Галерия на мъртвите

53

Агент Фишър се върна в стая за разпити номер едно, но този път затвори вратата тихо, сякаш влизаше в читалня на библиотека.

Мъжът до металната маса отново беше съсредоточил вниманието си в скута си.

Ерика Фишър оправи конската си опашка и бавно се приближи до масата.

Трак, трак, трак, трак.

Може би защото новостта на мълчанието и отбягването на зрителния контакт се беше поизтъркала или пък защото стъпките й бяха изпълнени с решителност, но този път очите на мъжа веднага се отправиха към нея.

Тя спря пред свободния стол, но реши да не сяда.

Мъжът зачака, внимателно следейки всяко нейно движение.

— Съдебният лекар приключи с аутопсията — излъга агент Фишър. Лицето й беше спокойно и безизразно. — Не че не го очаквахме, но тъй като и без това разговаряме, се чудех дали ще можеш да ми помогнеш да разбера нещо. Защо са различните методи на действие? Защо ги убиваш по различен начин?

Поведението на мъжа не се промени. Той продължи да анализира агент Фишър със същия мъртвешки втренчен поглед като преди.

— Удавил си първата жертва, удушил си втората, прерязал си гърлото на третата, а сега — смърт чрез отравяне. Защо? Защо прескачаш от един метод на друг? Защо не се придържаш към един и същи метод на действие? Любопитна съм.

Изпълнението на Ерика Фишър би й спечелило място във висшето театрално училище „Джулиард”. От лекото треперене на гласа до озадачеността в очите, актьорската й игра беше безупречна.

Мъжът се премести на стола и я погледна, сякаш знаеше нещо, което тя не знаеше.

Погледите им се сблъскаха и се сборичкаха за няколко секунди и после агент Фишър отмести очи.

— Знаеш ли какво? — незаинтересовано каза тя. — Пет пари не давам дали ще отговориш или не. Пипнахме те. Играта свърши и ти отиваш в затвора. Още сега. — Агент Фишър се завъртя и се отправи към вратата. — Приятно прекарване на остатъка от жалкия ти живот.

— Ами, човек можа да иска да експериментира с различни методи — най-после отговори задържаният и пак я спря на вратата. — Или пък всяка жертва може да изисква различен подход.

Стомахът на Ерика Фишър се сви, сякаш я пуснаха от самолет без парашут.

— Човек! Да експериментира? — попита тя, обърна се и се върна до масата. Очите й блестяха ярко, сякаш щяха да се запалят. Мъжът отново беше отговорил съвсем общо. Думите му не го уличаваха в нищо.

Той повдигна рамене.

— Защо не? Я стига, специален агент Фишър, да не би да искаш да ти свърша работата? Ти трябва да установиш тези неща, нали?

Това беше камъчето, което обърна колата.

— Кучи син. — Агент Фишър стовари ръце върху масата толкова силно, че бележникът подскочи.

Мъжът не очакваше такава реакция и въпреки хладнокръвието му агресивността й го стресна и го накара да подскочи на стола.

— Кой си ти, по дяволите? — изкрещя Фишър с грачещ глас и се наведе напред. — Няма промяна в метода на действие на убиеца, лъжливо копеле. Измислих си го.

Вече нямаше място за преструвки. Мъжът разбра, че играта му е свършила, но пак не загуби хладнокръвие. Отговорът му беше безучастно накланяне на главата, което само накара кръвта на агент Фишър да достигне точката на кипене. Тя протегна ръце и го сграбчи за яката.

— Кълна се в Бога, че ако си репортер и направи всичко това само за една шибана статия, ще превърна живота ти в ад, жалък кретен! Представа си нямаш с кого се бъзикаш.

Вратата на стаята за разпити се отвори и вътре се втурна Хънтър, следван от агент Уилямс и Гарсия.

— Ерика — извика Уилямс, стигна до нея и сложи ръце на раменете й.

Тя се поколеба.

Мъжът чакаше. Очите му не показваха безпокойство.

— Пусни го, Ерика.

