Галерия на мъртвите

99

Конвоят на екипа от „Специални оръжия и тактика” на ФБР се състоеше от три черни джипа. Във всяко превозно средство имаше по петима специално обучени командоси. Специален агент Тревър Ричардсън, водачът на екипа, беше бивш военен от „Тайни операции” със седемнайсетгодишен опит. Екипът му беше най-добрият, който ФБР можеше да предложи, и всичките бяха надъхани и готови да щурмуват.

Адресът, който им бяха казали, ги отведе на тиха улица в покрайнините на Чула Виста, вторият по големина град в района на Сан Диего, Южна Калифорния. На улицата имаше само три къщи, всичките навътре от пътя и достатъчно далеч една от друга, за да могат да вдигнат шумен купон, без да безпокоят съседите си. Посочената къща, която търсеха, несъмнено най-голямата на улицата, беше на върха на хълм. Екипът имаше строителните планове на имота, които показваха масивна двуетажна сграда с шест стаи горе, всичките с баня и тоалетна, и три от тях със странна форма. Долу имаше голяма кухня, трапезария, дневна, кабинет и още една стая, която можеше да служи за какво ли не — игри, кинозала, лаборатория, галерия… за каквото беше решил да я използва собственикът. Мазето беше огромно и въпреки че знаеха за съществуването му, разположението беше пълна загадка за екипа.

Отвън къщата беше и най-внушителната на улицата, с голяма, много добре поддържана градина и алея, която завършваше с широк калдъръмен вътрешен двор и гараж за три коли вдясно. Автомобилът, паркиран пред едната от трите врати на гаража, беше „Инфинити QX80” — същият, който търсеха.

Колата и къщата бяха регистрирани на името на Артър Уебър, трийсет и четири годишен компютърен гений и предприемач, който на двайсет и една години беше станал милионер няколко пъти, благодарение на успеха на фирмата си за приложения за мобилни телефони — „Ходещи джунджурии”. Той беше продал фирмата преди две години и половина и бе спечелил цяло състояние и оттогава, поне според информацията, която беше успял да събере екипът за толкова кратко време, беше станал нещо като отшелник, оттегляйки се напълно от светския живот. Артър Уебър не се беше женил и нямаше деца, нито братя или сестри. Майка му го беше отгледала сама, тъй като баща му ги беше изоставил още преди Артър да се роди.

До изгрев-слънце оставаха четирийсетина минути, когато трите джипа на ФБР спряха пред портите на къщата на господин Уебър.

— И така, всички да слушат — каза специален агент Тревър Ричардсън, когато всичките петнайсет командоси се събраха в кръг около него. — Както вече обясних, ще се разделим на три екипа — Алфа, Бета и Гама. Екип „Гама“ ще влезе в къщата и веднага ще се качи на горния етаж. Екип „Бета“ ще претърси партера, а екип „Алфа“ ще нахлуе в неизвестността, тоест мазето. Аз ще ръководя екип „Алфа“. Колинс ще оглави екип „Бета“ и Гомес ще предвожда екип „Гама“. — Ричардсън погледна часовника си. — Слънцето ще изгрее след малко повече от трийсет минути и искам дотогава всичко да свърши.

— Разбрано, сър — едновременно отговориха четиринайсет гласа.

— Ето какво ще направим — продължи агент Ричардсън. — Който и да е този човек, той няма представа, че идваме за него тази сутрин, затова елементът на изненада е на наша страна и искаме да остане така. Няма да вдигате шум. Щом влезете вътре, сигнализирайте само с ръце. Водачите на екипите ще поддържат минимален радиоконтакт. Запомнете, че ако това е нашият човек, той е отговорен за смъртта на най-малко петима човека, единият колега агент. Заподозреният е умен и много изобретателен, но хубавото е, че не би трябвало да носи оръжие. Лошото е, както споменах, че той държи като заложница малко момиче, което може да е в къщата. Нямаме информация за това и по тази причина искам всички да сте нащрек. Името на момичето е Хедър. Тя е на четиринайсет години. Страда от синдрома на Даун и е дъщеря на специален агент от ФБР. — Той вдигна таблет, на чийто екран имаше портретна фотография на Хедър. — Това е тя и днес момичето е нашият приоритет. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър.

— Идеята е да задържим жив Артър Уебър, затова използвайте смъртоносна сила само ако е абсолютно необходимо, но ако тази необходимост покаже грозното си лице, искам да го застреляте без колебание.

— Разбрано.

Специален агент Ричардсън огледа елитния взвод — четиринайсет яки, безстрашни и непреклонни елитни командоси, на които би поверил живота си.

— Добре — каза в заключение той. — Щом влезете вътре, отваряйте си очите на четири и проверете всяко кътче. Пригответе се и с Божията благословия, нека хванем кучия син.