Галерия на мъртвите

100

Трите екипа се движеха бързо и безшумно и с лекота преминаха през портите и моравата за нула време. ФБР вече се беше свързало с фирмата за алармени инсталации, която обслужваше къщата на Артър Уебър, и цялата система беше изключена без знанието на собственика, затова не беше необходимо да си правят труда да заобикалят електрически вериги или да прекъсват жици.

Докато се приближаваха към къщата, екип „Алфа“ заобиколи към задната врата, а екипи „Бета“ и „Гама“ останаха при предния вход.

— Екипи „Бета“ и „Гама“ са на позиция. Край — съобщи водачът на екип „Бета“ по предавателите в ушите им.

— Добре — отговори агент Ричардсън и кимна на единия командос, който пъхна фиброоптичен кабел с миниатюрна камера под задната врата. Камерата беше свързана с тринайсетсантиметров монитор.

— Чисто — каза командосът, кимна на агент Ричардсън и се залови с ключалките на вратата.

— Екип „Алфа“ също е на позиция. Край — отвърна агент Ричардсън.

— Готово — каза командосът, когато отключи ключалките.

— Задната врата е отворена — докладва агент Ричардсън в микрофона. — Влизаме. Край.

— Предната врата е отворена — отговори водачът на екип „Бета“. — Влизаме. Край.

Носейки прибори за нощно виждане най-нова технология, трите екипа влязоха в къщата през двете врати и като духове в гробище обиколиха стаите, които познаваха само от строителния план.

Екип „Гама“ нахлу през предната врата и стигна до стълбището, което водеше към втория етаж на къщата точно за три секунди. Една секунда по-късно и екипът беше горе.

Екип „Бета“ последва екип „Гама“, огледа партера от входното фоайе и след това се придвижи към дневната.

Екип „Алфа“ влезе в къщата през кухнята. Вратата, която водеше към мазето, беше идентифицирана на строителната карта и се намираше до голям хладилник с двойни врати в южната стена.

— Отключена е — сигнализира на водача на екипа си командосът, който пръв стигна до вратата.

„Той вероятно е долу“ — помисли си агент Ричардсън и направи знак на останалите от екипа да продължат във формация двама по двама, като единият прикрива другия. Той щеше да върви най-отпред.

Вратата водеше до широко бетонно стълбище. Над главите им имаше електрическа крушка, точно след вратата, но беше угасена. Агент Ричардсън направи знак на екипа си, че ще тръгнат към следващата врата в дъното. Между първата и втората врата имаше дванайсет крачки.

Вратата в дъното също беше отключена. От другата страна нямаше лампа. Ричардсън посочи на командоса зад него да отвори вратата, а останалите от екипа нахлуха в следващата стая. Ричардсън сви пръстите на едната си ръка един по един. Три… две… едно.

Екипът се втурна през вратата и се озова в широко помещение с дървени лавици на стената срещу тях. Рафтовете бяха разделени на отделения с различна големина и всяко съдържаше буркан от прозрачно стъкло. Във въздуха се разнасяше миризма като в лаборатория.

„Какво е това, мамка му? — зачуди се агент Ричардсън, когато всички от екипа съсредоточиха вниманието си върху съдържанието на бурканите.

Те провериха стаята и се придвижиха към втората врата, която също беше отключена. От там излязоха в коридор със стени от блокчета сгуробетон, бетонен под и бял таван с продълговати лампи, които бяха запалени.

За да предпазят командосите от ослепяване, приборите за нощно виждане моментално се приспособиха към новата светлина. Командосите обаче бързо ги махнаха от очите си.

След десетина метра коридорът зави наляво.

Екипът се движеше безшумно и предпазливо.

— Говори водачът на екип „Гама“ — чу се глас в слушалката на агент Ричардсън. — На горния етаж е чисто. Никой от обектите не е тук, но намерихме някаква контролна стая. Има импровизирано командно табло и не по-малко от десет монитора. Опитахме се да ги включим в случай, че може да ни дадат представа къде се намира момичето, но видяхме само заснежени екрани. Ако са получавали образ от предаващи камери някъде, връзката е прекъсната. Има и дъска, изписана с чертежи на активирани дистанционно моторчета и електрически ключове за осветление. Според схемите моторчетата трябва да бъдат поставени на плъзгащи се врати някъде, за да се отварят и затварят дистанционно, затова бъдете изключително бдителни. Край.

— Прието, екип „Гама“ — отговори Ричардсън. — Подозираме, че обектът, поне единият от тях, може да е тук долу в мазето. Обезопасете контролната стая и чертежите и чакайте по-нататъшни инструкции. Край.

— Прието. Нуждаете ли се от помощ там долу? Край.

— Не, водач на „Гама“. Край.

Командосите от екип „Алфа“ завиха зад ъгъла на коридора и видяха две врати в стената вляво от тях. Под първата врата струеше светлина. Втората беше тъмна.

Ричардсън даде знак на екипа си, че ще влязат през първата врата. Всички се подготвиха.

Единият командос опря гръб в стената вдясно от вратата и много внимателно натисна дръжката. Две секунди по-късно, когато я натисна до долу, той кимна на агент Ричардсън, показвайки, че вратата е отключена.

Ричардсън отново започна да отброява с пръсти.

Три…

Две…

Едно…

Командосът отвори вратата с едно-единствено плавно движение. След част от секундата останалите четирима членове на екип „Алфа“ нахлуха в стаята.