Галерия на мъртвите

36

Тъй като Ейдриън Кенеди и специални агенти Лари Уилямс и Ерика Фишър вече бяха видели дъската със снимките, на Хънтър и Гарсия не им отне много време да им разкажат малкото, с което засега разполагаха за убийството на Линда Паркър.

— Това е горе-долу всичко — каза в заключение Карлос и се облегна на дъската със снимките. — С Робърт върнахме в кабинета, за да обсъдим следващия си ход, когато се натъкнахме на специален агент Фишър, която слухтеше. Официално разследването ни за убийството на Линда Паркър започна едва преди няколко часа.

Капитан Блейк хвърли подозрителен поглед на детектива.

— Няма да споменеш версията за „изкуство”, нали?

— Версия за изкуство? — изненадано попита Кенеди, поглеждайки Хънтър. — Вече имате версия?

— Не бих отишъл толкова далеч, че да я нарека версия — отвърна той. — Но след като открихме изрязаните букви на гърба на жертвата, водещият криминалист на местопрестъплението изказа едно предположение, което може би свързва някои неща.

— Може ли да го чуем? — попита Кенеди. Вече жадуваше за още една цигара.

Хънтър остави Гарсия да преведе ФБР по този неравен път. Когато Карлос приключи, всички в стаята отново притихнаха. Капитан Блейк първа наруши мълчанието:

— Луд? Да, но каквото и да е това… — тя посочи дъската със снимките, — не е дело на вменяем човек.

— Съгласна съм — каза агент Фишър, докато двамата с агент Уилямс отново огледаха фотографиите на стените и мебелите в спалнята на Линда Паркър. — И ще призная, че в особена ситуация като тази, в това има някаква откачена логика. Ако тези размазани петна кръв наистина са оставени от кървяща жертва, която се е мъчила да се отскубне от нападателя — и имайки предвид посланието, което е изрязал на гърба й убиецът, — сега ясно разбирам как е възникнала хипотезата. Но… — Тя се обърна към Хънтър и Гарсия. — Когато включим в контекста първите две жертви на Хирурга, състоянието на местопрестъпленията и разрезите на гърбовете им, тази теория за „изкуство” някак изгубва инерцията си, не мислите ли? На първите две местопрестъпления няма кръв по стените. Никакви „кървави замахвания с четка”, ако цитирам детектив Гарсия. Едната жертва е оставена в мръсна барака, а другата — в собствената си спалня, която е безупречно чиста. В това няма нищо художествено.

— И после изразите, които е изрязал убиецът на гърбовете на първите две жертви — добави агент Уилямс. — „Красотата е във връзката” и „Красотата е в очите на гледащия”. Те също не се вместват във версията за изкуство.

— Така е — прие Гарсия и скръсти ръце на гърдите си. — Ако ме попитате за светкавична преценка, бих се съгласил с вас. Версията за изкуство беше предложена, когато имаше само една жертва и един сценарий, не три, и всички знаем, че версиите лесно се променят в хода на разследването, но все още не сме готови да отхвърлим никоя вероятност. ФБР се занимава със случая от повече от два месеца, но ние не бяхме поканени на купона. Все още не сме имали възможност да направим нещо — нито да прочетем материалите по разследването, нито да изслушаме записи от разпити или да разговаряме с хора, представляващи интерес… Не сме имали дори шанс да разгледаме внимателно снимките, които ни показахте, но от малкото, което видях и чух досега, не бих се изненадал, ако убиецът наистина се окаже толкова луд, че да се мисли за художник и да възприема убийствата като форма на изкуство и местопрестъплението като платно. Вие бихте ли се изненадали?

Кенеди се замисли и погледна агентите си. Никой от тях не каза нищо, но съсредоточеният израз в очите им издаде колко дълбоко са потънали в мисли.

— Единственото, което всички знаем, когато става въпрос за серийни закононарушители, оставящи послания — продължи Карлос, — загадъчни или не, е, че те винаги имат по-дълбок смисъл, отколкото само да дразнят полицията. — Той взе една от снимките, които показваха разрезите на гърба на Линда Паркър. — Вярно, разчетохме ги, но още не сме разгадали какъв е истинският смисъл в тези изрази, защото мисля, че убиецът се опитва да стигне до нас. Каквото и да си мисли, че постига с убийствата, той иска да го разберем, колкото и откачена да е причината. Иска да знаем защо прави всичко това.

Кенеди и двамата агенти на ФБР мълчаливо приеха доводите на Гарсия.

— Вижте — включи се в разговора Хънтър, разсейвайки напрежението, което явно се натрупваше в кабинета. — Искаме само да кажем, че на този етап не сме сигурни в нищо и затова не отхвърляме никоя вероятност. С извършител като Хирурга, Художника, Доктора или както там искате да го наричате, трябва да сме отворени за всякакви вероятности и да разсъждаваме нестандартно, защото едно е сигурно — който и да е този човек, той е изобретателен, има познания и умения и не играе по никакви правила.

— И знам, че не мога да говоря от ваше име, тъй като вие сте от НЦАНП към ФБР — завърши Карлос мисълта на партньора си, — а ние сме само детективи от полицията, но само като гледам всичко това, мога да ви кажа едно — този тип не е като другите убийци, с които сме имали работа досега.