Галерия на мъртвите

32

Преди да започне, специален агент Лари Уилямс даде няколко секунди на Хънтър, Гарсия и капитан Блейк да разгледат новата снимка, която току-що беше сложил на бюрото.

— По израженията ви виждам, че втората жертва на Хирурга ви изненада толкова колкото изненада и нас.

Мъжът на снимката беше вдигнал глава от разгърнатия вестник, който четеше. Усмивката му беше добродушна, но тъжна, вероятно изписана на лицето му само заради снимката. Старите му и лошо прилягащи му дрехи бяха чисти, но развлечени, сякаш беше спал с тях най-малко две нощи. Малкото коса, която му беше останала, две островчета над ушите, беше бяла като мляко, същият цвят като рунтавите му вежди и гъстите мустаци. Дълбоките му тъмнокафяви очи, както и усмивката му, бяха изпълнени с тъга, и бялото в тях с течение на годините им на този свят беше придобило светложълт оттенък, помрачавайки голяма част от блясъка, който някога бе живял в тях. Червендалестото му лице и кокалестите ръце сякаш се държаха на объркана и преплетена мрежа от капиляри и изтънели вени, разпростряла се под набръчкана и съсухрена кожа. Имаше вид на човек, свикнал с тежка работа и страдания. Видът на човек, примирил се със съдбата си.

— Това е Албърт Грийн — каза агент Уилямс. — Осемдесет и четири годишен, бивш училищен портиер в Уичита, Канзас.

— Бил е на осемдесет и четири години? — попита капитан Блейк с тон, който изразяваше смесица от недоверие и възмущение.

— Точно така — потвърди агентът с мрачен глас. — Господин Грийн е роден и израснал в Североизточен Милеър, един от най-бедните и западнали квартали в Уичита. Баща му починал от пневмония, когато той бил едва тринайсетгодишен. Поради бедността на семейството и фактът, че бил най-голямото от четири деца, Албърт Грийн трябвало да се нагърби със задачата да изхранва семейството. Той нямал друг избор и напуснал училище в средата на седми клас. Наложило се да си намери работа и да помага на майка си да отгледа двамата му братя и една сестра. Така и не можал да се върне в училище. — Агент Уилямс замълча и на лицето му се изписа тъжна физиономия. — Е, поне не като ученик. Между тринайсетата и двайсет и третата си година господин Грийн помагал на семейството си по всеки възможен начин и работел на различни места, докато по ирония на съдбата, бил назначен за портиер в същото училище, което напуснал преди десет години. Работил там петнайсет години, но през 1977-а училището затворило врати. Оженил се и му се родила дъщеря — Джоуди Елена Грийн. Към началото на следващия учебен срок Албърт Грийн си намерил друга работа, пак като училищен портиер, но този път в Мейпъл Хилс, един от най-богатите квартали в града, в една от най-добрите гимназии в Канзас. Когато навършил шейсет, той престанал да бъде портиер и станал главен оператор в контролния център на камерите за наблюдение. Останал на тази работа, докато се пенсионирал, на шейсет и девет, и вероятно само защото дотогава артритът го надвил.

— Господи! — възкликна капитан Блейк и отстъпи крачка назад от бюрото на Хънтър. — Искате да кажете, че извършителят е убил човек на осемдесет и четири години, страдащ от артрит?

— Да, капитане. Колкото и извратено да звучи, казвам ви точно това. — Агент Уилямс се обърна към Хънтър: — Детектив, вие казахте, че Линда Паркър, жертвата от Лос Анджелис, е била намерена в дома си?

— Точно така.

— Албърт Грийн също е бил намерен в дома си.

Агент Уилямс пак отвори синята папка, извади други четири снимки и ги сложи на бюрото на Хънтър. Те отново бяха разделени на две снимки в цял ръст и две на лицето отблизо.

— Шегувате се — каза Гарсия и покрай очите му се образуваха неравни бръчки, когато ги присви.

Капитан Блейк имаше такъв вид, сякаш се готвеше да каже нещо, но не можа да намери думи.

Робърт запази мълчание. Аналитичният му поглед бавно се придвижваше от снимка на снимка.

— Предполагам, че сега разбирате причината за изненадата ни, когато видяхме какво е направил убиецът на третата жертва — каза агент Фишър.

Първите две снимки на бюрото на Хънтър разкриваха, че Албърт Грийн също е бил съблечен гол и оставен да лежи по гръб, но не на мръсен под. Този път убиецът беше положил жертвата на леглото в абсолютно същата поза като Кристин Ривърс и Линда Паркър — ръцете отпуснати естествено до торса, изпънати крака, допрени един до друг глезени. Но също като Кристин Ривърс, тялото на Албърт Грийн не беше одрано, нито бяха отрязани ръцете и ходилата му.

— Както виждате — продължи агент Уилямс и посочи третата и четвъртата снимка, кадрите отблизо на лицето, направени на местопрестъплението, — убиецът е извадил очите и на господин Грийн, използвайки същия метод като при Кристин Ривърс, но този път няма скалпиране.

Кожата на лицето на Албърт Грийн изглеждаше още по-сбръчкана и крехка, отколкото на първата снимка, която видяха. Устата му беше изкривена и безформена, а очите… очите ги нямаше. Убиецът пак беше извадил очните орбити, оставяйки две черни дупки, пълни със засъхнала кръв.

