Галерия на мъртвите

38

В края на съвещанието беше решено, че вместо да се тъпчат в тесния и задушен кабинет на Хънтър и Гарсия в Главното управление на полицията, ще е по-добре за всички да координират съвместното си разследване от централата на ФБР в Уестуд, Лос Анджелис.

Първоначалното предложение беше да преместят цялата операция в Куонтико и кабинетите на НЦАНП, но капитан Блейк бързо сложи край на този разговор. Освен ако не беше абсолютно необходимо, тя се нуждаеше от детективите си в Лос Анджелис.

— Боже! — възкликна Гарсия, когато седна на стола си и потърка уморените си очи. — Само броят на документите в тези папки е умопомрачителен. Как са събрали толкова много материали само за два месеца?

— Ами, Ейдриън е впрегнал цяла армия агенти да работят по случая още от самото начало — каза Хънтър, без да отклонява вниманието си от компютърния екран. Той вече беше казал на партньора си за личния си разговор с Кенеди по време на почивката.

— Да, определено си личи — отвърна Карлос. — От три часа ги чета. Очите ми ще се разтопят в очните ябълки, а изобщо не съм напреднал в нито едно от разследванията на първите две убийства.

Хънтър също започваше да изпитва отчаяние.

Съгласно теорията си за отмъщение НЦАНП бяха съставили списък на всички разследвания, в които беше участвал Ейдриън Кенеди през последните двайсет и пет години — четиристотин четирийсет и четири случая. Въз основа на списъка те бяха провели зашеметяващ брой проверки на местонахождения, разпити и операции за наблюдение. Ако двамата детективи трябваше да прочетат всичко, всеки препис дума по дума, щеше да им отнеме един месец да прегледат само разпитите, да не говорим за останалите материали.

— Тази тяхна теория за отмъщение — рече Карлос, отваряйки едновременно два документа на екрана на компютъра си. — Те не са искали да се откажат, нали?

— Очевидно не — потвърди Робърт.

— Отначало е напълно разбираемо — съгласи се Гарсия. — В края на краищата, убита е племенницата на директор от ФБР, затова е нормално отмъщение да е първата теория, която е хрумнала на следователите, но чуй това. — Той се премести на стола. — Месец по-късно, както знаем добре и двамата, се появява втора жертва — Албърт Грийн. Същият метод на действие. Същият почерк, но друго съобщение, което всички знаем, че не е нещо необичайно за един сериен убиец. След като ФБР отиват в Уичита и внимателно оглеждат местопрестъплението цял ден, се говори само бегло, че става дума за деяние на сериен убиец. Бегло. — Карлос погледна партньора си изпод вежди. — И те са съсредоточили повечето си усилия върху версията за отмъщение, така че да може Албърт Грийн да се вмести в нея.

Хънтър кимна.

— От убийство за отмъщение до серия буйства за отмъщение.

— Именно — потвърди Гарсия. — Убиец, който се опитва да накаже не само директора Кенеди, но и всички, които са работили по дадено разследване. Всеки, когото убиецът смята за виновен, че е изпратил някого зад решетките или е причинил смъртта му

— Ако сме справедливи, Карлос, това все още е вероятна теория — отговори Хънтър. — НЦАНП помага на безброй правоприлагащи агенции в страната всяка година. Да не говорим за случаите, които поемат само те. Във всяко тяхно разследване участват определен брой специални агенти, детективи, полицаи и служители на Прокуратурата. — Той стана и се приближи до кафемашината. — И двамата знаем, че отмъщението е много силна мотивация. Ако убиецът смята Ейдриън за виновен за изхода от някое разследване, логично е да обвинява и всички останали, свързани с разследването — или поне главните играчи. — Хънтър си наля чаша прясно кафе и попита: — Искаш ли?

— Не, благодаря — отвърна Гарсия. — Не оспорвам този довод, Робърт. Да, серия буйства за отмъщение все още е много вероятна теория, но те са претърсили родословното дърво на Албърт Грийн, за да проверят дали той е пряко свързан с някого от силите на реда или Окръжната прокуратура, и не са открили нищо. По какъвто и начин да са гледали на случая, не са успели да вместят Албърт Грийн във версията си. Затова човек би си помислил, че ще я зарежат и ще се замислят за други вероятности.

Хънтър отпи глътка кафе и се върна на бюрото си.

— Но те са го направили.

