Галерия на мъртвите

49

Единайсеткилометровото пътуване от международното летище на Тусон до полицейския участък на Саут Алвернън Уей премина в почти пълно мълчание. Всички с изключение на агент Брандън се бяха съсредоточили единственото върху папките, които им бяха раздадени.

— Пристигнахме — съобщи агент Брандън и зави надясно в малкия паркинг за посетители вдясно от полицейския участък.

Сградата, която беше построена навътре от улицата, представляваше непривлекателна двуетажна правоъгълна постройка с добре поддържана морава отпред. Къса бетонна пътека ги отведе до двойни автоматични плъзгащи се врати от тъмно стъкло и просторно входно фоайе. Младият, слаб полицай, който седеше зад бронираните стъкла на рецепцията, стана веднага щом петимата посетители влязоха в участъка.

— Мога ли да ви помогна? — попита той, след като отвори част от стъклото.

— Да — отвърна агент Брандън и извади служебните си документи от ФБР. — Капитан Суарес ни очаква.

Полицаят примига, като видя картата на агента, и после крадешком погледна часовника си.

— По това време? — намръщи се той. — Сигурни ли сте, че сте разбрали правилно часа?

В същия момент тежката врата до рецепцията избръмча силно и се отвори. От другата страна, на входа на дълъг коридор, стоеше нисък, възпълен мъж с тъмен костюм, който му стоеше като чувал за картофи, и светлосиня риза. Нямаше вратовръзка. Рунтавите му мустаци в мексикански стил танцуваха комично над устните му, докато говореше.

— Всичко е наред — каза той, надничайки зад ъгъла към младия полицай. — Аз поемам от тук.

— Да, сър. Съжалявам, сър, не знаех, че сте тук.

Капитанът се обърна към групата:

— Специален агент Брандън?

Брандън пристъпи напред и двамата си стиснаха ръцете.

— Моля, последвайте ме — каза капитанът, след като се запозна с всички. — Както ви казах по телефона — започна той, като ги поведе към дъното на коридора и ги насочи надолу по бетонни стъпала, — задържаният не говори. Дори не ни е казал името си.

— Не е казал нито дума, откакто е арестуван? — попита Хънтър.

— Ами, не точно.

Стъпалата ги отведоха в друг дълъг коридор, малко по-тъмен от онзи, по който току-що бяха минали.

— Единият от детективите ми се опита да говори с него — обясни капитан Суарес. — Но успя да изкопчи само три глупави думи — „Ще бъде забавно”.

— Единият от детективите ви се е опитал да говори с него? — Агент Ерика Фишър пристъпи напред. Тонът й беше твърд и раздразнен. — Мислех, че инструкциите ни бяха ясни, капитане. Заподозреният не трябва да бъде разпитван от никого. Надявам се, че ще се съгласите, че инструкциите не бяха много сложни, нали? Въпреки това обаче, вие, изглежда, не сте ги разбрали. Ще трябва да чуем записа на разговора между вашия детектив и нашия заподозрян, при това веднага.

Капитан Суарес спря по средата на коридора и погледна решително агента. Тонът й никак не му хареса.

— Вижте, специален агент Докачливост, ние съдействаме. Арестувахме мъж на местопрестъплението на убийство. Убийство, което само донякъде съответства на описание, получено вчера в бюлетин на ФБР, и извършено в нашата юрисдикция. При ареста се съобразихме с инструкциите във въпросния бюлетин на ФБР и без да питаме „защо”, незабавно се свързахме с Федералното бюро за разследване. Затворихме мъжа в отделна килия и го изолирахме от всички, както поискахте. Също както поискахте, не започнахме разследване, въпреки че имахме правото да го направим. Оттогава седя тук на задника си до този безбожен час и чакам да се появите като герои от мрака, защото за каквото и да става въпрос, не може да чака до сутринта, нали? Кой знае? Тук в полицията в Тусон сме толкова некомпетентни, че заподозреният можеше да избяга преди залез-слънце. — Капитан Суарес отвори широко очи и се втренчи в агент Фишър. — Няма запис на разпита, защото не е имало разпит. Детективът ми влезе при него и му зададе няколко въпроса, но не получи отговор. Както ви казах, единствените думи, които каза заподозреният, откакто беше арестуван, бяха: „Ще бъде забавно.” Можех да премълча цялата тази информация от малкия ни разговор тук, но не го направих. Както казах, ние съдействаме. Ако не харесвате начина, по който го правим — той посочи коридора, — може да излезете по същия път, по който влязохте.

Гарсия едва не изигра танца на победата.

Агент Фишър си пое дълбоко дъх, но преди да успее да отговори, агент Уилямс пристъпи напред и сложи ръка на рамото на партньорката си.

