Галерия на мъртвите

37

Полицай Палмър отвори с едно бързо движение вратата на мазето и веднага нахлу вътре, извивайки тяло. Държеше здраво ръкохватката на пистолета, сърцето му биеше два пъти по-бързо от обикновено и очите му бяха широко отворени — донякъде от страх, но преди всичко претърсваха стаята като ястребови.

Даяна Бишъп си пое дълбоко дъх, преглътна на сухо и последва партньора си.

Само за част от секундата двамата обучени полицаи откриха мишената — мъж, който стоеше пред тях в отсрещния край на стаята.

Мъжът, който беше висок и слаб, несъмнено беше изненадан. Страхът го накара непохватно да отскочи назад.

Измина още една бавна секунда, преди полицаите Палмър и Бишъп да осъзнаят, че човекът държи нещо в ръцете си, които обаче бяха спуснати надолу, и те нямаха ясна видимост да разберат какво е.

Полицейското им обучение се задейства.

— Хвърли го — извика Палмър със силен и нервен глас и се прицели в гърдите на мъжа.

Човекът се двоумеше.

— Казах хвърли го — извика още веднъж Палмър, надявайки се, че гласът му е прозвучал малко по-спокойно от предишния път.

Погледът на мъжа се стрелкаше ту към единия, ту към другия полицай.

— Хвърли го — повтори Палмър. — Или ще стрелям.

Мъжът най-после се подчини и пусна на земята онова, което държеше. Полицаите чуха, че на пода падна нещо тежко, което изтрака силно, но на видимостта им пречеше болнично легло с метални рамки.

— Вдигни ръце да ги виждам — заповяда Палмър на мъжа, който се поколеба и после отстъпи крачка назад.

— Успокой се, партньоре — каза човекът, очевидно опитвайки се да спечели време.

Пръстът на Палмър се сви около спусъка.

— Ръцете… да ги виждам… веднага.

Мъжът разкрачи крака на широчината на раменете си.

— Да видя ръцете ти. — Гласът на Палмър все още леко потреперваше. — Сега.

Въпреки обучението любопитството надделя и за част от секундата той отмести очи към леглото.

Мъжът забеляза накъде погледна полицаят.

След секунда Палмър разбра какво вижда. Във вените му избухна адреналин и тялото му се напрегна.

Полицай Бишъп, която стоеше една крачка зад партньора си и малко вдясно, също осъзна цялата сцена.

Сърцето й пропусна един удар.

— Господи!