Санаториумът

83

Елин закрива с ръка устата си. Киселините вече се надигат и изпълват гърлото и устата й.

Марго.

Повдигната е на странна система от макари, прикрепена към дървена рамка.

Уродливата гумена маска е увиснала на лицето й, затова профилът й се вижда ясно. Едното й око е затворено, а другото — отворено, безучастно и безжизнено.

Елин трепери, докато я гледа, и се опитва да проумее онова, което вижда.

Самоубила ли се е? Сложила е край на живота си, защото е разбрала, че са я разкрили?

Когато обаче погледът й се плъзва надолу, Елин вижда, че тялото на Марго е разпънато чрез сложна система от въжета, завързани за китките и глезените й. Въжето около глезените й е свързано с някакво причудливо колело.

Няма как да е направила сама това със себе си.

Елин поглежда наляво, към главата на Марго. На челото й е прикрепена метална скоба и по лицето й се стича кръв от мястото, където е пробита кожата. На скобата има метални куки, за които е завързано въже. Въжето, на свой ред, е свързано с друго колело.

Кръвта пулсира шумно в ушите на Елин, когато очите й се отместват към шията на Марго. На кожата има следи, там, където е опъвана и разкъсана.

Ако металната скоба, която е пробила челото й, не я е убила първа, тогава силата на тази диба в средновековен стил от времето на Инквизицията е била достатъчна, за да откъсне главата й от гръбначния стълб.

Мигновена смърт.

В съзнанието на Елин като телеграфна лента преминават различни образи — Марго, каквато я видя за пръв път само преди няколко дни, и сега — в това състояние. Това е варварство.

Елин знае с абсолютна сигурност, че никога няма да забрави тази картина и че ще я помни до края на живота си.

Тя си поема дълбоко дъх и чака да я обземе познатата паника, но напразно. Съзнанието й е ясно и будно и възприема сцената пред очите й, но мисълта, която я осенява, я кара да й се иска да не бъде така.

— Марго е действала с някой друг — Елин се обръща към Лукас. — През цялото време е действала с някой друг.