Галерия на мъртвите

74

Когато Трейси и Хънтър стигнаха до бистро „Уи Хо” в Западен Холивуд преди два часа, слънцето беше започнало да се спуска зад хоризонта, превръщайки небето над Лос Анджелис в красив балдахин от светлина, но докато бяха вътре, отново се насъбраха гъсти, тъмни облаци и покриха всеки сантиметър от него. Когато излязоха, гръмотевичен тътен стресна Трейси.

Хънтър забеляза, че раменете й потрепериха.

— Добре ли си? — попита той.

— Да. Но не очаквах дъжд тази вечер.

Трейси беше с дълга до коленете черно-бяла рокля без презрамки с очарователна черна фльонга на кръста. Косата й, която беше изправена за срещата тази вечер, беше разпусната и падаше на раменете й като лъскав черен шал.

Хънтър вдигна глава и погледна небето. Облаците наистина бяха застрашителни. Той съблече якето си и го наметна на раменете на Трейси.

— Не отива на тоалета ти, но ще те топли — каза той.

Тя му се усмихна.

— Ще ме изпратиш ли до вкъщи?

— Разбира се.

Докато вървяха, вятърът се усили значително и армията от черни облаци над тях придоби сила.

Трейси се радваше, че е загърната с якето на Хънтър.

Стигнаха до жилищния блок с апартамента й за по-малко от петнайсет минути и докато се качваха по стъпалата към входа, Хънтър спря. Езикът на тялото му беше малко загадъчен.

— Няма ли да се качиш? — попита Трейси и пристъпи по-близо до него. Зелените й очи блестяха зад очилата с форма на котешки очи с черни рамки. Въпреки че беше с обувки с високи токчета, тя пак трябваше да вдигне глава, за да го погледне в очите.

Хънтър не отговори.

Трейси се приближи още, толкова близо, че той долови уханието на косата й.

— Мисля, че трябва да се качиш — прошепна тя и се надигна на пръсти, за да доближи устни до неговите.

Устните им не се докоснаха, но той усети топлия й дъх върху кожата си. Очите й примигаха и блясъкът в тях се превърна в желание.

Дори отблизо кожата й беше гладка и безупречна.

— Наистина мисля, че трябва да се качиш — отново прошепна Трейси и този път бавно доближи лице до неговото, докато устните им най-после се докоснаха. Тя леко разтвори устни, но спря. Чакаше, не притискаше Хънтър и контролираше страстта си. Искаше той да поеме инициативата и да й покаже, че я желае, колкото и тя него.

Трейси отново си пое дъх и Хънтър разбра, че с него е свършено.

Той затвори очи и я целуна.