Галерия на мъртвите

15

Капитан Барбара Блейк се замисли върху предположението на Хънтър и Гарсия. Не беше необходимо да си експерт, за да видиш колебанието в поведението й.

— Както подчерта Карлос, капитане — каза Хънтър, отново привличайки вниманието й, — разследването ни е на твърде ранен етап, за да приемем нещо с някаква степен на сигурност. Всичко това означава, че трябва да сме отворени за други възможности. Сигурен съм, че човек, който е способен на такова нещо, има и много изкривено виждане за реалността.

— Защо ли не съм изненадана? — отвърна тя. В отдел „Свръхтежки убийства” в малко неща имаше логика. — Е, коя е жертвата? — попита Блейк и кръстоса крака. — Имаме ли вече информация за нея?

— Имаме, но не е подробна — отговори Гарсия и взе тефтерчето от бюрото си. — Името й е Линда Паркър, родена на девети март 1994 година в Харбър Сити. Единствено дете на Емили и Винсънт Паркър. Емили е домакиня, а Винсънт е счетоводител и има фирма в Ролинг Хилс. Линда е учила в гимназия „Нюпорт Харбър” и е завършила през 2011-а. Очевидно е успяла да избегне повечето недостатъци на пубертета, защото е започнала да се снима като манекенка за каталози, когато е била едва на тринайсет. В училище е избирана за Кралица на красотата три поредни години. През последната година всички били сигурни, че „по всяка вероятност тя ще стане супермодел”. Когато завършила гимназия, Линда печелела доста добре от снимки за каталози и носела почти толкова пари, колкото баща си. Решила да пропусне колежа и да се съсредоточи върху кариерата си на манекенка. Предполагам, че основната идея е била да се издигне на международно ниво и да работи с прочути модни дизайнери. Успяла да си осигури няколко участия в ревюта в известни международни модни шоута, всичките в Европа, но голямата кариера на топмодел тепърва предстояла.

— Като казваш каталози, какво имаш предвид? — попита капитан Блейк.

Карлос прелисти тефтерчето си.

— За дрехи, обувки, бански костюми, спортни облекла, бельо, бижута — такива неща. Както казах, засега не знаем подробности, но екипът ни работи по този въпрос.

— Някакви порнографски материали? — попита Барбара.

— Доколкото ни е известно до този момент, не.

— Но е била манекенка — рече Блейк. — Това е била професията й.

— Да.

— Предполагам, че е имала почитатели.

— Да, и при това много — потвърди Гарсия, отново поглеждайки записките си. — Имала е много активно присъствие в интернет. Всичките обичайни заподозрени — Фейсбук, Туитър, Инстаграм и дори канал в Ютюб, където давала съвети за гримиране, прически и мода. Общо над четвърт милион последователи.

Барбара започна да масажира лявото си слепоочие.

— Над четвърт милион последователи? — попита тя и направи гримаса. — Това разширява доста кръга, а? Поправете ме, ако греша, но убийство, в което извършителят обезобразява жертвата, особено лицето, не предполага ли обсебеност от нея? И по-конкретно от начина, по който е изглеждала, от красотата й. — Погледът й се спря на Хънтър за потвърждение.

— Теоретично, да — съгласи се той.

— Тогава с толкова много последователи — продължи капитанът, — с активното й присъствие в социалните мрежи, снимки, видеоклипове, каталози и кой знае още какво, всеки един от последователите й може да е развил такава обсебеност, не е ли така? И кой знае колко от тях може да са психопати, достатъчно откачени, за да извършат такова жестоко убийство. Всички знаем колко смахнати може да са феновете.

— Да — съгласи се отново Хънтър. — Тъй като жертвата е била знаменитост с голям брой почитатели, вероятностите кой може да е убиецът, са много. Един обсебен, но разочарован фен с психопатски наклонности може да е способен да извърши това. И след появата на интернет, с възникването на все повече уебсайтове на социални мрежи, развиването на обсебености не само към знаменитости, но и към всеки, стана много по-лесно.

— Страхотно! — възкликна Барбара Блейк. — Двеста и петдесет хиляди заподозрени, разпръснати из целия свят. В такъв случай ще разкриете престъплението за нула време. Била ли е омъжена? Имала ли е гадже? Любовник?

— Не е била омъжена — отговори Гарсия. — И според майка й не се е срещала с никого, но ще се разровим по-надълбоко.

