Галерия на мъртвите

65

Реалността на предположението на Хънтър зашлеви като шамар всички в лицата.

— Има само един начин убиецът да се е обадил по същото време, когато Оуен Хендерсън е влязъл в дома на Тимъти Дейвис — добави Робърт.

— Той все още е бил там — каза агент Уилямс.

Хънтър се облегна назад и рече:

— Не мисля, че все още е бил в къщата, защото е било твърде рисковано, но със сигурност е бил някъде наблизо и е видял, че Оуен Хендерсън пристига. След като се е уверил, че Оуен е влязъл в къщата, убиецът се е обадил на 911. Вероятно също така е знаел, че полицията в Тусон ще реагира за по-малко от пет минути.

— Чакай малко — прекъсна го агент Фишър. — Ако убиецът наистина е изчакал репортерът да влезе в къщата на господин Дейвис, преди да се обади на 911, тогава мисля, че може би грешиш, Робърт. Ти каза, че според теб убиецът е направил всичко това, защото е искал пресконференцията да се случи, но аз не мисля така. Нека разсъждаваме логично. Ако убиецът се е обадил на 911 веднага щом е видял, че репортерът влиза в къщата, очевидно това е било, защото е искал полицията да арестува Хендерсън. А щом е искал полицията да арестува репортера, това е било, защото е искал Хендерсън да говори пред нас. Очевидно е знаел, че ще разпитаме всеки, намерен на местопрестъплението. Затова, ако е искал репортерът да говори пред нас, това е било, защото е искал Хендерсън да се опита да изкопчи от нас колкото е възможно повече информация, и точно това се случи.

— И да, и не — отговори Хънтър.

Ерика Фишър се втренчи недоумяващо в него.

— Да — обясни той. — Убиецът е искал полицията да задържи Оуен Хендерсън и той да говори пред нас. Но не, намерението му не е било да изкопчи информация от нас. Идеята за измъкване на информация е била на Оуен Хендерсън, не на убиеца. Няма как убиецът да е предвидил как ще се развие разпитът. Оуен Хендерсън искаше да изкопчи информация от нас, защото е репортер и те правят това. Намерението на убиеца е било да ни накара да разберем, че сега един амбициозен репортер знае за убийствата.

— Както споменах преди — намеси се Гарсия, — това означава, че сега няма как да потулим историята, защото ако ние не кажем нищо, Хендерсън няма да мълчи. Казано с прости думи, агент Фишър, убиецът току-що ни принуди да дадем пресконференция.

Ерика се замисли.

— Тогава смятате, че извършителят е типичен сериен убиец като по учебник и търси внимание? — попита тя. — Направил е всичко това, защото иска да е в новините?

— В него няма нищо типично — възрази Гарсия. — Но пък защо не? Съдейки по нивото на емоционално безразличие, което убиецът показва към другите човешки същества, дори животни, няма съмнение, че той е първокласен психопат, и като такъв, убеден съм, че мисли, че превъзхожда всички други около него… във всяко отношение. — Карлос замълча за момент, оставяйки другите да осмислят думите му. — Хората обичат славата, агент Фишър. Обичат да ги запомнят. Да ги почитат и уважават, ако е възможно. Това е факт. За някои дори няма значение дали славата е добра или лоша. Добрата и лошата слава са много силни мотиватори, особено за хора, които се мислят за много повече, отколкото са всъщност.

Сега беше ред на Гарсия да прикове със сериозен поглед агент Фишър.

— Ти сама го каза, помниш ли? — продължи той. — Някои убийци искат не само ние, но и целият свят да научи колко са велики.

— Той е прав, Ерика — отбеляза агент Уилямс.

— Наистина ли е трудно да се повярва, че убиец, който си е направил труда да се подготви толкова старателно за всяко едно убийство, ще иска признание за работата си? — добави Карлос. — Само се замислете — професионалното отстраняване на части от тялото, уликите на латински, абсолютно откачения начин, по който е източил всичката кръв на едната жертва, подреждането на местопрестъпленията като картини, всичко. Той се перчи. Какъв смисъл има да създаваш произведения на изкуството, ако никой няма да може да ги оцени? Този тип иска признание за… „таланта” си.

Тримата агенти на ФБР се опитваха да организират мислите си и гледаха двамата детективи срещу тях.

— Добре, доводът е логичен — най-после се съгласи агент Фишър. — Но щом убиецът търси слава, защо не отиде направо при медиите и не разкаже всичко? Вече се съгласихме, че той вероятно фотографира местопрестъпленията си за собствено удоволствие, за своята „галерия на мъртвите”, или каквото и да е там, затова защо не изпраща копие на всичко на някой вестник или телевизионна станция? Това би му гарантирало предаване в най-гледаното време, нали? Защо ще действа с такъв сложен план — да изпраща репортер на местопрестъплението, за да го арестуват… да говорим с него… и така нататък? Не ви ли звучи твърде налудничаво?

— Още веднъж — отговори Хънтър. — За достоверност.

— Моля?

— Дори той самият да се свърже с медиите — обясни детективът, — на историята му ще липсва достоверност. Той може да е поредният психопат, който търси внимание. Каквито и снимки да им изпраща, може да е създал софтуер за монтиране на изображения. Но дори ако те искат да вярват на историята му, преди да отпечата или излъчи нещо, всеки вестник или телевизионна станция ще трябва да я потвърди, като се обърне или към ФБР, или към местните полицейски участъци. Правоприлагащите органи лесно могат да омаловажат историята и вместо най-гледано време, той може да получи долен ъгъл на петнайсета страница.

— Ако обаче Федералното бюро за разследване съобщи историята на национална пресконференция — продължи Гарсия мисълта на Хънтър, — той получава достоверност, най-гледаното време и повишаването на самочувствието, които търси, защото вие, ФБР, признавате, че се борите със случая.

Последните му думи, изглежда, вбесиха агент Фишър.

— Е, ФБР определено няма да признае, че се бори с нещо — възрази тя. — Не и на тази пресконференция. По никакъв начин няма да надуя егото на този изрод. Всъщност мислим, че на пресконференцията е най-добре вие двамата да стоите далеч от камерите и да ни оставите да говорим. В края на краищата, разследването е предимно на ФБР.

Карлос погледна партньора си. Не че беше необходимо. Робърт мразеше да се изправя пред камери.

— Разбира се — отговори Хънтър. — Нямаме абсолютно нищо против.