— Отново енуклеация на очите? — попита Хънтър.

— Извършена на същото професионално ниво като при Кристин — отговори Кенеди.

— И затова третата жертва ни завари напълно неподготвени — каза агент Фишър и посочи дъската със снимките. — Две жертви. Две асфиксации. Две експертно извършени операции на очи. Едно скалпиране. И после, около един месец по-късно, виждаме това — пълно осакатяване. Отрязани ръце и ходила, тялото одрано като на животно, но очите… — Тя посочи едната снимка в едър план на Линда Паркър. — Очите са непокътнати. Няма енуклеация. — Агент Фишър поклати глава. — Не очаквахме това.

— Ами изрязаните букви? — попита Хънтър.

Агент Уилямс извади друга снимка от папката и я сложи на бюрото. Убиецът пак беше изрязал посланието си на гърба на жертвата и също като преди посланието беше разделено на четири отделни реда, които на пръв поглед съдържаха странна комбинация от букви и символи. Този път извършителят беше разделил редовете по следния начин — първи ред — шест букви. Втори ред — осем букви. Трети ред — осем букви. Четвърти ред — осем букви.

— Кожата на Албърт Грийн е била стара и тънка — обясни агент Уилямс. — Много крехка. И ние смятаме, че това е причината посланието да изглежда малко по-объркано от предишното.

Този път агент Фишър не даде на Хънтър никакво време да го разкодира.

— Тук има четири думи вместо три — Pulchritudo in oculis aspicientis — разкри тя и после се обърна към Гарсия. — Означава „Красотата е в очите на гледащия”.

Кенеди мълча известно време и после отново взе думата:

— Сега вероятно разбираш отчаянието ни, Робърт. Работим по този случай повече от два месеца. Поради приликите в първите две убийства, изградихме няколко версии и се насочихме в няколко посоки в разследването, но третата жертва е като кама в сърцето на онова, върху което работихме досега.

Хънтър, Гарсия и капитан Блейк добре разбираха защо.

— Казахте, че Албърт Грийн е бил намерен в дома си? — попита Робърт.

— Да — потвърди агент Уилямс и извади още шест снимки, които показваха детайли на стаята, в която беше открит Албърт Грийн — спалнята му. На стените нямаше кръв. Нито на пода или мебелите.

— Някакви следи от проникване с взлом? — попита Гарсия.

— Никакви — отвърна агент Уилямс. — Нито следи от борба, но пък каква съпротива може да окаже един осемдесет и четири годишен човек с болни стави?

— Ами съпругата на господин Грийн? — попита Хънтър. — Споменахте, че той е бил женен, нали?

— Бил е женен в продължение на много години — отговори Кенеди, — но съпругата му Елена е починала преди шест години. Албърт Грийн е живеел сам в малка двустайна къща в Мърдок, друг беден и престъпен квартал в Уичита. Дъщеря му живее в Колорадо със съпруга си и двете си деца. Посещавала го два пъти годишно, понякога повече, ако са й позволявали времето и парите. Господин Грийн не е имал човек, който да се грижи за него. Въпреки напредналата си възраст той вършел всичко сам — пазарувал, готвел и чистел къщата. Според всички, с които разговаряхме, Албърт Грийн е бил простодушен, но горд човек. Той бил сам в къщата, когато са го нападнали.

— Кой е открил трупа? — попита Карлос. — И колко време след убийството?

— Един от съседите — отговори агент Уилямс. — Две къщи по-нататък. Господин Моралес, който е на шейсет и девет години. Той също е вдовец и двамата с господин Грийн били най-добри приятели. Прекарвали заедно повечето си дни. Всеки имал ключ за къщата на другия. Сутринта на дванайсети март господин Моралес не видял стария си приятел да седи на верандата, както правел всеки ден. Разтревожил се и почукал на вратата. Никой не отворил, затова господин Моралес използвал ключа си и…

Гарсия кимна. Вниманието му отново беше насочено към снимките на бюрото.

— По-късно може да говорим за подробностите — добави агент Уилямс. — Или може да прочетете материалите от разследването, но това е всичко, с което разполагаме. — Той отстъпи назад от бюрото на Хънтър, сложи синята папка върху металния шкаф и се обърна към дъската със снимките. — Мисля, че сега е ваш ред да ни разкажете за Линда Паркър.

— Преди да го направим, какво ще кажете за двайсетина минути почивка? — предложи Хънтър. — Затворени сме в този кабинет повече от час. Аз например бих отишъл до тоалетната и бих изпил чаша кафе.

— И цигара — добави Кенеди. — В момента с огромно желание бих изпушил една.

Всички в стаята се съгласиха.

Хънтър се присъедини към Кенеди, който запали първата си цигара пред сградата на полицейското управление.

— Трябва да поговорим, Ейдриън.

Тонът на Хънтър обезпокои Кенеди, но изражението му не се промени.

— Разбира се. Казвай.

Хънтър даде на директора на НЦАНП първата портретна фотография на Кристин Ривърс, която им бяха показали.

— Коя е тя? — попита той.

— Какво? Какво имаш предвид? Казахме ви горе. Името й е Кристин Ривърс.

— Разбрах. Искам да знам коя е тя.

— Не следя мисълта ти.

— Напротив. Много добре знаеш за какво говоря, Ейдриън. Престани с шикалкавенето. Коя е тази жена… всъщност?