Галерия на мъртвите

67

Двайсет и осем минути. Толкова отне на агент Майк Брандън да отиде с джипа от хотела им в центъра на Тусон до дома на Тимъти Дейвис в Каталина Футхилс. Къщата беше внушителна по повечето стандарти, но въпреки това скромна в сравнение с другите четири на Ист Миравал Плейс.

Оуен Хендерсън не беше излъгал. Имотът на Тимъти Дейвис наистина беше ограден с гъста, избуяла растителност. Нямаше как някой да е видял какво става в къщата или в двора от прозорец на съседна къща, още по-малко да е станал свидетел на тайно влизане.

Два бели микробуса на криминалисти бяха препречили пътя на сребрист буик енкор на алеята за коли. На единия микробус се беше облегнала криминалистка, облечена в син гащеризон от тайвек, и тъкмо допушваше цигара. Гарвановочерната й коса беше събрана на кок на тила й. Имаше такъв вид, сякаш не беше спала през по-голямата част на нощта. Когато агент Брандън паркира черния джип на улицата отвън, криминалистката угаси цигарата, прибра два паднали кичура коса от лицето си и се върна в къщата.

Хънтър, Гарсия и тримата агенти на ФБР слязоха от джипа, подписаха декларацията за местопрестъпление и тръгнаха след криминалистката. Заобиколиха алеята за коли и се отправиха към предната веранда на къщата, но когато стигнаха до нея, Хънтър спря, обърна се и огледа района.

— Нещо не е ли наред? — попита агент Фишър, която забеляза заинтригуваното му изражение.

Той отмести поглед наляво, към посоката, от която бяха дошли. От мястото, където стоеше, не можеше да види улицата, входа към алеята за коли и превозните средства, спрели на нея.

— Криминалистите проверили ли са живия плет? — обърна се Робърт към агент Брандън и посочи гъстите, подобни на пустинни храсти растения, които ограждаха къщата.

— Живият плет? — попита Брандън. — Имаш предвид в храстите?

— Да, е тях.

— Знам, че обработиха къщата отвън, включително алеята за коли, но не мисля, че са проверили живия плет. Защо?

— Мисля, че ще е добра идея да го направят — отговори Хънтър и после обясни: — Убиецът се е обадил на 911 горе-долу по същото време, когато Оуен Хендерсън е влязъл в къщата. — Той посочи алеята за коли. — Проблемът е, че предната веранда не може да се види от улицата, алеята за коли или някоя от съседните къщи. — Робърт се обърна към живия плет. — Но за да се обади по същото време, убиецът е трябвало да вижда вратата. — Той повдигна рамене. — Ти къде би се скрил?

— Да ме вземат дяволите — рече агент Фишър и като всички останали, бавно плъзна поглед по дължината на живия плет пред тях. Гъстите храсти биха осигурили на всеки идеално скривалище и видимост към предната врата на къщата.

— Ще им кажа да започнат веднага — каза агент Брандън. Щом влязоха в къщата, те не губиха време да огледат всички стаи и да слязат в мазето и местопрестъплението. Бяха прави в убеждението, с което бяха останали от снимките, които беше направил Оуен Хендерсън — мястото беше превърнато в светилище на Ронда, покойната съпруга на Тимъти Дейвис. От снимките обаче никой не би могъл да предположи, че противната миризма на смърт, която неизбежно съпътства повечето местопрестъпления, не се е задържала в тази стая. Във въздуха се долавяше леко ухание на лавандула, сякаш всеки предмет в мазето беше напоен с любимия парфюм на Ронда — факт, който добавяше още тъга към и без това сърцераздирателната сцена.

— Неприятно ми е да го призная — каза Гарсия, приближавайки се до Хънтър, който от десетина минути разглеждаше снимките на стената вдясно от вратата, — но агент Фишър беше права. Тази стая бавно те поглъща в задушаваща комбинация от любов и тъга, сякаш двете чувства наистина съжителстват на тези стени. Извисява те и в същото време разбива сърцето ти. — Карлос се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо. — Това е като някакъв странен, изсушаващ душата плаващ пясък. Колкото по-дълго стоиш тук, толкова повече се разпадаш.

— И мислиш ли, че е било направено нарочно? — попита Хънтър. — Искам да кажа, мислиш ли, че убиецът е знаел за тази стая преди това? За това… светилище на любов и тъга?

Гарсия се замисли.

— Ако сме прави за теорията, че „местопрестъплението е платно”, и ако значението на израза на латински, който е използвал убиецът тук — „Красотата живее отвътре” — наистина се отнася за красотата, която е живяла в Тимъти Дейвис и може би дори в тази стая, както предположи агент Фишър, тогава той сигурно е знаел за нея. Няма как това да е станало случайно, Робърт.

— Това е проблемът, Карлос — каза Хънтър, все още гледайки снимките на стената. — Откъде е знаел?