Галерия на мъртвите

91

Хънтър и Гарсия изскочиха от къщата и хукнаха към конюшнята. Сякаш по даден знак, когато излязоха навън, дъждът, който заплашваше да завали, най-после започна… и изглеждаше ядосан. Капките бяха големи колкото гроздови зърна.

— Ранен полицай — чу се гласът на агент Фишър в слушалката на Хънтър. — Ранен полицай.

— Какво? — извика Хънтър, докато тичаше с огромни крачки. — Какво се случи?

Двамата детективи бързо стигнаха до конюшнята и се провряха през пролуката между плъзгащите се врати, като извиха тела. Оръжията им бяха вдигнати и готови за стрелба, а дрехите — мокри от дъжда.

Огледаха се наляво и надясно, но не видяха нищо.

— Насам.

Те чуха гласа на агент Фишър, който се разнесе от заграждението за коне вляво от тях. Без да губят време, Хънтър и Гарсия нахлуха вътре. Фишър беше коленичила в локва кръв и бе увила ръце около безжизненото тяло на агент Уилямс. На няколко крачки зад нея имаше втора врата, която беше широко отворена.

— Господи, какво се случи? — извика Хънтър и коленичи до агента.

Гарсия остана до първата врата, пазейки входа като ястреб.

Дъждът се сипеше по стария, осеян с дупки покрив и изпълваше конюшнята с оглушително барабанене. Навсякъде прокапа вода.

— Има твърде много заграждения — обясни агент Фишър с разтревожен глас. Очите й бяха пълни със сълзи. — Решихме да се разделим. Аз поех дясната страна, а Лари — лявата. Тъкмо влязох в първото заграждение от другата страна, когато чух изстрелите.

— Обади ли се? — попита Хънтър. — Повика ли линейка?

— Да, но каква полза, Робърт? Той е мъртъв, не виждаш ли? Мъртъв е.

Хънтър погледна към отворената врата.

— Видя ли някого? Видя ли стрелеца?

— Не, не видях никого, но всички заграждения, изглежда, са свързани вътрешно. Той може да е къде ли не в момента.

Хънтър погледна Гарсия.

— Никой не е излизал от конюшнята — рече Карлос. — Поне през вратата, през която влязохме ние. Щях да го видя.

Изведнъж всички чуха силен шум, който се разнесе извън заграждението. Хънтър и агент Фишър скочиха на крака.

Отново изтрака нещо.

С оръжията в ръка, тримата предпазливо излязоха от заграждението. В коридора нямаше никого.

— По дяволите! — каза Фишър. — Вратите.

— Какво?

— Когато дойдохме тук, всички врати бяха затворени — поясни тя и посочи вратата на петото заграждение вдясно и после на шестото вляво. И двете бяха отворени.

— Къде е щурмовият екип, мамка му? — попита Гарсия. — Не трябваше ли вече да са тук?

Агент Фишър не отговори.

— Какво ще правим сега? — попита Карлос.

— Аз няма да чакам — заяви Фишър и отстъпи встрани, за да избегне капките от течащия покрив. — Отивам да намеря копелето. Вие правете каквото искате. — Тя тръгна към второто заграждение вдясно.

— Почакай — извикай Хънтър и се обърна към партньора си. — Отиди с нея. Аз ще поема лявата страна.

— Не ми трябва бавачка — отвърна Фишър и избърса сълзите от очите си с ръка.

— Никой не е бавачка на никого, Ерика — каза Хънтър. — Трябва да се разделим, а сме трима. Не се обиждай, но ти си в лек шок от случилото се току-що и очите ти са пълни със сълзи. Рефлексите ти не са същите като преди малко. Затова аз ще поема лявата страна, а вие двамата — дясната. Тръгвайте.

— Не — отвърна тя. — Ако ти проверяваш вдясно, а ние вляво, коридорът между двете страни винаги ще е празен. Убиецът може да мине покрай нас, без да го забележим. По-добре ще бъде ти да огледаш загражденията вляво, Карлос — онези вдясно, а аз да вървя по коридора. Ако той притича от едната до другата страна, ще го видя. Така ще имаме по-голям шанс.

— Тя е права, Робърт — съгласи се Гарсия.

— Добре — каза Хънтър. — Ако някой види нещо, да вика. Хайде.

Повтаряйки същата маневра, която беше извършила с агент Уилямс, когато отвори вратата на първото заграждение вляво само преди няколко минути, агент Фишър помогна на Гарсия с вратата на първото заграждение вдясно.

Хънтър се върна в първото заграждение, прекрачи трупа на агент Уилямс на пода и влезе във второто заграждение през вътрешната врата.

Там нямаше никого.

Заграждението, в което влезе Гарсия, също беше празно. Изглеждаше същото като онова, от което току-що бяха дошли, и беше свързано с врата с второто заграждение. Вратата беше отворена.

Гарсия се движеше бързо, но безшумно. Очите му се стрелкаха във всички посоки с всяка крачка. Той опря гръб в стената вляво от отворената врата, подготви се, завъртя тяло в посока противоположна на часовниковата стрелка и влезе в следващото заграждение.

И там нямаше никого.

Вътрешната врата, която свързваше това заграждение със следващото, беше точно пред него. Гарсия тръгна към нея.

Дъждът навън се беше усилил значително. Барабаненето върху стария покрив сега звучеше като дед метъл концерт. Карлос пак опря гръб в стената вдясно от вратата, но преди да успее да изпълни маневрата със завъртане на тялото и да влезе, видя, че агент Фишър влезе през същата свързваща врата, през която току-що беше минал. Очите й бяха пълни със сълзи.

Гарсия инстинктивно спусна оръжието си.

— Добре ли си? — попита той. — Видя ли убиеца в коридора?

Тя вдигна пистолета си и го насочи право към гърдите му.

— Съжалявам, Карлос.

— Какво? — Гарсия се стъписа толкова много, че направо се вцепени.

— Не трябваше да става така.

— Шегуваш се.

Той се опита да помръдне, но оръжието му беше спуснато, докато пистолетът на агент Фишър беше насочен към мишената. Нямаше да може да я изпревари.

Докато Гарсия вдигаше пушката, за да стреля, агент Фишър натисна спусъка три пъти.

Някои твърдят, че точно преди да умреш, за момент пред очите ти преминава целият ти живот. В случая с Карлос един-единствен спомен… един-единствен образ пробягна пред очите му в секундите, преди в гърдите му да се взривят трите куршума и стената зад него да се изпръска с кръв.

Той видя образа на съпругата си Ана, която му се усмихваше.