Санаториумът

33

Няма време да извика. Ледената вода я поглъща. Белите й дробове се свиват в два стиснати юмрука. Ушите й пламват и устата и очите й се пълнят с вода.

Елин потъва.

Потъва все по-надълбоко.

Мъчи се да отвори очи, но водата е тъмна. Дробовете й се свиват, парализирани от шока.

Започни да се движиш. Направи нещо!

Елин размахва крака и ръце и започва да гребе. Движението надолу веднага я обръща и тя се отправя нагоре.

Главата й най-после изскача над повърхността и Елин се мъчи да си поеме дъх.

Добира се до стълбата, увива ръка около леденостудения метал и се издърпва върху най-близкото стъпало. Краката й са вцепенени и се плъзгат на всяка стъпка.

Няма време да погледне нагоре и да види дали онзи, който я блъсна, все още е там и какво може да направи. Инстинктите й са се задействали — трябва да излезе от водата.

Рефренът е познат — същите думи, които си повтаряше отново и отново преди една година, докато се мъчеше да се измъкне от пещерата, след като Хейлър я сграбчи и я удари, когато тя реши да избяга от прииждащия прилив.

Трябва да излезе от водата. Трябва да излезе от водата.

Елин изкачва стълбата и хуква на автопилот към главния басейн.

— Уил! — изкрещява тя и спира на пътеката вляво от басейна.

Не вижда нищо. По повърхността на водата на дрипави облаци се вият талази гореща пара.

— Уил, къде си?

Порив на вятъра разчиства парата. Млади мъж и жена стоят в края на басейна и я гледат, но Елин не им обръща внимание.

Тя съзира Уил, който върви по ръба на басейна и идва към нея.

— Какво има?

— Някой ме бутна във вира за гмуркане — гласът й прозвучава някак отдалече, странно. — Отначало помислих, че си ти, а после… — думите засядат в гърлото й. — Някой ме блъсна вътре.

Уил спира изведнъж и се поклаща на пети.

— Сигурна ли си? Дъските са хлъзгави от снега, може да си се подхлъзнала.

Елин примигва. Думите рикошират в нея и всяка звучи като предателство. Уил наистина ли се съмнява в нея? Наистина ли поставя под съмнение случилото се?

— Не — хладно отговаря тя, в очите й парят сълзи. — Някой ме блъсна нарочно. Опита се да ме уплаши.

И успя. Докато беше във водата, Елин изпита всички възможни страхове — че ще потъне на недостижимо място. Сама.

Сама, както е Сам сега.

Винаги се стига до тук, нали? Винаги сам.

Уил я гледа и се кани да каже нещо, но вместо това хваща ръката й. След няколко секунди думите най-после идват, но Елин знае, че са различни. Неутрални. Той е загладил наум острите ръбове.

— Нека не правим прибързани заключения. Трябва да влезеш вътре, трепериш.

Не се застояват в съблекалнята. Елин бързо облича сухи дрехи и скоро се срещат с Уил на рецепцията.

Връщат се в стаята и той я слага в леглото и я завива с одеяла. Елин ляга на възглавницата, но внезапното бездействие и абсолютната неподвижност само засилват хаотичното биене на сърцето й.

Уил й дава топла чаша кафе и сяда на леглото до нея.

— Без кофеин. Мисля, че не се нуждаеш от допълнително стимулиране преди вечеря. Как се чувстваш сега?

— По-добре — Елин отпива глътка кафе. Твърде горещо е, но разсейването й харесва. — Беше шок… Знам, че звучи глупаво, но наистина си помислих, че няма да изплувам — гласът й потреперва. — Мислех си, че е същото, което се случи миналата година…

Уил слага ръка на рамото й и го стиска.

— И не е само това — Елин стиска одеялото между пръстите си. — По-рано, докато ти плуваше, някой ме наблюдаваше в съблекалнята. Чух, че някаква врата се отвори и затвори, но никой не излезе.

Уил се сковава.

— Наблюдавал те е? Мислиш, че е същият човек?

— Може би.

През лицето му минава сянка. И той си мисли същото. След онова, което му каза.

Айзак.

Уил се прокашля.

— Елин, наистина мисля, че трябва да си тръгнем — гласът му трепери. — Разбирам за Сам и защо си дошла тук, но след случилото се в спа центъра рискът е твърде голям. Не може да продължаваш така.

Той е прав. Да бъде тук, около Айзак, въвлечена в онова, което се случва… Елин не е готова. Онова, за което дойде, ще трябва да почака.

— Мисля, че ти… — тя млъква, съзирайки внезапно движение до вратата. — Уил, пъхнаха нещо под вратата.

Той се приближава, навежда се и взима нещо — лист хартия.

Разгъва го и започва да чете.

— Какво е?

— Евакуират хотела. Трябва да заминем утре.