Галерия на мъртвите

35

Щом най-после чу разкритието на Кенеди за истинската самоличност на Кристин Ривърс, лицето на Хънтър помръкна. Знаеше, че този път Кенеди е откровен.

— Аз… много съжалявам, Ейдриън. И не исках да…

Кенеди извърна очи за момент.

— Знам, Робърт. Познавам те достатъчно добре, стари приятелю. — Той отново дръпна от цигарата.

— Но защо не ми каза още отначало? Наистина ли мислеше, че ще можеш да криеш информацията от нас по време на цялото разследване?

— Разбира се, че не мислех, че ще мога да го скрия — отвърна той. — Дори да исках, знам, че щяхте да разберете. Но не очаквах, че това ще стане в рамките на един час. Смятах, че съм се справил отлично, когато агент Уилямс показа снимките. — Той повдигна рамене. — Очевидно не съм. Но и без това щях да ти кажа, след като свършеше първото съвещание. Преди да отлетя обратно за Вашингтон довечера.

— Защо след съвещанието? — попита Хънтър. — Защо не отначало?

От сградата на полицията излязоха трима униформени полицаи, за да изпушат по една цигара през почивката, и спряха на метър и от Хънтър. Запалиха и Кенеди направи знак на Хънтър да тръгне с него.

— Защото не исках да те включвам в случая като услуга за мен — обясни Кенеди, когато се отдалечиха от ченгетата. — Не исках да мислиш, че използвам убийството на племенницата си като причина да те привлека в разследването. — Той изпуши цигарата си и я угаси в стената. — Исках да участваш в разследването, Робърт, още от първия ден, защото ти разчиташ тези сценарии по-добре от всеки друг, когото познавам, и честно казано, във ФБР или другите правоприлагащи агенции няма друг, в чиито професионални способности имам доверие и уважавам повече от твоите.

Кенеди помълча малко и следващите му думи бяха изпълнени с чувства:

— Копелето ми отне племенницата. Обезобрази лицето й. Избоде очите й. Скалпира я. Що за човек прави такива неща? И после е захвърлил тялото й в мръсна и гнусна барака, сред използвани спринцовки на наркомани и презервативи, но знаеш ли кое е странното? Въпреки всичкия си гняв и омраза едва ли не съм благодарен на кучия син, че не я е изнасилил.

Кенеди запали трета цигара.

— Знам, че ти не я познаваше, Робърт, но тя беше най-сладкото момиче, което може да срещнеш. Винаги усмихната. Винаги позитивно настроена за всичко. Щастието беше част от нея. — На лицето му се изписа тъга. — Тя беше само на двайсет години. Животът беше пред нея. Имаше толкова много неща, за които да живее, а някакъв извратен шибаняк й отне всичко. Отне я от нас.

Хънтър никога не беше виждал Кенеди толкова развълнуван.

— Семейството й… сестра ми, всички са покрусени. Аз? Аз също съм покрусен, но и съм адски вбесен, и няма да спра, докато онзи лайнар не бъде заловен. Повярвай ми, на няколко пъти бях ей толкова близо да ти се обадя. — Показа с палец и показалец. — И после, рано тази сутрин, получих новината, че тук, в Лос Анджелис, е намерена вероятна трета жертва на Хирурга. Дори не беше необходимо да проверявам. Бях сигурен, че случаят е възложен на отдел „Свръхтежки убийства” на лосанджелиската полиция. Знаех, че ти ще ръководиш разследването.

Хънтър се облегна на стената.

— С три жертви — продължи Кенеди, — изрязаните букви на гърба на жертвите, думите на латински и загадката, която ни оставя този изверг, нямах съмнение, че случаят ще те заинтригува и ти ще искаш да участваш в разследването, особено след като едната жертва е убита на твоя територия. Исках обаче да говорим очи в очи, не по телефона. Затова съм тук. Ако ти не се беше съгласил със съвместното разследване, щях да те помоля да говорим насаме и да ти кажа всичко.

Хънтър погледна директора на НЦАНП.

— Да, вероятно щях да те моля за помощ. Не че вече не си го разбрал, но ние не разполагаме с нищо, Робърт. От два месеца и нещо съм накарал всеки агент на мое разположение да работи безброй часове върху даден аспект на разследването, но не сме помръднали нито сантиметър. И ти вече знаеш защо, нали?

Хънтър не отговори, но Кенеди беше сигурен, че той знае.

