Галерия на мъртвите

58

Институтът по съдебна медицина на окръг Пима, който се помещаваше в източния квадрант на Университета на Аризона в Тусон, беше внушителна сграда, и по размери, и в архитектурно отношение. Дизайнът й се открояваше с модерни, остри линии и на фасадата от теракотени плочки имаше големи квадратни прозорци с огледални стъкла. Беше едно поколение по-стара от историческия на вид Институт по съдебна медицина в Лос Анджелис.

Служителят хаваец поздрави всички от рецепцията във фоайето, слабо осветено помещение, което дори по това време на нощта беше охладено с климатик няколко градуса под приятната температура.

— Вие сигурно сте от ФБР, нали? — попита служителят, когато приключи разговора си по телефона.

— Да — отговори агент Майк Брандън и показа служебните си документи. — Доктор Морган ни очаква.

— Така е — кимна служителят. — Той идва.

След по-малко от десетина секунди въртящите се метални врати вдясно от рецепцията се отвориха и в приемната влезе доктор Морган.

— Агент Брандън — каза той, приближавайки се към групата. Гласът му прозвуча уморено. Беше със синя лабораторна престилка и същата на цвят хирургична шапка.

— Докторе. — Брандън стисна ръката му. — Много благодарим за времето и съдействието. Разбрахме, че аутопсиите след работно време са много необичайна практика и наистина сме ви признателни за помощта.

— Няма проблем — отвърна лекарят. — Само си върша работата. — Той се обърна към другите.

Доктор Морган беше слаб, с леко прегърбени рамене и посивяла, оредяла коса. Носеше очила с черни рамки, поставени твърде високо на носа му, и се движеше бавно, сякаш краката му не можеха да се справят с тежестта на тялото му.

След като всички се представиха и се ръкуваха, групата, с изключение на специален агент Брандън, последва доктор Морган покрай рецепцията и въртящите се метални врати, които ги отведоха в широк коридор с луминесцентни лампи на тавана и под, застлан с линолеум, толкова чист и лъскав, че обувките им потракваха или скърцаха шумно с всяка крачка.

В коридора ги посрещна студена миризма на антисептик, която се задържа във въздуха и одраска вътрешната част на ноздрите като остри, разгневени нокти. Хънтър и Гарсия мразеха тази миризма. Бяха влизали много пъти в морга, но никой от тях така и не свикна с нея. И съдейки по израженията на федералните агенти, и те не я харесваха.

Робърт се почеса по носа и се постара да диша предимно през устата. Карлос направи същото.

В дъното на коридора завиха надясно и стигнаха до други двойни врати с две прозорчета с матирани стъкла на височината на очите.

— Пристигнахме — каза доктор Морган, отвори вратите и въведе всички в просторна, но ужасно студена зала за аутопсии. Мирисът на антисептик загуби повечето си сила и беше заменен с лека миризма на индустриален сапун.

Залата не беше много по-различна от онези, с които бяха свикнали Хънтър и Гарсия в Лос Анджелис. Големи двойни умивалници в ъгъла, метални тезгяхи с множество инструменти, бял под, облицовани с бели плочки стени и така нататък. Разположението може и да беше различно, но съдържанието беше горе-долу същото.

В средата на стаята имаше маса за аутопсии от неръждаема стомана. Трупът върху нея беше напълно покрит с бял чаршаф. Мощните халогенни лампи, наредени на тавана в кръг над масата, обливаха залата в ярка светлина.

Доктор Морган се приближи до трупа с бавни, колебливи стъпки, сякаш всяка крачка го водеше малко по-близо до тъгата.

Хънтър, Гарсия и двамата агенти на ФБР го последваха и застанаха от дясната страна на масата за аутопсии. Съдебният лекар заобиколи от другата страна, дръпна чаршафа и разкри голото тяло на Тимъти Дейвис. Очите бяха хлътнали дълбоко в орбитите. Устните бяха загубили пълнотата си и кожата изглеждаше като гумена, почти нечовешка, но въпреки всичко това спокойният и отпуснат вид, който Хънтър беше забелязал на лицето на жертвата, когато за пръв път видя снимките от местопрестъплението в джипа, все още беше там. Също като предишните три жертви, Хънтър беше сигурен, че Тимъти Дейвис не е умрял в болки и не е страдал.

Прословутият Y-образен разрез на торса, който започваше от раменете, спускаше се по гърдите и завършваше в долната точка на гръдната кост, беше зашит с дебел, черен хирургичен конец. На дъската в източната стена беше написано окончателното тегло на вътрешните органи Тимъти Дейвис.

