Санаториумът

89

Гласът на Лукас е тих и малко неясен.

— Преди да започне строежът, с нас се свърза Марго и попита за една нейна роднина. От клиника в Германия Марго научила, че е била прехвърлена тук, в санаториума. Потърсихме, но не открихме нищо в официалните документи. Отговорих й, че ще проуча въпроса.

— Марго се е свързала директно с теб? — Елин свива ръка и после я отпуска, пръстите й замръзват и се вкочаняват по връхчетата.

— Да, търсихме, както ни помоли Марго, и намерихме нещо в някакъв кашон, в шкафа в едно от старите отделения. Явно не беше отварян от години. В кашона имаше документи, снимки, медицински досиета на пациенти, дневници. Разбрах, че се отнасят само за жени. Започнах да чета и си дадох сметка, че тези пациентки… не са били болни от туберкулоза. Не са били изпратени заради това в санаториума.

Елин възприема думите му с кошмарно чувство на неизбежност, с ужас за онова, което предстои да чуе.

— Изпращани са тук от клиниката в Германия… заради някакви опити. Всичко започнало като експеримент за нови методи на лечение, но изглежда… — гласът на Лукас потреперва, — нещата са ескалирали. Колкото повече ровехме, толкова повече снимки и документи намирахме… но от изображенията и записките се виждаше, че не са се извършвали експерименти. Бяха се превърнали в нещо друго.

— Злоупотреба — гласът на Сесил едва се чува, — извечната злоупотреба с власт. Експлоатация на уязвими жени — тя поглежда Елин. — Жените не са били болни. Бащите, съпрузите им и лекарите са ги изпращали в клиниката в Германия под претекст, че имат заболяване, но често е било само защото поведението им противоречи на общоприетото статукво, на онова, което било приемливо за жените тогава. Те имали твърде много идеи, говорели открито… Не било необичайно да ги пращат в психиатрични клиники — на лицето й се изписва отвращение и Сесил навежда глава. — Някои от тях, онези, които нямали късмет, са прехвърляни тук.

Елин кимва и се опитва да запази спокоен тон.

— Защо не извадихте документите на светло веднага?

— Лукас каза, че негативните отзиви в медиите ще се отразят лошо на идеята за хотела. Той искаше да продължи със строителството — Сесил прави гримаса. — Даниел реагира по същия начин, когато му казахме. Това е в миналото. Забравете го.

— Сесил, не е честно — Лукас се мъчи да се надигне и да седне. — Ако се беше разчуло какво е ставало тук, щеше да има разследване, щеше да се отрази лошо на плановете за хотела.

— Нищо нямаше да те спре, нали? Само хотелът има значение за теб — Сесил поглежда Елин. — Лукас и Даниел знаеха за гроба на снимката, знаеха, че има още гробове. Бяха маркирани при проучването на терена. Лукас предпочете да продължи. Поредният подкуп, поредният човек, предпочел да си затвори очите.

Лукас въздиша тежко и трепва, когато сменя позата.

— Не разбирах защо нещо, случило се толкова отдавна, трябва да повлияе на потенциала на онова, в което щеше да се превърне това място.

— Именно, Лукас, не разбираш ли? Проблемът е, че това все още се случва. Злоупотребата с власт, изнасилванията, тормозът… Все още се случват — Сесил прикляква до него. Лицето й е само на няколко сантиметра от неговото. — Твърде лесно е, нали? Да обърнеш другата буза? Да пренебрегнеш последиците. И още по-лошо, ние сме съучастници… Не само мъжете, но и жените.

— Жените? — Елин пристъпва крачка към тях, надявайки се Сесил да не забележи.

— Да. Адел е била с пазача, когато са открили трупа на Даниел. Била му е гадже. Адел беше подкупена също като него. Лукас й даде работа тук със силно завишена заплата, достатъчно висока, за да си държи устата затворена.

Това обяснява връзката между двамата. Снимката в „Инстаграм“.

— Намерихме снимка на Лукас и Адел, заедно, тук в хотела. На парти са. Изглеждат, сякаш се карат.

— Да, тя искаше още пари — гласът на Лукас е приглушен.

Елин отново се обръща към Сесил.

— Но ти уби Даниел, нали? Умишлено. Защо си искала Адел да проговори?

Сесил я поглежда. Очите й са ясни и блестят. Елин за пръв път съзира неподправено чувство.

— Защото никога не съм искала да бъда анонимна. Когато убих Даниел, очаквах да ме хванат, исках историята ми да бъде разказана, както и историите на онези жени. Исках хората да попитат защо съм го убила, но… всички искаха да потулят случилото се.

