Галерия на мъртвите

42

Детектив Джеймс Милър от отдел „Убийства” в полицията на Тусон бутна очилата със сребристи рамки по-нагоре на носа си, а след това пъхна ръце дълбоко в джобовете на панталона си. През следващите пет минути внимателно наблюдава мъжа с белезници на ръцете, който седеше до металната маса от другата страна на еднопосочното огледало.

— Джеймс, какво правиш? — попита детектив Едуард Хил, когато се присъедини към партньора си в стая за наблюдение номер едно. След шест години в силите на реда Хил най-после беше повишен в детектив преди една година. Той беше девет години по-млад от Милър.

— На какво ти прилича, Новобранец? — рече Милър и го погледна. Откакто капитанът им ги беше определил за партньори, той не наричаше детектив Хил другояче освен „Новобранец”.

— Онова, което правиш винаги, преди да разпиташ заподозрян — отвърна Хил и спря до Милър. Той също се втренчи в загадъчния мъж с обръсната глава, който седеше до металната маса.

— Затова те харесвам, Новобранец. Умен си. Нищо чудно, че те направиха детектив.

Хил не се засмя на шегата.

— Не чу ли какво каза капитанът? Ние няма да разпитваме заподозрения. Случаят не е наш, Джеймс. Ние трябва само да го държим тук, докато дойдат агентите на ФБР.

— Да, чух капитана — отвърна Милър. — И ако ти искаш да си марионетка на онези тъпаци с черни костюми и глупави авиаторски очила, моля, заповядай, Новобранец. Аз обаче не съм си скъсал задника от работа, за да стана детектив от отдел „Убийства” само за да дундуркам заподозрян в убийство за проклетото ФБР. Този тип беше арестуван в Каталина Футхилс. Ако си забравил, това е в нашата юрисдикция. Доколкото знам, докато не видим официални документи, случаят е наш, не на федералните. — Милър най-после се обърна към Хил. — Ти видя ли документи?

Хил направи гримаса.

— Не, но и двамата знаем, че ще ни ги представят, затова защо искаш да си губиш времето да го разпитваш, когато е ясно, че след това няма да можем да направим нищо? Ще ни отнемат случая, преди да изгрее слънцето. Доколкото чух, федералните вече пътуват насам.

— Тогава по-добре да побързаме. — Милър погледна часовника си.

— Май умираш от желание да те сритат в топките — рече Хил и се почеса по дизайнерската си козя брадичка. — Капитан Суарес ще ни съдере задниците за това. Знаеш го, нали?

— Не, няма. Всъщност ако успеем да вбесим ФБР, той вероятно ще ни почерпи.

Хил го изгледа недоверчиво.

— Капитанът мрази федералните, Новобранец. Това е нещо, което датира отдавна. Някой ден го попитай да ти разкаже историята.

Хил го вярваше. Познаваше много ченгета, които не се спогаждаха с ФБР. През следващата една минута той наблюдава мъжа от другата страна на еднопосочното огледало.

— Спи ли? — намръщено попита Хил.

— Това е само една от интригуващите черти на този тип — отговори Милър. — Стоя тук от десетина минути и освен че мига, той не е помръднал нито един мускул.

— Какво? Наистина ли?

— Нито един шибан сантиметър, Новобранец. Никакво движение на ръцете… или потрепване на крака… Никакво подскачане на коляното… Никакво нервно почесване по брадичката… Въртене на врата… Облизване на устните… Нищо. Нито дори движение на очите. Само седи в абсолютно същата поза и гледа втренчено ръцете си, сякаш е в унес или нещо подобно. Не съм виждал някой толкова съсредоточен и с такъв контрол, още по-малко човек, които предстои да бъде обвинен в предумишлено убийство.

Хил прехапа устни и скръсти ръце на гърдите си.

— Знаем ли името му? — попита Милър.

Хил поклати глава.

— Не. Нищо. Той нямаше документи за самоличност в себе си. Нито шофьорска книжка, кредитни карти или портфейл. Нищо.

— Пръстови отпечатъци? Лицево разпознаване?

— Не дадоха резултат. Той не е в системата.

— И не говори.

— Не — потвърди Хил. — Все още не е проронил нито дума. Дори не можем да го регистрираме, защото не знаем с какво име да го запишем.

— Ето защо това е шанс, който се предоставя веднъж в живота, Новобранец — рече Милър. — Такъв сериен убиец може да видиш само в холивудски филми. Разбираш ли какво ти говоря?

— Сериен убиец? — Хипнотизираните очи на Хил се стрелнаха към Милър. — Нещата ескалираха бързо. Защо мислиш, че е сериен убиец?

— Новобранец, не бъди толкова наивен. Защо мислиш, че федералните идват насам посред нощ, само няколко часа след като беше арестуван господин Каменна статуя? — Милър млъкна за секунда. — Нека ти подскажа — не е защото той е издирван джебчия.

Хил отново насочи вниманието си към мъжа, който седеше в стаята за разпити.

— Хайде да не се самозалъгваме, Новобранец — добави Милър, съблече сакото си и започна да навива ръкавите на ризата си. — Хората като него са една от главните причини да постъпим в полицията… и да се борим толкова усилено да станем детективи в отдел „Убийства”. Не знам за теб, но когато аз бях малък, не можех да се наситя на филмите за серийни убийци. Изгледал съм ги всичките, защото са ми страшно интересни.

Хил се приближи до огледалото.

— Това е Тусон, Новобранец — продължи Милър. — Да, тук има престъпност. Има дори убийства, но такива неща като това чудо няма. — Той посочи задържания мъж. — За такива неща пишат книги и правят филми. — Милър извади оръжието си от кобура и го сложи на масата в стаята за наблюдение. — И той е тук, седи в нашата стая за разпити. Наречи ме любопитен, но много бих искал да вляза в мислите му, макар и само за няколко минути. Освен това съм страхотен в разпитите, знаеш го. — Той посегна към вратата.

— Наистина ли ще влезеш там? — попита Хил.

— Можеш да се обзаложиш.

— И не мислиш ли, че първото, което той ще направи, е да поиска адвокат? Всъщност съм изненадан, че все още не го е направил, но пък от друга страна, той не е проронил нито дума, откакто е арестуван, Джеймс.

— Ами, ще видим, нали? Между другото, не е необходимо да записваш разпита.