Галерия на мъртвите

5

Мъжът се стресна и се събуди от силния шум на мотоциклет на улицата. Известно време лежа по гръб неподвижен, загледан в тавана. Стаята, в която се намираше, беше осветена само от слабата лунна светлина, която проникваше през големия прозорец на стената вляво, но той нямаше нищо против мрака. Всъщност го предпочиташе. Така както виждаше нещата, мракът съответстваше на цвета на душата му.

Мъжът се съсредоточи върху дишането си, опитвайки се да го успокои. Вдишай през носа — каза си той и вдиша. — И издишай през устата. — Издиша. — Вдишай през носа. — Вдиша. — Издишай през устата.“ Издиша.

Учестеното му дишане лека-полека започна да се нормализира.

Мъжът беше мокър, облян в студена пот, както винаги, когато се събудеше от „кошмара”. Виденията винаги бяха едни и същи — изпълнени с насилие… гротескни… болезнени, но той не искаше да мисли за тях. Затова докато се фокусираше върху дишането си, мъжът прогони образите обратно в най-тъмните кътчета на съзнанието си, макар да беше сигурен, че те отново ще се завърнат. Винаги го правеха.

След десетина минути мъжът най-после се надигна и седна в леглото. Студената пот беше засъхнала върху кожата му и го караше да се чувства лепкав и мръсен. Нуждаеше се от душ. Винаги се нуждаеше от душ след „кошмара”.

Той влезе в банята, пусна водата и изчака, докато парата замъгли помещението, и после пристъпи под силната и топла струя. Затвори очи и остави водата да се плиска по лицето му… по кожата. Чувстваше как порите му се разширяват и се радваше на пречистването.

Обожаваше това усещане.

Мъжът старателно изми тялото си два пъти и после взе самобръсначка и шише бебешко масло за тяло от поставката. Изля малко масло върху дясната си длан и намаза левия си крак, а след това повтори същото с лявата ръка и десния си крак. Винаги го правеше в тази последователност. Постави самобръсначката под водата за няколко секунди и после се наведе и я доближи до десния си пищял.

Преди години една проститутка му беше казала да използва бебешко или кокосово масло, за да избегне обриви на кожата, когато бръсне космите на тялото си.

— Трябва да опиташ — каза му тя. — Обривите и протриванията ще останат в миналото, повярвай ми.

Проститутката беше права. Наистина имаше ефект. Той не само че се освободи от обривите и протриванията, но и кожата му стана по-гладка от всякога.

Мъжът бръснеше тялото си всеки ден, понякога дори два пъти на ден, от главата чак до малките косъмчета на пръстите на краката. Правеше го не защото беше безразсъден или фанатик, или му го казваха вътрешни гласове, а защото му беше приятно по кожата му да няма косми. Ставаше много по-чувствителна. Единственото място, което не бръснеше, бяха веждите. Опита се веднъж, но не хареса резултата. Изглеждаше странно… дори зловещо и се наложи да търси изкуствени вежди, които приличат на истински, за разлика от перуките и фалшивите бради, от които имаше богата колекция.

Мъжът завърши дългия процес на бръснене, спря водата, излезе от душа и се избърса. Върна се в спалнята и застана гол пред голямото огледало, любувайки се на тялото си.

Изпълнен с гордост, той се обърна наляво и включи големия подов вентилатор, който държеше там. Въздушната струя влезе в допир с гладката му кожа и цялото му тяло потрепери, разпращайки вълна от екстаз нагоре и надолу по гърба му, по-силна и приятна, отколкото би постигнал всеки наркотик. Ритуалът на бръснене сякаш беше повишил десет пъти чувствителността на кожните му рецептори.

Мъжът се облива в това блаженство няколко минути и после изключи вентилатора.

— Мисля, че е време да се приготвя — каза си той и тялото му потрепери още веднъж, този път от трепетната възбуда на очакването.

Мъжът изгаряше от нетърпение да го направи отново.