Санаториумът

49

Асансьорът към техния етаж се разтърсва и спира. Вратите се отварят.

Елин излиза в коридора, краката й са омекнали като желе. Не може да разсъждава ясно. Представяла си е всичко, но не и това — убиецът на Адел не държи Лори; Лори я е блъснала във вира за гмуркане.

Мислите й са трескави, изпълнени с въпроси, които се въртят около една точка — защо ще я блъска? Защо ще причинява на Айзак болката, че е „изчезнала“, ако не заради някакъв зловещ мотив?

Въпреки че иска да го пренебрегне, най-очевидното заключение е, че Лори е замесена в цялата история.

Че тя е способна да убие някого.

Натам сочи всичко, което Елин е научила досега, и тази нова информация…

В съзнанието й пробягват образи — Лори крачи по плажа със скимборд под мишница. Лори чете с издадена напред долна устна от съсредоточеност. Лори се гмурка от стъпалата в скалата в морето…

Не, невъзможно е, но…

Не е ли забелязал Айзак знаците? А колегите му, приятелите?

Това не е извън границите на вероятното. Мислите й се връщат към един случай отпреди три години — жена на четиресет и няколко, осъдена за убийството на новата партньорка на бившия си съпруг.

Жестоко, злобно наръгване с нож — седемнайсет пъти в главата, врата и гърдите. Съседка я намерила, докато кръвта й изтичала до къщичката за игра на сина й в градината.

Заподозряната работеше в банка в Ексетър и продаваше ипотеки. Всичките й колеги и приятели я описаха по един и същ начин — тиха, скромна, добра.

Елин и екипът установиха, че тя е планирала убийството повече от две години. Отдел „Дигитална криминалистика“ изрови десетки страници проучвания на лаптопа й за различни методи на убиване и как да избегне разкриване.

Онова, което порази най-много Елин, беше, че никой няма представа. Жената била в добри отношения с жертвата и дори ходили заедно на почивка преди няколко месеца.

От посръбване на коктейли по залез-слънце до хладнокръвно убийство.

И Лори ли бяха преценили погрешно по същия начин?

Елин отваря вратата на стаята им и мислите й се насочват в друга посока.

Може би избързва с изводите си. Блъскането й във вира за гмуркане означава ли непременно, че Лори е замесена в убийството на Адел?

Но мисълта я гложди. Защо иначе ще го прави?

Елин сяда на бюрото и изважда тефтерчето си. Единственият начин да си изясни нещата, е да ги запише. Тя внимателно написва обобщение на онова, което е открила досега.

Проблеми с психичното здраве на Лори, статията, визитната картичка на психиатърката.

Връзка с Лукас/негови снимки.

Вторият телефон на Лори/многократните обаждания до непознат номер.

Ядосаното телефонно обаждане в нощта, когато изчезна Лори.

Скарването на Лори с Адел.

Заплашителните писма за изнудване до Лукас. Свързани ли са по някакъв начин?

Елин се замисля върху думите и не може да пренебрегне очевидната картина, която рисуват. Всичко сочи към непредсказуем човек. Психически нестабилен.

Достатъчно ли е обаче да стигне до заключението, че Лори е способна да се замеси в нечие убийство? Гложди я и един още по-важен въпрос: защо?

Защо Лори би искала да нарани Адел?

Мислите й се насочват към начина, по който е била убита Адел — торбата с пясък, маската, стъклената кутия, пръстите. Всичко това са крайности, които не са наложителни, и говорят, че не са случайни. Означават нещо, вероятно нещо дълбоко лично.

Но какво? Елин знае, че Лори и Адел са се скарали. Възможно ли е кавгата, каквато и да е причината, да е била достатъчен мотив Лори да я убие?

Това обаче не обяснява смъртта на Даниел Льометр. Свързани ли са двете убийства и ако е така, как?

Телефонът й започва да звъни. Ноа се обажда.

Файловете.