Галерия на мъртвите

97

На единия монитор мъжът видя, че Гарсия изведнъж се появи вляво от агент Фишър и бързо като светкавица, натисна спусъка на ловната си пушка с две рязани цеви.

— Не! — изкрещя мъжът и гласът му отекна в празните стени, но вече беше късно. Изстрелът улучи агент Фишър с абсолютна точност, разпращайки наоколо тъмночервена мъгла. Агентката падна на земята. Всички монитори, които получаваха образи, предавани от камерите в копчетата на коженото сако на агент Фишър, угаснаха. Аудиозахранването също спря. — Мамка му!

Мъжът разбра, че мобилният телефон в джоба й е улучен.

Той погледна другия монитор и потърси картина от камерите в конюшнята. Агент Фишър беше паднала в четвъртото заграждение вдясно, точно до вратата, но камерата беше над вратата и агентката не беше в обхвата й. Мъжът не я виждаше и не можеше да разбере дали е жива или мъртва. От една от камерите в коридора той виждаше само петите й, които не помръдваха.

И после изведнъж Гарсия погледна към камерата над вратата и посегна към нея.

Мъжът беше изигран. Това беше жалко, но вместо да се ядоса, той се усмихна. Нямаше значение дали са намерили камерите, телефона, коженото сако или нещо друго. Мъжът предполагаше, че това ще се случи. Може би не толкова скоро, но знаеше, че накрая ще ги намерят. И все пак това нямаше значение, защото нито едно от тях не беше проследимо. Камерите не бяха купени от магазин. Той ги беше сглобил от части, купени от различни места. Сакото беше взел от магазин за дрехи втора употреба. В ранчото нямаше нищо, което да даде на ФБР улики кой е мъжът или как да го намерят. Сега знаеше, че ФБР са разбрали за проникванията му в платформата „Оптум”, но той беше компютърен факир и знаеше, че няма как да проследят хакванията до него.

Жалко беше, че играта свърши по този начин и твърде скоро, но със сигурност беше забавна.

Мъжът изключи всички монитори и се облегна назад на стола. Чувстваше се уморен, дори изтощен. Не беше спал от петдесет и един часа и сега, след като беше отмъстил на специален агент Фишър, умората го блъсна като товарен влак. Той реши да си почине малко, преди да се върне към момичето. То вече не му трябваше. Момичето нямаше майка. Дори ако оцелееше, агент Фишър щеше да прекара в затвора остатъка от живота си. По-добре беше да сложи край на мъките на момичето.

Може би пак щеше да бъде милостив.