Санаториумът

58

— Сигурна ли си, че не чувстваш болка? — Уил се навежда и хваща ръката й, челото му е влажно от пот и очите му са замъглени от чувства.

— Добре съм, нападателят нямаше възможност да… — Елин млъква и преобразува изречението. — Сигурно е чул, че идваш — думите й обаче прозвучават разсеяно.

Не може да престане да стрелка очи из стаята. Въпреки присъствието на Уил, огромното пространство все още изглежда изпълнено с опасност.

Навсякъде има скривалища.

Френетичното движение на снега навън не помага — остри, бели стрели се прицелват в стъклото, засенчени само от по-тъмни талази мъгла.

Елин вижда страха, изписан на лицето на Уил, и стиска ръката му, наслаждавайки се на топлината й. Не може да не мисли какво би могло да стане — можеше да загуби всичко, тя и Уил… ако убиецът беше осъществил намеренията си.

— Честна дума, добре съм — уверява го Елин, но когато се обляга назад на дивана, чувства бързите удари на сърцето си и затваря очи за момент.

Отново я вижда — маската, гумения маркуч, спускащ се от носа до устата.

Не. Не може да мисли за това. Не може да му позволи да я завладее. Не и сега, когато Лори е мъртва. Трябва да намери извършителя.

— Изпий това — Уил й подава шише вода и побутва с показалец очилата си нагоре по носа.

Елин отпива. Ръцете й треперят. Ръбът на бутилката се клати до устните й и се блъска в зъбите й.

Погледът й неволно се насочва към асансьора.

Тя поглежда трупа на Лори и отново я пронизва остро прозрението: Лори е мъртва. Това е реално.

Този път, когато я поглежда, Елин не вижда прегърбеното й отпуснато тяло, а предишната Лори. Лори като дете.

В съзнанието й нахлуват спомени — мъничките гънки на китките й, разноцветните мъниста, които Корали вплиташе в косата й, поклащащата се походка, докато върви по пясъка.

В очите й парят сълзи.

— Елин, нормално е да се чувстваш… — думите на Уил заглъхват.

Двамата се умълчават.

— В шок съм, това е всичко — казва накрая Елин и полага усилия да срещне погледа му, но сълзите не са се махнали, а само са се преместили, заседнали са в гърлото й, тежка, лепкава буца.

Без да откъсва поглед от нея, Уил прехапва устни.

— Елин, не искам да ти го казвам сега, но идването ти тук сама беше опасно. Безразсъдно.

В гърлото й пламва горещина. Тя прокарва палец по ръба на бутилката.

— Исках да дам възможност на Лори да обясни. Помислих… — Елин се запъва. — Помислих, че е наистина. Грешката е моя.

Настъпва неловко мълчание. Елин отпива още една глътка вода.

— Не помисли ли за риска? Какво може да ни причини? — кракът му нервно подкача нагоре и надолу. — Особено след онова, което обсъждахме снощи.

— Знам, но все си мислех, че ако искаше да ме нарани, Лори имаше тази възможност преди това, но не го направи.

Лицето му е напрегнато и ръцете му са стиснати в скута.

Елин се навежда към него и леко го целува.

— Съжалявам — прошепва тя до бузата му. — Не трябва да си търся оправдания. Изложих се на риск. Не трябваше да го правя.

Уил устоява за момент и после я целува. Отдръпва се, прокарва ръка по бузата си и й се усмихва леко, без желание.

— Сега може би за пръв път призна, че си сгрешила за нещо — гласът му потреперва. — Ако не ми беше изпратила съобщение, не знам какво щях…

Елин обаче не чува останалите му думи. Мислите й се съсредоточават върху първата половина на изречението му.

Съобщението.

Тя не би трябвало да има възможност да го изпрати. Убиецът сигурно е искал да я хване неподготвена и да не й дава време да се свърже с някого и да вдигне тревога.

Това означава, че нещо се е объркало. Дали нещо или някой го е спрял нагоре по пътя към мансардата?

— Уил, как се качи тук?

— Асансьорът не работеше и попитах един служител от персонала дали има друг път нагоре. Показаха ми стълбището. Води до стаичката за почивка.

— Така е влязъл убиецът — измърморва Елин и оставя бутилката вода на масичката до нея. — Сложил е Лори в асансьора и после се е качил по стълбите.

Затова вероятно беше и забавянето.

Поради някаква причина убиецът е бил задържан на или около стълбището.

И заради това се е наложило да импровизира и в това време е допуснал грешка. Дал й е време да изпрати съобщението.

Елин следва реда на мислите си. Щом е направил една грешка, може да има и друга. Тя поглежда към асансьора. Трябва да го огледа отново.

Да огледа внимателно трупа на Лори.

Уил проследява погледа й. Очите му се спират на Лори и той трепва.

— Недей — гласът му трепери. — Каквото и да си мислиш да направиш, не го прави. Полицията може да дойде само след един ден. Остави на тях — той я поглежда. — И трябва да кажеш на Айзак, Елин, преди да направиш каквото и да било — очите му пак се стрелват неволно към Лори. — Той трябва да знае какво се е случило.

Елин се размърдва неспокойно. В думите му има логика, но залогът се е повишил. Тя не може да остави нещата дотук. Планът е да убият не само Лори, но и нея.

Фактът, че посегнаха на нея, й казва нещо съществено важно — убиецът я иска извън играта. И единствената причина е, защото планира още нещо.