Санаториумът

54

Пронизително пиукане за получено съобщение събужда Елин. Тя присвива очи, взира се в мастилено черния мрак в стаята и поглежда светлината, която се излъчва от екрана на телефона на нощното шкафче.

Часът е изписан с големи ярки цифри — 6,02. Елин протяга ръка, но пръстите й се плъзгат покрай телефона.

Тя опитва отново. Главата й бучи и пулсира.

Причината е очевидна — липса на сън. Елин заспа чак след три сутринта. Чувстваше се пренапрегната. Умът й все още трескаво размишляваше върху онова, което откри за Лори, и спречкванията с Айзак и Уил.

Потърква очи и поглежда екрана. Има съобщение от непознат номер. Отваря го и текстът се появява.

Дъхът й секва в гърлото. Съобщението сигурно е изпратено от другия й телефон. Елин се навежда и придърпва към себе си чантата. Вдига я върху завивките, изважда сметката за мобилния телефон и я сверява с номера на съобщението.

Същият е — вторият телефон на Лори.

Но телефонът беше изключен, когато Айзак позвъни. Лори може би го е включила отново.

Елин се втренчва в екрана. Очите й разкъсват всяка дума и после пак я сглобяват.

Изпъкват две изречения:

Искам да обясня. Съжалявам.

Елин се замисля. Да обясня, по принцип загатва, че Лори има да обяснява нещо. Извинението го потвърждава.

Елин усеща студена убеденост в гърдите си. Лори наистина е замесена в случващото се.

Сега вече няма съмнение.

Елин се обляга на възглавницата и се опитва да свърже нещата — факти, предположения, — но е развълнувана и нервна. Мозъкът й не работи както трябва.

Тя се измъква от леглото и тръгва към прозореца.

Умът й трескаво прехвърля случилото се и всеки завой и обрат на мисълта й стигат до едно и също заключение — има две възможности за избор.

Първата е да каже на Сесил и Лукас и да отиде да се срещне с Лори с подкрепления. Другата е да отиде сама и да се срещне с Лори насаме.

Нито едната възможност не е идеална.

С първата рискува да уплаши и прогони Лори и може би да я принуди да направи още нещо. Ако е искрена, Лори може да изтълкува като предателство факта, че Елин води и друг — доказателство, че Елин не й вярва. Ако Лори е в хватката на някаква заблуда и вече чувства, че е сгрешила за нещо, тогава това може да е опасно.

Има и трета вероятност, която й е трудно да възприеме — че това е клопка. Рискът е налице. Невъзможно е да се пренебрегне. В края на краищата, Лори я блъсна във вира за гмуркане. Опита се да я сплаши.

Но със сигурност, ако искаше да я нарани, щеше да го направи тогава, в спа центъра.

Елин обмисля различни сценарии и крачи напред-назад. Вятърът навън разпръсва снега и го навява в различни посоки. Сега снегът на терасата е неравен, натрупан на хаотични, различно големи преспи.

Елин знае, че трябва да събуди Уил и да го попита какво е неговото мнение, но след последния им разговор знае какъв ще бъде отговорът му.

Откажи се. Не отивай.

Очите й проследяват малките снежни върхове до прозореца.

В съзнанието й изплува спомен — писмата на Лори.

Писмата, които й изпрати Лори и които пристигаха всяка седмица, след като умря Сам. Трогателни писма — отначало изпълнени със съчувствие, а после забавни. Анекдоти за училище, момчета и за майка й Корали, опитващи се да изтръгнат Елин от мъката, да я накарат отново да се свърже с външния свят.

Писма, които Елин предпочете да пренебрегне, защото завиждаше и не можеше да понесе факта, че Лори не е получила същите гадни карти в живота.

Тя примигва. Очите й парят. Трябва да се срещне с Лори. Да й даде възможност да се защити.

Този път Елин трябва да я изслуша.