— Но ти си могла да се обърнеш към някого — полицията, медиите — и да разкажеш историята си.

Сесил я поглежда учудено.

— Ако изляза в медиите, щеше да бъде моята дума срещу неговата. Навремето никой не ми повярва, защо да го правят и сега? Единственият начин да получа правосъдие, беше да го направя сама. Да ги накарам да си платят.

Елин се втренчва в Сесил и всичко се събира в ясен фокус. Зловеща, жестока логика. Отмъщение в най-бруталната му форма, наклоняване на везните обратно, в другата посока.

— Защо имаше толкова дълъг период между убийствата на Даниел и Адел?

— Изчаквах подходящ момент, когато разбрах, че Адел иска от Лукас повече пари, нещо в мен превъртя, разбрах, че тя трябва да бъде премахната.

— И вече си била привлякла на своя страна Марго, нали? Тя е била уязвима, затова си я убедила.

— Не бих го нарекла убеждаване, тя беше отворена за предложения. Майка й починала наскоро и Марго беше вманиачена…

— Вманиачена? — повтаря Елин с изумление. — Тя е била психично болна, Сесил. Страдала е от сериозна форма на депресия, психотична депресия. Намерих разпечатки в бюрото на Лори. Предположих, че са нейни, но тя всъщност се е тревожила за Марто! Самата Лори е изпадала в депресия и е познавала признаците…

Сесил маха нетърпеливо с ръка, отхвърляйки думите на Елин.

— Няма значение как го наричаш, важна е причината.

— Сесил…

— Не, вярно е. Преди да почине, майката на Марто я помолила да разбере какво се е случило с прабабата на Марго. Изчезването й оставило дълбока следа върху всяко следващо поколение в семейството им. Измъчвало първо баба й и после майка й, искали отговори. Когато Марго разкрила истината, това не й давало покой, отприщило нещо мрачно. Пликът със снимките, който ти намери… тя го носеше в себе си навсякъде, беше обсебена.

— И си използвала тази обсебеност, нали? Уязвимостта й я е направила доброволно кукла на конци. Употребила си я и Марго ти е помагала в убийствата, нали?

— Разбрах го — тихо казва Лукас. — Досетих се в тунела. Осъзнах, че Марго е действала с някой друг и нещо прещрака в главата ми. Разбрах, че другият трябва да е Сесил, само тя можеше да знае за съществуването на тунела и само тя знаеше истината за случилото се с прабабата на Марго и другите жени. Знаех, че може да го е използвала, за да накара Марго да й помага.

— Но кой ме заключи долу? — пита Елин.

— Исках да говоря със Сесил, като брат със сестра… Да й дам възможност да обясни. Но не получих този шанс, тя ме чакаше, не искаше да разговаряме.

Елин се обръща към Сесил.

— Какво трябваше да прави Марго, Сесил?

— Да ги обездвижва, тя нямаше смелост за друго — Сесил се подсмихва. — Но Лукас е виновен, Марго искаше само признание за случилото се в санаториума, искаше историята на прабаба й да бъде оповестена, да бъдат чути гласовете на онези жени… но Лукас не направи нищо.

— Планирах архивната стая…

— Но не я завърши, изобщо не си имал намерение да го правиш. Това беше само за да те остави на мира Марго, дори по-лошо, предложи й работа, за да си успокоиш съвестта. Сякаш това може да е достатъчно — Сесил го поглежда с отвращение. Сега бузите й блестят от смесица от сълзи и сняг. — И постави онези стъклени кутии на разни места в хотела. Направи фетиши от миналото на санаториума, използва ги като някакво развлечение за гостите, след всичко, което знаеше.

Елин си поема дъх.

— И ти реши да обърнеш нещата…

— Да, извадих на показ жертвите като експонати, точно както са правили лекарите от снимките.

— Ами Лори? — гласът на Елин потреперва, когато изрича името й. — Защо я уби? Тя беше приятелка на Марго, твоя колежка.

— Накрая Лори беше същата като останалите, страхливка — Сесил избърсва с ръка лицето си. — Всичко започна с флирта й с Лукас. Той постъпи лошо с нея и тя беше разстроена и огорчена и започна да задава въпроси за строежа, подкупите и приказките за корупция. Смяташе да ги публикува в специален блог, за да го разобличи, но така и не го направи. Когато се върна с брат ти, Лори бе решила да забрави всичко.

— И ти си пристъпила към действие — довършва мисълта й Елин.

В гърлото й пърха безпокойство, докато гледа как ръката на Сесил, която държи ножа, се приближава още повече до лицето на Лукас.

