Санаториумът

63

Когато се връща в стаята, Елин открива, че Уил не е там.

Нали щеше да работи? Тя проверява телефона си и намира съобщение.

Отивам да хапна нещо.

Елин се усмихва. Уил се нуждае от постоянно презареждане, когато работи. Ако е в нейния апартамент и си е донесъл работа за вкъщи, тя винаги му поднася закуска след вечерята — бъркани яйца или мюсли. Сирене и бисквити.

Тя отговаря: Добре. Върнах се в стаята. Ще се видим след малко.

Елин взима чантата си, нахлузва ръкавици и изважда флашката. Пъха я отстрани на лаптопа и на екрана се появява малък прозорец: отвори диск F.

Тя щраква с мишката и съдържанието на флашката изпълва екрана — двайсет-трийсет документа. Имената на файловете са еднакви с изключение на последната цифра.

Елин отваря първия. Документ. Сканиран. Хартията е леко пожълтяла в краищата и думите са напечатани на пишеща машина, не на компютър.

Очите й се стрелват към думите най-отгоре на страницата: КЛИНИКА „ГОТЕРДОРФ“. Вляво има дата — 1923 година.

Отдолу има няколко полета. Nатеп, Gеbиrtsdаtuт, Krапkепgesсhiсhtе.

Елин разбира първите две — име и дата на раждане, но третото надхвърля обсега на познанията й.

Тя отваря друг екран и написва думата в „Гугъл преводач“. Клинична история.

Първоначалният й инстинкт се оказва верен — това е медицинско досие.

Но има проблем — с изключение на заглавната част, останалото в документа е заличено. Самата дума е отбелязана в черно по диагонал на страницата: ЗАЛИЧЕНО.

Елин отваря друг файл. Същото.

ЗАЛИЧЕНО.

И другите документи са такива. Елин започва да се отчайва. Нито един от файловете не съдържа фактическа информация, нищо не загатва за кого се отнасят, нито какво е съдържанието му.

И после очите й се насочват към горния десен ъгъл на документа, точно отдолу, където би трябвало да е името на пациента.

Идентификационен номер.

До него има цифра. Незаличена. Как не я видя досега?

Сърцето й започва да бие малко по-бързо. Цифрата е в същия формат като онези на гривните, оставени до труповете.

Петцифрено число.

Елин скача и преравя чантата си за тефтерчето. Изважда го и намира страницата, където е записала цифрите на гривните, които намериха до трупа на Адел.

Тя преглежда на телефона си снимките на гривните, оставени до Лори. Никое от числата на снимките не съвпада, затова Елин отново поглежда тефтерчето.

Четири реда по-надолу го открива: 87534.

Тя се втренчва в номера, докато цифрите започват да се преливат една в друга. Между медицинското досие и гривната има връзка. Това означава, че клиниката е свързана по някакъв начин с убийствата.

Но как?

Елин отваря още един екран и потърсва клиниката в „Гугъл“. Уебсайтът на клиниката се появява най-отгоре в резултатите от търсенето.

Заглавието над линка е на немски:

Die Klinik Gotterdorf beschäftigt sich тit der Diagnosе, Веhапdlипg ипd Еrfоrsсhипg рsусhiatrischer Еrkrапkиngеп.

Елин не е добре с немския, но поне разбира, че това е психиатрична клиника.

Но къде?

Тя щраква на страницата с контактите. Адресът на клиниката е в Берлин.

Елин се връща на началната страница и вижда, че там има няколко параграфа текст. Елин го осветява, копира го и поставя в „Гугъл преводач“.

Ние изследваме причините за психиатричните разстройства, за да разработим по-успешни индивидуални терапии, както и превантивни подходи. Сегашната клиника, която се фокусира върху лечението на психични заболявания, се разрасна от болницата, основана през 1872 година.

Елин получава потвърждение, че това наистина е била и все още е психиатрична институция.

Защо Лори би разнасяла заличени файлове от психиатрична клиника в Германия?

Елин знае, че има само един начин да разбере. Тя превърта надолу до контактите, взима телефона си и набира номера на клиниката. Телефонът иззвънява няколко пъти и после отговаря някаква жена.

— Gutеп Таg, Gоttеrdorf Klinik[4] — гласът й е стегнат, професионален.

Елин за пореден път се проклина, че не говори чужди езици. Това винаги е тегнело над нея като проклятие. Тя учи и френски, и немски в училище и може да чете сравнително добре на тях, но се бори да изрече повече от няколко думи.

— Говорите ли английски?

— Разбира се — жената с лекота преминава на английски. — С какво мога да ви бъда полезна?

— Казвам се Елин Уорнър и съм полицай във Великобритания. Работя по един случай и открих няколко файла със заличено съдържание, които, изглежда, са от вашата клиника, датиращи от двайсетте години на двайсетия век. Питам се как бих могла да разбера повече?

Следва дълго мълчание.

— Съжалявам, бих искала да ви помогна, но всяко запитване трябва да бъде отправено официално. Както вероятно знаете, поверителността за пациентите ни не ни позволява да споделяме информация.

Елин очакваше това.

— Разбирам, но бихте ли ми дали някаква представа какво може да съдържат файловете?

— Изчакайте един момент, моля.

По линията се чува шумолене на хартия и приглушени гласове.

— Да — отговаря жената. — Няма проблем да ви кажа това. За всеки пациент имаме досие за всичко — от първите симптоми на патологията и първоначалната диагноза и болничното лечение, което е получил, преди да бъде приет в клиниката. Когато постъпят в клиниката, започваме да водим наши досиета… лечение, процедури, реакциите на пациента.

Елин въздъхва.

— Тъй като файловете, които открих, са от двайсетте години на двайсетия век, те на хартия ли са или електронни?

— И двете. Ние правим електронни копия на всичко, което е записано на хартия.

Елин решава да насили късмета си.

— Възможно ли е да проверите дали със сигурност все още имате нещо? Имам номер на пациент — тя говори с тон, който не издава пристрастие. — Не ми е необходима информация за съдържанието, само потвърждение, че файловете са от вашата клиника и че са автентични.

Жената се поколебава и после казва:

— Добре. Бихте ли ми казали номера, моля?

Елин отново отваря файла на екрана и го диктува.

— ЛЛ 87534.

— Благодаря. Моля, изчакайте малко. Ще видя дали ще мога да го намеря.

Елин чува как пръстите на жената леко потракват по клавиатурата, а после тя рязко си поема дъх.

Елин се вцепенява. Открила е нещо.

Изминават няколко минути, преди жената отново да заговори.

— Има файл с номер, който съответства на онзи, който ми казахте, но съжалявам… — гласът й секва, — премахнат е.