— Да — призна Кенеди, — хвърлихме се с главата напред в една-единствена версия — че Кристин не е била произволно избрана жертва. Убийството й не можеше да е било случайно. За мен и следователно и за ФБР можеше да има само една причина да бъде избрана тя, и тази причина бях аз. Не се съмнявах в това. В края на краищата, аз съм директор на Националния център за анализ на насилствени престъпления и отдел „Поведенчески анализ” към ФБР. По подразбиране, аз съм отговорен за изпращането в затвора и дори за смъртта на стотици престъпници. Списъкът на хората, които с удоволствие биха ме наранили като отплата за нещо, за което ме смятат за виновен, вероятно е по-дълъг от река Мисисипи. Пък и изрязаните думи върху гърба на Кристин. Когато ги разшифровахме, убедеността ми, че тя е убита точно защото е моя племенница, се засили неимоверно — „Красотата е във връзката”.

Той направи пауза и продължи:

— За мен нямаше неяснота за значението на този израз. Убиецът можеше да има предвид само един вид връзки — роднинските.

Кенеди отново замълча, давайки на Хънтър малко време да помисли за това.

— Красотата на семейството, Робърт, разбита от ръцете на едно извратено копеле. Така, както виждах нещата, убиецът беше изрязал буквите, за да се увери, че аз няма да пропусна истинската причина защо племенницата ми е загубила живота си.

— Но защо просто не ти го е казал по някакъв начин? — попита Хънтър. — Например да ти напише писмо… да ти се обади анонимно по телефона… или дори да ти изпрати съобщение. Има много начини, по които може да ти го каже. Защо е изписал изречението на латински? Защо го е превърнал в ребус, в който повечето букви приличат на символи и думите са разпокъсани?

— Ти как мислиш, Робърт?

Хънтър осъзна колко глупав е бил въпросът му.

— Защото с това се занимавате ти и НЦАНП. — Той си отговори сам и кимна.

— Именно — съгласи се Кенеди. — Работата ни е да разкриваме улики, гатанки, загадки, закачки… всичко, което оставят извършителите, умишлено или неволно. Убиецът е искал да се увери, че аз ще разбера, но не е смятал да свърши работата ми вместо мен. В убийството на Кристин всичко се вместваше идеално, за да е отмъщение.

— Бяхте ли близки? — попита Хънтър. — Ти и Кристин?

— С моята работа? — Кенеди поклати глава. — Трудно е да имаш семейство. Защо мислиш, че имам две бивши съпруги? Нямам време дори да се изпикая. Но полагах усилия. Кристин беше единствената ми племенница. Виждах я един-два пъти в годината. Тя следваше право и криминалното право й допадаше. Понякога идваше при мен в Куонтико. Харесваше Академията — архивите, историите, снимките, лабораторията по криминалистика… всичко.

Хънтър мълчеше. Кенеди дръпна от цигарата си и продължи:

— Повярвай ми, Робърт, накарах един взвод агенти и кадети да преглеждат стари случаи, списъци с имена… всичко, за което се сетихме. И после неочаквано ни се обадиха от полицията в Уичита. Сигурно си представяш какъв хаос предизвика в разследването втората жертва. Докато разследвахме убийството на Кристин, нито веднъж не се спомена думата „серийно”. Всички бяхме убедени, че убийството й е директен удар срещу мен. — Кенеди имаше такъв вид, сякаш се ядосваше на себе си. — Когато към уравнението се добави Албърт Грийн, бяхме принудени да преосмислим версията си, но дори тогава бях толкова заслепен от гняв и толкова сигурен, че убийството на Кристин е акт на отмъщение, че продължихме да правим грешки и да губим време. Разширихме теорията за отплата и престанахме да вървим в погрешни посоки.

— Разширили сте теорията за отплата? Как? — попита Хънтър.

Кенеди повдигна рамене.

— Преди да си тръгна днес, ще се погрижа ти и детектив Гарсия да получите пълни копия на цялото ни разследване дотук на двете убийства, включително всички снимки, които имаме, от местопрестъпленията и други. Може да ги видите.

— Добре — отвърна Хънтър.

— Но твърдоглавието ми спира тук — увери го Кенеди. — Щом Линда Паркър е убита тук, в Лос Анджелис… — Той поклати глава. — Явно не става дума за мен. Не може да е така, защото Албърт Грийн и Линда Паркър нямат абсолютно нищо общо с мен. Колкото и да съм ядосан, трябва да приема, че за жалост Кристин просто е била на неподходящо място в неподходящ момент.