Сесил кимва.

— Тогава вдигнах залозите, преди няколко месеца — Сесил рязко вдига нагоре ножа, за да подчертае думите си. — Накарах Марго да й даде флашката със заличените файлове. Помислихме, че Лори ще се заинтригува и ще иска да разбере какво е ставало, но тя отказа, не искала да се замесва. Дори когато Марго й показа незаличените медицински досиета, цялата история, Лори не прояви интерес.

— Но това е нормално, вероятно се е уплашила.

— Не — лицето на Сесил се изкривява и почервенява. — Не беше това! Лори искаше да си затвори очите. Също като Лукас, като Адел — очите й блестят, направо хвърлят искри. — Дори Марго, дори на нея й писна и искаше да спре.

— Но защо уби Лори? Тя не е била заплаха за теб, Сесил?

Елин се мъчи да си поеме дъх, но гърдите й са се стегнали, не от студа, а от гняв. Въпреки страха си от онова, което се готвеше да направи Сесил, Елин не се трогва от оправданията й, ужасните й деяния имат логика само в нейния мозък.

— Когато с Лукас се върнахме от пътуването ни, Лори разбра, че планирам нещо, обади ми се в нощта, преди да изчезне, искаше да ме спре. Когато отказах, тя ме заплаши, че има коз срещу мен.

— Флашката…

— Да, бях поръчала на един човек да хакне базата данни на клиниката и да възстанови електронните файлове, но знаех, че може да ги проследят до мен. Затова Лори трябваше да изчезне. Тя се надяваше, че ще предположа, че е избягала, но знаех, че е тук, че ме наблюдава, готова да ме разобличи.

— Затова Лори е носила в себе си криптираната флашка — досеща се Елин. — Но ти не си възнамерявала да й дадеш шанс да я използва, нали? Затова си я отвлякла.

— Да, с помощта на Марго. Лори се свърза с Марго по същото време, когато ти й изпрати съобщение, за да се опита да я накара да ме спре. Марго уреди да се срещнат, да говорят.

— Преди аз да отида в мансардата…

— Точно така, това беше клопка. Не я чакаше Марго, чаках я аз.

— И я уби.

— Не беше трудно, Лори не разбра нищо. Мислех, че съм изпипала всичко, но направих грешка.

— Остави флашката в Лори.

Сесил кимва.

— Знаех, че е в нея, но не се сетих, че е прехвърлила файловете на друга флашка, маскирана като запалка… Търсех познатата флашка…

— Затова се забави, докато се качиш в мансардата, така ли?

— Да, но сега това няма значение. Постигнах целта си, така както ще я постигна и сега — Сесил се изправя и дръпва Лукас, за да стане. — Елин, моля те, не искам да те нараня. Ние си приличаме, ти и аз сме като вълци единаци, борци. Настояваме за отговори и справедливост — ръката й трепери около кръста на Лукас. — Търпим нашите братя егоисти… Остави ме да довърша онова, което съм започнала.

Очите й са присвити, все едно са тесни цепки, косата й е мокра от снега и е залепнала за главата й.

Лукас кашля и коленете му се огъват.

Елин не може да помръдне. Вижда блясъка на острието, опряно в шията на Лукас, и предпазливо се приближава. Трябва да е внимателна.

— Не мога да си тръгна — спокойно казва Елин и бавно пристъпва към тях. — Това не е правилният начин, ти може и да мислиш, че е, но не е така.

— Тръгвай, Елин — сега гласът на Сесил е по-силен и по-настойчив, по лицето й се стичат сълзи.

— Не мога, Сесил. Ще поговорим и ще изясним нещата, преди да решиш какво да правиш. Разбирам…

— Разбираш? — нещо в тона на Сесил се променя. Тя губи контрол. — Никой не знае какво съм преживяла, никой! Как е възможно да разбираш?

— Мога да се опитам. Ако поговорим отново…

— Да поговорим? Това не върши работа. Трябва ми действие. Това — Сесил притиска ножа по-силно в гърлото на Лукас и кожата на пръстите й около дръжката побелява и се сбръчква. — Това трябва да направя! Заради мен и заради всички онези жени.

— Сесил…

— Не се опитвай да ме спреш! — гласът на Сесил преминава в писък, очите й са приковани в Лукас. — Всички се опитват да ме накарат да спра, да не казвам истината, да не търся възмездие…

Лицето на Лукас е като застинала маска на страха. Елин усеща, че действието на опиата преминава и сега той напълно разбира какво се случва.

Сега или никога.

Елин се хвърля върху Сесил.