Санаториумът

80

— Архивната стая? — недоверчиво пита Лукас и плъзга чашата с кафето си по бюрото. — Там няма нищо.

Елин усеща напрежението, което се излъчва от него — сковани рамене, вирната брадичка.

Раздразнен е. Но не защото го събудих, а защото не му се подчиних. Защото продължавам да разследвам, мисли си тя.

— Сигурен ли си? Няма ли други врати? Друг изход от стаята?

— Не — гласът на Лукас е рязък. Той затваря лаптопа и поглежда Елин. В очите му блести предизвикателност. — Защо си толкова сигурна, че Марго е там?

— Интуиция.

Идва й да се срита. Интуиция. Звучи като аматьор.

— Искаш да се изложиш на риск заради интуиция? — Лукас изкривява устни и двамата със Сесил се споглеждат. — Полицията може да се качи днес. Времето се оправя. Предпочитам да ги изчакаме, както ни посъветваха.

Той не споменава какво е научил за работата й, лъжата й, но и не е необходимо. Разкритието е там, натежало във въздуха между тях.

— Чакането може да се окаже проблем — Елин внимава с думите и запазва тона монотонен и неемоционален. — Тревожа се, че Марго е излязла от контрол. Онова, което направи на Уил, беше непланирано, спонтанно. Има голяма вероятност Марго да направи същото отново. Щом разбере, че е дошла полицията, ситуацията може да ескалира.

Порив на вятъра заглушава края на изречението й.

Тя усеща, че мобилният телефон вибрира в джоба й. Изважда го и вижда, че я търси Айзак. Елин прибира телефона си. После ще му се обади.

— Наистина ли мислиш, че Марго е способна на това? — пита Сесил.

Елин оставя плика. Ръцете й леко треперят.

Това чака — реакцията им към снимките.

— Мисля, че е способна — тихо отговаря тя. — Заради тези неща — Елин изважда първата снимка и я слага на бюрото. — Това е мотивът на Марго. Не се сещам за по-силен мотив.

Сесил се дръпва назад и закрива с ръка устата си. Лукас е по-трудно разгадаем. Изражението му е каменно.

— Какво е това? — той потърква челюстта си и разрошва брадата си.

— Тази снимка е направена тук. Едната от тези жени е роднина на Марто — Елин обръща фотографията. — Един от номерата на гърба съвпада с номера на пациент в медицинското досие, което намерих в същия плик, както и с номера на една от гривните.

— Но какво им правят на тези жени? — Сесил взима снимката. Очите й са безизразни. — Не прилича на нормална операция.

— Не мисля, че е такава. Тези жени са дошли от психиатрична клиника в Германия. Доколкото разбирам, няма законово основание да бъдат прехвърлени тук, в санаториум за туберкулозно болни — Елин взима плика и изважда медицинското досие на роднината на Марго. — Ще научим повече от това тук. Не можах да разбера нищо.

— Аз ще го преведа — Сесил чете мълчаливо и после започва да говори: — Тук пише, че жената била приета в клиниката заради психични проблеми след раждането на четвъртото й дете. Семейният лекар й препоръчал да постъпи там, след като се консултирал със съпруга й. Описани са медикаментите и лечението — тя се намръщва. — Но не се споменава за прехвърляне тук.

— Не мисля, че ще се споменава. Смятам, че са го правели тайно. Неофициално — Елин обръща снимката. — Написано е ясно. Санаториум дю Плюмашит — тя отново взима плика, изважда снимката на гроба и им я дава. — Намерих и тази. Изглежда, че е правена тук. Близо до хотела.

— Гроб… — бавно изрича Сесил. — Мислиш, че тези жени са били погребани тук?

Елин кимва.

— Не знаеше ли, че тук са ставали такива неща?

— Не — лицето на Сесил помръква. — В архива няма нищо за това.

— Лукас? — Елин чака реакцията му. Някакъв издайнически знак, че той лъже. — Ти нямаше ли информация за гробовете, когато планира строежа?

Лукас откъсва очи от снимката и поклаща глава.

Елин осъзнава, че в реакцията му има нещо странно. Изражението му е твърде безпристрастно и незаинтересовано.

Тя се съсредоточава върху него. Умът й работи трескаво и Елин не чува какво й казва Сесил.

— Моля?

— Казах, че това се е случило много отдавна — Сесил се намръщва. — Какво общо има с Адел и Лори? С Даниел? Защо ще ги убива?

— Не знам — признава Елин. — Само Марго може да ни каже.

Сесил все още разглежда снимката.

— Като я гледам, мисля, че си права. Ако става въпрос за случилото се на тези снимки, не се знае какво може да направи Марго. Мисля, че трябва да се опиташ да я намериш. Да поискаш обяснение.

Лукас изглежда притеснен.

— Не знам…

Елин го поглежда в очите, без да трепне.

— Това може да е единственият ни шанс да преминем в настъпление и да я хванем неподготвена. Дотук тя е една крачка пред нас. Ако действаме сега, може да имаме предимството на изненадата.

Лукас кимва и се обръща към Сесил.

— Може да отидеш в трапезарията, докато всички закусват, да ги наглеждаш. Аз ще придружа Елин.

— Тогава да тръгваме… — Елин млъква, когато усеща, че телефонът й отново вибрира в джоба. Тя го изважда. Пак й звъни Айзак. — Само ще отговоря на обаждането — казва Елин и се отправя към ъгъла на стаята. — Ало?

— Къде си? Не вдигаш телефона.

— Показвах на Лукас и Айзак снимките.

— Трябва да имам връзка с теб, Елин. Знаеш го.

Тя се готви да отговори, но после се отказва, долавяйки мрачния му тон.

— Какво има?

Мълчание.

— Айзак? За Уил ли става дума?

— Кръвното му налягане… — гласът му заглъхва, сякаш се мъчи да намери думи. Елин изведнъж изпитва чувство на гадене, облива я горещина. — Спаднало е малко. Сара не е сигурна дали е инфекция или вътрешен кръвоизлив. Тя каза, че това е малко вероятно, като се има предвид местоположението на раната, но мисли, че трябва да го закараме в болница.

Обръч на напрежение стяга като менгеме главата на Елин.

Това не може да се случва. Тя не може да допусне това да се случи. Не и отново.

— Как? Не можем да мръднем от тук — Елин съзнава, че гласът й звучи неконтролируемо. Невъздържано. — Няма как да го закараме.

Лукас я поглежда.

— Знам — отговаря Айзак. — Само исках да знаеш какво каза Сара.

Елин долавя усилието, което полага той, за да говори със спокоен глас. Айзак не знае какво да направи с информацията за Уил, как да реагира и как да й каже.

— Ще се кача горе да го видя, преди да тръгна с Лукас.

— Добре.

Елин обяснява на Лукас какво е положението и после с разтуптяно сърце излиза от кабинета му.

Запази спокойствие, казва си тя, но единствената й мисъл е, че може да загуби Уил.

Не може да си позволи да загуби още някой, когото обича.