— Извинявам се, капитане. Определено не сме дошли тук да се караме или да ядосваме някого. Признателни сме ви за съдействието. Денят беше много дълъг и пълен с изненади за всички нас и малко не сме във форма. Вие сте прав. Може би трябваше да изчакаме до сутринта, когато всички ще са отпочинали и не толкова нервни, но след като вече сме тук, имате ли нещо против, ако продължим по-нататък и разговаряме със задържания?

Капитан Суарес отвърна на втренчения поглед на агент Уилямс:

— Насам.

Докато вървяха по коридора, Гарсия се наведе към Хънтър:

— Аз ли съм единственият, който мисли, че това „Ще бъде забавно”, единственото, което е изрекъл заподозреният, откакто е арестуван, е малко странно?

— Не — отговори Хънтър. — И аз мисля така.

Капитан Суарес зави наляво в дъното на коридора, насочи всички покрай врата, пазена от млад полицай, и после ги въведе в малка стая за наблюдение зад ъгъла. Въздухът между четирите бетонни стени беше неприятно топъл.

— Ето го — рече капитан Суарес.

През голямото еднопосочно огледало на стената точно пред тях те видяха висок и широкоплещест мъж, който седеше до метална маса. Ръцете му бяха оковани в белезници с дълга трийсет сантиметра верига, закована за масата. Той се беше облегнал назад на стола в удобна поза, доколкото можеше, като се имаше предвид неприятното му положение. Беше навел глава, и съсредоточил поглед в скута си. Носеше тъмносиня тениска, сини джинси и черни кецове „Ол-Стар”. Връзките на кецовете му бяха взети като предпазна мярка.

Всички дълго и внимателно гледаха мъжа от другата страна на огледалото и ако някой от тях си беше представял как изглежда Хирурга, този човек беше доста близо до описанието.

— Доколкото разбрах — каза агент Фишър, — той не е имал документи за самоличност в себе си, като е бил арестуван.

— Точно така — потвърди капитан Суарес. — Носел е само фотоапарат.

— Фотоапарат? — Въпросът беше зададен от агент Уилямс, но на лицата на всички беше изписано безпокойство. Те не знаеха този факт дотогава, тъй като не бяха видели доклада от ареста.

— Да. Когато го изненадали на местопрестъплението, двамата полицаи го видели да пуска на пода някакъв тежък предмет. Помислили, че е оръжие. Оказал се фотоапарат.

Агент Фишър се обърна към групата и повдигна вежда:

— Казах ви, че той вероятно снима местопрестъпленията си, нали?

— Фотоапаратът е прибран като веществено доказателство и е горе — съобщи Суарес.

— Някой прегледа ли снимките? — попита Хънтър.

— Не — отвърна капитанът и нарочно се усмихна престорено на агент Фишър. — По две причини. Първо, тъй като разследването не е наше и вещественото доказателство не принадлежи на нас. И второ, фотоапаратът не е цифров.

Този факт изненада всички.

— Говорим за старомоден фотоапарат с трийсет и шест милиметрово филмче. Ще трябва да проявите филмчето, ако искате да видите снимките.

— Няма проблем — каза агент Брандън и кимна на капитан Суарес. — Да отидем да вземем фотоапарата. Ще поръчам снимките да бъдат готови след един час — обърна се той към агенти Уилямс и Фишър. — Най-много два.

Капитанът погледна останалите от групата

— Всичко е наред, капитане — увери го агент Уилямс. — Ще се оправим сами. Ще му зададем няколко въпроса.

— Както желаете — отговори той и двамата с агент Брандън излязоха от стаята.

Всички отново се вгледаха в мъжа от другата страна на еднопосочното огледало, но агент Фишър като че ли го гледаше по малко по-различен начин. В очите й имаше нов блясък, сякаш знаеше нещо, което другите не знаеха.

— Трябва да пуснем Робърт да говори с него — предложи Гарсия. — Той е експерт по разпитите.

— Не мисля — възрази агент Фишър и отстъпи крачка назад от еднопосочното огледало. — Каквото и заглавие да се появи на официалния доклад, детектив Гарсия, разследването е на ФБР и затова пръв ще разпита заподозрения агент на ФБР. И те уверявам, че детектив Хънтър не е единственият експерт по разпитите в тази стая.

— Тогава ще го разпита агент Уилямс? — попита Карлос с каменно изражение.

— Вероятно се мислиш за много остроумен и забавен, а? — отвърна агент Фишър.

— Имам попадения.

— Е, това определено не е едно от тях.

Ерика Фишър взе тефтера и писалката, които бяха сложени върху малката правоъгълна маса в стаята за наблюдение.

— Моля, запомни едно, детектив. Не забравяйте, че тук сте само гости, нищо повече, затова най-добре свиквайте с гледката от задния ред. Съветът ми към вас е да се настаните удобно и да се опитате да внимавате. — Протегна ръка към вратата. — Кой знае? Може да научите нещо.