изключително важно, което се процежда между пръстите й.

— Същото е… както с Адел — Уил се приближава до нея.

Елин забелязва, че устните му неволно се свиват от отвращение, когато вижда отблизо сцената. Уил се втренчва с ококорени очи и после се извръща.

— Не съвсем — отговаря тя, преструвайки се, че не забелязва реакцията му. — Методът на убиване е различен. При Адел по всяка вероятност беше удавяне, но това… — Елин се закашля. — Прерязали са гърлото. От този ъгъл не можеш да видиш, но пръстите й… също са различни. Раните не са зашити като на Адел.

Но какво означават разликите?

Елин не знае със сигурност, но това сочи към вероятността, че убийството на Лори е било извършено по-набързо и по-припряно. Другите елементи обаче са същите — маската, отрязването на пръсти, стъклената кутия, гривните… Еднакви са. Нито едно от тях не е било наложително за самото убийство, затова Елин е сигурна, че са символични. Убиецът се опитва да изпрати послание.

Но какво е то?

Тя анализира поотделно елементите един по един. Първо маската. Тук има два фактора — ако беше само на лицето на убиеца, можеше да се предположи, че е начин извършителят да скрие самоличността си, но фактът, че и на лицето на жертвата също има маска, трябва да означава нещо.

Невъзможно е да се каже какво може да е то, докато Елин не събере повече информация. Същото е и с отстраняването на пръстите. Може да има множество обяснения защо, но в момента Елин е в неведение.

Стъклената кутия е единственото, за което е сигурна. Като на онези с плювалника и пожарникарската каска, поставени на различни места в хотела, функцията й е да изложи на показ нещо.

Защо?

Теорията й за Лори е опровергана и Елин отново е в изходна позиция. Опитва се да свърже несъизмерими, привидно несвързани елементи.

Тя се обръща към Лори и отново започва да снима, но телефонът иззвънява в ръката й. Елин поглежда екрана.

Бернд.

Тонът му е настоятелен.

— Елин, не знам дали си получила съобщението ми, но имаме информация за Лори Щрел. Прокурорът се съгласи да ти я съобщя.

— Казвай — гласът на Елин е задавен и в очите й парят сълзи, когато осъзнава грешката си.

Той говори за Лори в сегашно време, сякаш тя все още е жива, и Елин не го поправи.

— Мисля, че Лори не представлява риск за никого, нито пък тя самата е в риск. Информацията, която намерихме в досието й, се отнася за обвинения, повдигнати след кавга с нейната… Как беше на английски? Съквартирантка.

— Да — гласът й е изтънял.

— Лори блъснала съквартирантката си в стъклена врата. Стъклото се счупило и жената получила порязвания и охлузвания — Бернд се поколебава. — Лори извадила късмет. Въпреки че се наложило болнично лечение, приятелката оттеглила обвиненията.

— Аз…

Но преди Елин да каже нещо, той продължава:

— Успях да намеря отговори и на най-важните въпроси. Вероятно не е новината, за която се надяваш. Колкото до телефонната справка, първият телефон, както би се очаквало, не показа нищо особено. Обаждания до приятели, семейството и брат ти. Вторият телефон показва само обаждания до телефон с предплатена карта. Не можахме да проследим на кого се е обаждала.

— Добре — отговаря Елин. — Ако е възможно, бих искала да видя разпечатките.

Следва колебание и после Бернд измърморва съгласието си.

Тя трябва да му каже за Лори. Трябва да изрече на глас думите. Кажи му. Кажи му.

— Благодаря за информацията, но трябва да знаеш, че… — Елин се прокашля и пренарежда наум думите. — Лори… Тя е мъртва. Току-що открих трупа й.

Той си поема рязко дъх.

— Аз… съжалявам, не разбирам…

— Лори е убита — с монотонен глас като на робот казва Елин, обръща се към свлеченото, превито тяло на Лори и избърсва сълзите си с опакото на ръката си. — Изглежда, е същият убиец. Подобен почерк и убиецът… се опита да нападне и мен.

— Елин… — гласът на Бернд е тих и настойчив. — Преди да обсъдим каквото и да било, моля те, кажи ми, в безопасност ли си?