Барбара стана и пристъпи към дъската, за да я обхване с поглед.

— Красотата я обгражда — изрече тя на себе си, размишлявайки върху половината версия, предложена от Гарсия.

— Това е написал убиецът — отново потвърди Карлос. — И означава, че той очевидно се опитва да ни каже нещо.

— Разбирам — рече капитан Блейк. — Но защо е написал посланието на латински?

— Не сме сигурни — отвърна Хънтър.

— Искате ли да отгатнете?

Робърт не каза нищо, но Гарсия предположи.

— Това може да е следа за мястото, откъдето е той.

Барбара се обърна към него и се замисли върху идеята му.

— В какъв смисъл, Карлос?

— Ти го каза преди малко — повече от двеста и петдесет хиляди почитатели, разпръснати из целия свят. Някой обиден и разочарован фен психопат може да е долетял откъде ли не, да я е убил и тъй като трупът й е открит чак след два дни, вече да се е върнал там, откъдето е. И в такъв случай вероятно никога няма да го хванем.

Капитан Блейк придоби още по-замислен вид.

— Един не толкова песимистичен сценарий е, че това е Лос Анджелис — каза Хънтър, — един от градовете в света с най-разнообразно в етническо отношение население. Може би убиецът живее тук, но не е американски гражданин.

— Но латински вече не се говори никъде — възрази Барбара. — Затова ако проследим този ред на мисли, какво ни казва той, като изразява посланието си на латински? Че е от Италия? Или от Латинска Америка?

— Може би — рече Хънтър.

Капитан Блейк допря палеца и показалеца на дясната си ръка до челото си. „Да — помисли си тя. „Определено започва да ме боли главата. “ Тя се поколеба дали да зададе следващия си въпрос, но любопитството й се оказа по-силно.

— Защо изобщо е оставил послание? Само за да ни подскаже откъде е?

Двамата детективи не отговориха.

— Някой да ми каже — настоя Барбара.

— Мания за величие — предположи Гарсия.

— Моля? — Тя се обърна към него.

— Мания за величие, капитане. Една от главните характерни черти на психопатите. Знаеш го. Те се възприемат като превъзхождащи всички останали. Мислят се по-интелигентни, по-красиви, по-силни, по-талантливи, по-изобретателни, по-умни и така нататък. Заради тези заблуди мнозина от тях мислят, че ние, простосмъртните, не можем да разберем онова, което правят… каквото там се опитват да постигнат с убийствата, защото въображението и интелектът ни не достигат такива върхове като техните. — Карлос млъкна, оставяйки капитан Блейк да помисли върху думите му — Убиецът е знаел, при това основателно, че никой трезвомислещ човек няма да възприеме местопрестъплението като произведение на изкуството, ако не ни го каже. — Гарсия посочи две снимки на дъската и продължи: — Изрязаните букви на гърба на жертвата. С тях той ни казва, че размазаните петна кръв по стените не са обикновени, а са размах на четка. Посланието на гърба на жертвата може да е нещо повече от закачка. Може да е подписът му върху платното. Той може би тайно се възхищава на творбата си. Може да възхвалява произведението си.

Капитан Блейк въздъхна тежко. Колкото повече гледаше снимките на дъската, толкова по-малко налудничава й се струваше теорията за произведение на изкуството. Знаеше, че ако това е абсурдно престъпление от страст, убийство за отмъщение, объркал се обир, изблик на гняв или дори извратено и садистично изнасилване, с малко повече въображение, може би кървавата бъркотия в стаята може да се очаква, но не и изрязаните знаци на гърба на жертвата.

Тя мълчаливо тръгна по дължината на дъската. Погледът й се местеше от снимка на снимка.

— Причина за смъртта? — попита Барбара.

— Вероятно загуба на кръв — отговори Карлос. — Но не е официално потвърдено.

— Затова си поискал аутопсия „Ниво нула” — обърна се капитан Блейк към Хънтър. — Защото ако този смахнат изверг е направил всичко това само за да създаде някакво откачено изкуство, тогава е сигурно едно — този тип не се е качил на самолет и не се е върнал там, откъдето е. Щом този изрод мисли, че твори изкуство, тогава всички знаем, че това няма да е единственият му „шедьовър”, нали? Ако не го спрем скоро, убийствата няма да свършат. Ще станат серийни.

Хънтър обезпокоено погледна капитана.

— И мен ме тревожи именно това. Има вероятност той да е убивал и преди.