Галерия на мъртвите

83

Хънтър най-после излезе от кабинета в пет и половина следобед. Въпреки че беше работохолик, трябваше да признае, че се радва на заповедта на капитан Блейк. Наложи се да провери календара си, за да види кога за последен път с Гарсия са имали почивен ден — преди двайсет и три дни. Четирийсет и осем часа почивка, въпреки че не спеше много, със сигурност щяха да презаредят батериите му и да освежат мозъка му. Може би дори щеше да прекара известно време с Трейси.

Мисълта го накара да се усмихне.

Неочаквано, докато Хънтър излизаше от Сохо Стрийт по посока на Хънтингтън Парк, отляво се появи черен форд фюжън и се вряза в платното точно пред него. Хънтър трябваше рязко да свърне надясно, за да не закачи бронята на форда.

— Не може да бъде.

Изненадата му се дължеше не само на маневрата на форда, но и на факта, че същият черен форд фюжън беше направил абсолютно същото изпълнение на същото кръстовище предишната вечер, докато Хънтър се връщаше вкъщи. Той беше видял регистрационния му номер.

— Достатъчно — каза си той. — Ще го спра.

Но щом настъпи газта в преследване на форда, мисловният му процес отново се превъртя, прескачайки от А до Я само за две секунди.

И тогава Хънтър осъзна нещо, което пропускаше.