— Добре съм. Убиецът беше обезпокоен от някой, който дойде в стаята, и избяга.

— Сигурна ли си? — дишането на детектива се учестява.

— Сигурна съм — Елин поглежда Уил и плъзга ръка в неговата. — Има някой с мен.

— Ранена ли си?

— Не.

Бернд въздъхва тежко.

— Добре — следва кратко мълчание. — Елин, в състояние ли си да обясниш какво откри? Какво точно се случи, преди да намериш трупа, и какво стана, когато те нападнаха?

Той слуша мълчаливо, докато Елин му разказва подробностите.

— И не си спомняш нищо за нападателя?

— Не — тя затваря очи за момент. — Защото носеше маската. Знам само, че беше силен. С лекота ме повали и ме държеше на земята… — гласът й трепери. — Съжалявам. Всичко стана много бързо.

— Не се притеснявай. Ако си спомниш нещо, моля те, обади ми се — по линията се чува шумолене на хартия и приглушени гласове. — Елин, сега приоритетът е ти, персоналът и останалите гости да бъдете в безопасност. Щом направиш снимките, стой на сигурно място.

— Добре. А знаеш ли кога ще можете да изпратите някого при нас? — гласът й звучи нервно, паникьосано. — Очевидно има граница на онова, което мога да направя тук сама. Сега, когато разбирам, че двете убийства са предумишлени, се тревожа, че все още не е свършило. Ако убийствата са серийни…

— Разбирам — прекъсва я Бернд. В гласа му прозвучава странна нотка, която Елин не е чувала досега. — Виж, Елин, поради климатичните условия, все още не мога да потвърдя. Нека говоря с екипа. Ще ти се обадя веднага щом мога.

— Добре — тя стиска по-силно телефона. Не може да прикрие разочарованието в гласа си.

Със сигурност могат да направят нещо. Да измислят някакъв начин да стигнат до тук.

Докато си казват дочуване, Елин отново чува странния тон в гласа на Бернд. Този път е по-ясно доловим и тя разбира какво е — страх. Потиснат страх.

Това е обезпокоително. Знае ли Бернд нещо, което Елин не знае? Може би наистина няма начин да стигнат до нея и окуражителните му думи са предназначени само за да се успокои.

Тя отново включва фотоапарата на телефона си и прогонва мисълта от главата си.

Съсредоточи се. Става въпрос за Лори. Нищо друго.

Този път Елин снима кръвта, с която са напоени дрехите на Лори. Започва с тениската и продължава надолу към джинсите й. Там кръвта не е толкова концентрирана, ловенето е изтекла от тениската, особено в областта на джобовете на джинсите.

И тогава Елин изведнъж спира. Вижда малка издутина в джоба на Лори, нещо натъпкано надолу до бедрото й.

Запалка?

Елин изважда чифт ръкавици от чантата си и ги нахлузва на ръцете си. Премества се от дясната страна на Лори, внимателно пъха пръсти в джоба и изважда предмета.

— Уил?

Той се обръща.

— Виж, намерих нещо — тя му го показва.

— Запалка?

— Така изглежда — Елин я обръща между пръстите си и си представя Лори в онази нощ пред стаята си — пуши, говори по телефона и няма представа какво ще й се случи съвсем скоро.

Уил я поглежда и присвива очи.

— Големичко е за запалка, не мислиш ли? — той се намръщва. — Старомодните запалки са големи, но формата им е съвсем различна, по-квадратна. Не ги виждаш често — Уил се поколебава. — Пробвай я.

Елин щраква колелцето. Затаява дъх и се втренчва в горната част на запалката. Вместо пламъче оттам се изплъзва малко парче метал.

— Флашка — казва Уил.

Елин не може да спре треперенето на ръцете си. Не може да повярва, че убиецът умишлено е оставил флашката в трупа. Или не е знаел за нея, или — и тя мисли, че това е най-вероятното обяснение, — твърде късно е осъзнал, че е там.

Може би това е причината да се забави да се качи в мансардата. Възможно е да се е сетил, че флашката е в Лори, след като е оставил трупа й в асансьора. Върнал се е, но асансьорът вече е тръгнал.

Така или иначе, това е грешката.