Агент Фишър изпусна дъха си, приковала поглед в лицето на мъжа.

Агент Уилямс стисна раменете й и се опита да отмести ръцете й.

Ерика най-после пусна ризата на мъжа. Цялото й тяло трепереше от гняв.

— Свършено е с теб — прошепна тя на мъжа, а после се изправи и отстъпи крачка назад от масата. — Някой да разкара това лайно от очите ми, преди да съм му дала урок, който никога няма да забрави.

— Не бързай толкова, специален агент Фишър — каза мъжът и бавно отмести очи от нея към тримата новодошли. — Предполагам, че моментът е подходящ да се обадя на адвоката си, не мислиш ли?

— Ха! — изсмя се тя. — Няма да постигнеш нищо. Ти извърши федерално престъпление, тъпако.

— Така ли? — попита мъжът, преструвайки се, че не знае. — И какво е това престъпление?

Агент Фишър отвори широко очи.

— Ти наистина си идиот, нали? Трябваше да обмислиш действията си, защото да губиш времето на ФБР е федерално престъпление, малоумнико, и аз ще се погрижа да си платиш за това.

— Сериозно? — безгрижно попита мъжът. — И как по-точно изгубих времето на ФБР, специален агент Фишър? Само упражних конституционното си право да запазя мълчание. Когато заговорих, не излъгах и не се уличих в нищо с отговорите си. Ако някой ги е изтълкувал погрешно, вината не е моя. Освен това не съм признал, че съм… — Той отново се втренчи в нея. — Мисля, че ФБР нарича убиеца Хирурга или Художника, очевидно заради уменията му. Затова, специален агент Фишър, не съм загубил твоето време или на ФБР. Ти направи всичко сама. Аз само седях тук и слушах. — Мъжът се облегна назад на стола с победоносен вид. — А сега може ли да се обадя на адвоката си? Искам да си отида вкъщи. Гладен съм и уморен и белезниците ме дразнят.

Агент Фишър сви ръце в юмруци.

— Вие сте репортер на свободна практика, нали? — попита Хънтър и пристъпи крачка напред. — Не работите за определени вестници или новинарски канали? Продавате статиите си на онзи, който плати най-много.

Мъжът го погледна с любопитство.

— Съжалявам, вие сте?

— Казвам се Робърт Хънтър.

Мъжът леко наклони глава назад и се втренчи изпитателно в детектива.

— Вие не сте агент на ФБР, нали? — Погледът му обиколи присъстващите в стаята и се спря на Гарсия. — Нито пък той. Лесно се познава само по дрехите. Нещо по-неофициално от дрехите на специален агент Фишър и специален агент Нацупена физиономия. — Той кимна към агент Уилямс.

— Прав сте — съгласи се Хънтър. — Ние не сме агенти на ФБР. — Той реши да не добавя нищо повече. — Много сте проницателен и подходът ви на мълчание заедно с техниката ви на „студено четене” бяха доста внушителен трик. Изкопчихте малко информация, но нека бъдем откровени — не достатъчно за някоя сериозна новинарска статия, особено като се има предвид фактът, че федералното правителство конфискува фотоапарата и филмчето в него. Няма да получите снимките. Съзнавате го, нали?

— Нямате право да конфискувате фотоапарата ми — отвърна мъжът. Този път в гласа му прозвуча безпокойство.

— За ваше съжаление имаме. Може да попитате адвоката си, когато му се обадите.

Погледът на мъжа отново обходи всеки в стаята.

— Но аз имам предложение за вас — добави Хънтър и вдигна показалец.

Думите му изненадаха всички. Колегите му го погледнаха озадачено, но преди агентите да успеят да кажат нещо, Хънтър им направи знак да му дадат една минута.

— Предложение? — попита мъжът.

— Точно така — потвърди детективът. — Нещо като — ти ни помагаш и ние ти помагаме.

Мъжът погледна Хънтър със същата решителност, с която беше гледал агент Фишър по време на разпита, но му беше много по-трудно да разгадае мислите на Хънтър.

— Добре — кимна той. — Слушам.