Когато съдебният лекар смъкна чаршафа, Хънтър веднага забеляза невероятното обезцветяване на кожата на трупа.

— Патолог съм от трийсет и една години — започна доктор Морган — и през тези години съм виждал неща, които наистина са трудни за вярване, но това тук… — той поклати глава, — би трябвало да е от холивудски филм, не от реалния живот. — Патоанатомът се премести отпред на масата. — Ако някой от вас ми помогне да преобърнем тялото, бих искал да започна с онова, което е видимо.

Хънтър и Гарсия пристъпиха напред, за да помогнат на лекаря. След като преобърнаха трупа, доктор Морган огледа гостите и след това продължи:

— Съдейки по липсата на изненада на лицата ви, предполагам, че сте очаквали да видите разрезите върху гърба на жертвата.

В стаята настъпи тишина за няколко секунди.

— За жалост това не е първата жертва на този убиец, докторе — отговори агент Фишър, без да откъсва очи от трупа на масата. — Разрезите са един от почерците му. Затова да, очаквахме да ги видим.

Тя мълчаливо се опита да разчете резките, но този път линиите на гърба на жертвата изглеждаха по-дълги, по-компактни, по-близо една до друга и с по-малко веднага разпознаваеми букви. Агент Фишър примига, опитвайки се да прогони умората и главоболието, но не успя. Щеше да се нуждае от много повече време, за да разкодира написаното.

Инстинктивно, като амбициозен, състезаващ се ученик, тя погледна Хънтър. Очите му бавно се придвижваха от един разрез на друг и изражението му беше сериозно и съсредоточено.

— Може ли да попитам какво представляват? — опита късмета си доктор Морган. — Някакво послание?

— Нещо такова — отговори агент Фишър.

— Знаете ли какво означават?

— Още не, докторе. — Тя поклати глава. — Убиецът пише различни послания върху всяка жертва. Никога не е едно и също нещо.

Агент Фишър отново погледна крадешком Хънтър. Очите му се бяха отместили от тялото на Тимъти Дейвис и сякаш не бяха фокусирани. Изражението му се беше променило от дълбоко съсредоточено в дълбоко замислено. Ерика Фишър разбра, че той отново е разчел посланието.

Как го прави толкова бързо, по дяволите?

Изведнъж замисленият вид изчезна. Хънтър примига два пъти и погледна Гарсия.

Карлос беше негов партньор отдавна и разчиташе повечето му изражения. Без да пророни нито дума, Хънтър току-що му каза, че в разрезите няма логика.

Двамата агенти на ФБР също забелязаха странното изражение на Хънтър и макар да не бяха сигурни какво означава, разбраха, че нещо не е наред. Тайната на разследването обаче все още беше от изключително важно значение, затова никой не попита нищо. Знаеха, че скоро ще разберат.

— Щом сте виждали подобни разрези и преди — продължи доктор Морган, — тогава вероятно вече знаете, че убиецът използва много остър инструмент, за да ги направи. Нещо остро и прецизно като медицинските скалпели, които използваме тук в моргата. Всеки разрез е направен с едно-единствено разсичащо движение.

Двамата агенти на ФБР леко кимнаха.

— Сигурен съм, че познавате и метода на действие на убиеца — продължи лекарят. — Знаете как отнема живота на жертвите.

— Асфиксация чрез задушаване — отговори агент Фишър.

— Да, докторе, познаваме метода му на действие.

Доктор Морган я погледна учудено.

— Асфиксация?

Дори въздухът в стаята стана неподвижен.

— Не е ли бил задушен? — попита Хънтър.

— Не — отговори патоанатомът.

— Сигурен ли сте? — попита агент Фишър.

Лекарят придоби обиден вид.

— Чухте ли, когато казах, че съм патолог от трийсет и една години? Да, напълно сигурен съм, специален агент Фишър.

— Съжалявам, докторе — каза тя, чувствайки се неудобно.

— Не исках да прозвучи като неуважение. Толкова съм изненадана, пък и съм много уморена.

— Няма проблем — отговори доктор Морган. — Всичките ли предишни жертви са умрели от задушаване?

— Да — отвърна агент Фишър. — Всички до една.

Съдебният лекар отново показа разрезите на гърба на Тимъти Дейвис.

— Тъй като сте виждали нещо подобно на това и преди, разбирам как този странен код в стил „Зодиакалния убиец” не ви шокира, но ако сте мислели, че тази жертва е била задушена, тогава ви очаква огромна изненада.