Гарсия се ухили.

— Да, измислили са разширение на версията за отмъщение. Вероятността, че убийството на Албърт Грийн може да е за заблуда — нещо, което да отклони НЦАНП от посоката, в която са поели. Накратко, те са започнали да разследват вероятностите, че убиецът преследва някой съвършено непознат, в случая Албърт Грийн, използвайки същия метод на действие и почерк като в убийството на Кристин Ривърс само за да изглежда така, сякаш убийството е извършено от сериен убиец. — Карлос гледаше партньора си с широко отворени очи.

— Разбирам, че мнозина биха го приели за лудост — рече Хънтър, — но ако се замислиш, изобщо не е толкова налудничаво, колкото звучи.

— Защо?

— Знаеш колко обединена е лосанджелиската полиция или другите полицейски сили в страната, когато се появи убиец на ченге, нали? Целият участък не се спира пред нищо, за да го хване. — Робърт повдигна рамене. — Убиеш ли племенницата на директор от ФБР, несъмнено ще си навлечеш гнева на една от най-мощните правоприлагащи агенции в света, която ще те преследва с всичко, с което разполага — всички средства и всички съюзници. А Ейдриън Кенеди няма да се откаже… никога. Но ако направиш така, че да изглежда, сякаш тя е станала случайна нещастна жертва на фанатичен сериен убиец, след време цялата история може да стане само поредното разследване в архивите на ФБР. Разбираш ли логиката?

Гарсия се замисли.

— Добре, признавам, има някакъв странен смисъл, но не чак толкова, че ФБР да я направят главната си версия. Те са загубили два месеца и безброй часове да разговарят с погрешни хора и да търсят на погрешни места. Има причина директорът Кенеди да ти каже, че не са помръднали нито сантиметър от началото на разследването.

— Знам — отговори Хънтър. — И да, допуснали са грешки, но всички го правим, Карлос. Ейдриън призна, че е бил заслепен от гняв и за жалост този гняв е насочил разследването в погрешна посока. Но приказките какво е трябвало да се направи няма да ни помогнат. Единственото, което можем да сторим в момента, е да забравим за грешките и да продължим напред.

От мобилния телефон на Гарсия се разнесе сигнал за получено текстово съобщение. Той прекъсна разговора с партньора си и бързо погледна екранчето.

— О, по дяволите! — възкликна. В очите му се четеше страх.

— Наред ли е всичко? — попита Хънтър.

Съобщението, което Гарсия току-що беше получил, бе изпратено от съпругата му Ана и съдържаше две думи, последвани от ядосано емоджи.

Идваш ли?:(

— Мъртъв съм. Толкова съм мъртъв, че ще трябва да ме погребат два пъти — каза той и бързо написа отговор: Идвам:)

— Какво се е случило?

— Трябва да тръгвам — отвърна Карлос с променен тон. — Ще вечеряме с тъщата и тъста, а аз съвсем изгубих представа за времето.

Хънтър погледна часовника си — 19:12. И той не беше забелязал, че времето е минало толкова бързо.

— За десети път ще закъснея за вечеря с родителите на Ана — измърмори Гарсия.

— Лоша работа — отбеляза приятелят му.

Карлос взе якето си и тръгна към вратата.

— Ти ще останеш ли? Минава седем, Робърт, и денят беше адски дълъг за всички, да не говорим, че снощи не си спал.

— Да, знам. Ще остана още малко. Искам да прегледам някои неща.

— Ти не си супермен, знаеш ли? Трябва да престанеш да мислиш за разследването и да дадеш почивка на мозъка си, преди онази голяма вена на челото ти да се пръсне. И очите ти са уморени. Виждам ги. Имаш такъв вид, сякаш току-що си изпушил голям джойнт.

— Наистина ли? — Хънтър се опита да види отражението си в стъклото на прозореца.

— Няма смисъл да грохваш от умора още в първия ден на разследването. Пак започваме отначало и ни предстои много работа. Този тип убива от месеци.

— Знам, но няма да стоя дълго. — Робърт почука с показалец по часовника си. — А ти, от друга страна, трябва да побързаш.

— Да. Тръгвам.

— Поздрави Ана от мен.

— Ще й кажа, ако тя все още ми говори. Между другото, ако изчезна безследно, моля те, провери в задния ми двор за плитък гроб. Ако не, ще се видим утре при федералните.