Галерия на мъртвите

59

— Мисля, че е време за почивка — каза мъжът, когото ФБР наричаше Хирурга, излезе от магистралата и подкара по отклонението, което водеше до закусвалня за шофьори на камиони с потрепваща неонова табела отпред. От три часа той караше, без да спира, и му оставаха още най-малко три. Беше гладен, но не чак толкова отчаяно. Всъщност повече се нуждаеше от тоалетна и кафе.

Закусвалнята беше сравнително голяма — дванайсет сепарета, три от които празни. Покрай бара бяха наредени десет въртящи се, високи червени столчета. Основите им бяха заковани за пода. Млади мъж и жена, които доизяждаха хамбургерите си, заемаха столчета номера осем и девет, като се броеше от входа навътре. Старомодният шахматен под в черно и бяло беше безупречно чист и това му достави удоволствие. Навън един до друг бяха паркирани камиони „Кенуърт”, „Питърбилт” и „Волво”. Товарът на кенуърта изглеждаше два пъти по-голям от другите два камиона.

Когато мъжът влезе в закусвалнята, всичките трима шофьори на камиони, които бяха седнали поотделно в сепаре едно, две и три, любопитно вдигнаха очи от храната си, за да огледат новодошлия. Никой от тях не обърна внимание на високия мъж повече от няколко секунди.

Той се приближи до бара и късо подстриганата сервитьорка на средна възраст му се усмихна — любезна и професионална усмивка, която отправяше за поздрав на всеки клиент, който влезеше в закусвалнята. На червената престилка на кръста й имаше две петна от пръсти — горчица, съдейки по цвета им. На тънка връв на врата й бяха окачени очила с тъмни рамки. На табелката с името й пишеше Нанси.

— Здравейте — каза Нанси. — Моля, седнете, където искате. Идвам веднага.

Гласът й, макар и топъл и приветлив, звучеше уморено. Лицето й изглеждаше похабено и отчаяно и издаваше факта, че тя е работила на едно и също място твърде дълго и вече се е отказала от мечтите, които е имала като млада.

— Благодаря — кимна мъжът и отиде в последното сепаре в другия край на закусвалнята. Седна с гръб към стената и с лице към входа.

Менюто беше стандартното за всички крайпътни заведения — бургери, сандвичи, хот-дог, макарони със сирене, ребърца и така нататък. Специалитетът беше сандвич с кюфте със сос, приготвен по тайната рецепта на главния готвач.

— Е, какво да ви донеса? — попита Нанси. Сега очилата бяха високо на носа й и тя държеше бележник и химикалка.

— Останаха ли ви сандвичи с кюфте?

Тя погледна мъжа и усмивката се завърна на устните й.

— Скъпи, сандвичите с кюфте са запазената ни марка. Има ги денонощно, всеки ден в седмицата и винаги са пресни, освен това вкусът им е изумителен.

— Взимам един — отговори мъжът. — А може ли да ми го напълните с кафе, моля? — Той й даде голям пътнически термос.

— Разбира се. — Нанси взе термоса. — Нещо друго? Паят ни с орехи пекан също е приказен.

— Приказен?

— О, да.

— Как да откажа на такава убедителна реклама? Ще си взема едно парче. И малко изворна вода, моля.

— Идва веднага.

След по-малко от пет минути Нанси донесе поръчката на мъжа. Не беше излъгала. Сандвичът с кюфте наистина беше изумителен, а паят с орехи пекан — приказен. И кафето не беше лошо.

Мъжът се хранеше спокойно, сякаш нямаше абсолютно никакви грижи на света. Когато приключи, плати сметката си в брой и остави на Нанси двайсет долара бакшиш. Този път усмивката, която тя му отправи, не беше обичайната заучена усмивка.

Докато мъжът минаваше покрай касата, една изрезка на информационното табло с местните новини до вратата привлече вниманието му. Той спря и се втренчи в нея.

— Не може да бъде — измърмори. Във вените му вече нахлу адреналин. Едва не отметна назад глава и не се засмя, но нямаше намерение да привлича внимание към себе си.

Мъжът хвърли бърз поглед през дясното си рамо, за да види дали някой го гледа. Никой не го гледаше. Нанси се беше върнала в кухнята, младата двойка до бара си беше тръгнала преди няколко минути, а единственият останал шофьор на камион в третото сепаре беше твърде зает да поглъща ребърца.

— Здравей, красавице — каза мъжът, отново поглеждайки изрезката, и с едно бързо движение я откъсна от таблото. Пъхна късчето хартия в джоба си и почувства, че в тялото му се разлива странна топлина.

Знаеше коя ще бъде следващата му жертва.