Галерия на мъртвите

76

Агент Ерика Фишър стоеше неподвижно до южната стена в кабинета им в централата на ФБР на булевард „Уилшър”. Ръцете й бяха скръстени на гърдите и очите й бяха вперени в големия монитор вляво. В дясната си ръка държеше дистанционно управление и с всяко натискане на бутона снимката на екрана изчезваше и бързо се заменяше с друга. Съдейки по вниманието, което отделяше на всяко изображение, на човек можеше да му бъде простено, ако си помислеше, че тя вижда снимките за пръв път, но съвсем не беше така.

Агент Фишър гледаше отново същите снимки на местопрестъпленията, които беше изследвала внимателно хиляди пъти, но това се беше превърнало в сутрешен ритуал за нея. Правеше го всеки ден, когато влезеше в кабинета. Може би се надяваше, че свежият й, отпочинал през нощта мозък и очи ще съзрат някой детайл, който бяха пропуснали досега.

Това обаче все още не се беше случило.

Облегнал се назад на стола си и винаги с чаша кафе, агент Лари Уилямс извършваше ритуала заедно с партньорката си.

Агент Фишър току-що беше щракнала на последната снимка от местопрестъплението с Линда Паркър, когато в кабинета влезе Хънтър. Под дясната си мишница носеше доста дебела папка с документи. Не беше необходимо да го питат дали е спал през нощта. Агент Уилямс се изрази учтиво:

— Изглежда си работил през по-голямата част на нощта.

— Донякъде — призна Хънтър.

Точно когато той стигна до бюрото си, вратата се отвори и дойде Гарсия. Той, от друга страна, изглеждаше напълно отпочинал.

В тона на Хънтър беше прозвучало нещо, което накара двамата агенти на ФБР да се обърнат към него.

— Откри ли нещо ново? — попита Фишър.

— Мисля, че да.

Ерика изключи монитора и се приближи до бюрото на Хънтър.

Агент Уилямс я последва.

— Мисля, че направихме грешка — каза Хънтър, когато всички се събраха около бюрото му.

— Грешка? — попита агент Фишър. — За какво?

— За местопрестъпленията на убиеца. За това, че са платна. И че той се възприема предимно като художник.

Озадачеността на лицата им остана. Всъщност думите на Хънтър оказаха обратния ефект.

— Нека ви покажа — продължи той, разчисти бюрото и постави всичко освен монитора на компютъра и клавиатурата на пода вдясно от него. След това извади четири листа от подноса на принтера и ги сложи на бюрото си. После написа четирите израза на латински, които убиецът беше изрязал на гърбовете на жертвите. За по-ясно Хънтър написа и превода на английски под латинските думи. Накрая бръкна в дебелата папка, която беше донесъл, извади портретни фотографии на жертвите и ги нареди до съответния израз.

— Разследването е загадъчен лабиринт от самото начало — започна той. — Убиецът обича логическите игри и мисля, че Ейдриън е прав.

— За какво? — попита агент Уилямс.

— За това, че убиецът ни подлага на проверка. — Той посочи четирите листа на бюрото си. — Няма съмнение, че разрезите са улики, предназначени за нас. Знаем го, защото на пръв поглед уликите са скрити. Жертвите винаги са оставени да лежат по гръб. Разрезите не са визуален елемент в платната му, ако наистина се стреми към това, нито дори елемент в шоковия ефект на убийствата, защото никой няма да ги види, докато жертвите не бъдат преместени, а това ще се случи едва когато разследващият екип отиде там. И пак, след като разрезите бъдат разкрити, ние трябва да сглобим всичко — линиите, подобни на символи, странно разделените думи, всичко, — за да образуваме изречение… на латински, което автоматично добавя още загадъчност към играта.

— Двусмисленост — отбеляза агент Уилямс.

— Именно — потвърди Хънтър и пак посочи четирите листа на бюрото. — Всеки от тези изрази има повече от едно значение, което не е непременно свързано със самите местопрестъпления, но както и да решим да погледнем на уликите, изглежда, че убиецът е положил огромни усилия да забули всичко в колкото е възможно по-голяма обърканост.

— И явно е свършил фантастична работа, защото ни изпрати за зелен хайвер — обади се Гарсия и погледна двамата агенти на ФБР. — И ви накара да гоните опашките си повече от два месеца.

Агент Фишър го изгледа накриво.

— И именно това имаше предвид Ейдриън Кенеди, когато предположи, че убиецът ни подлага на проверка — поясни Хънтър. — Убиецът е направил уликите загадъчни и двусмислени по някаква причина — за него, независимо дали страда от заблуди или не, само „достойните” ще могат да ги разгадаят. Но разкодирането на уликите е само половината от теста. Те трябва да бъдат и разбрани, и за убиеца, само онези с правилната гледна точка, по-висш интелект и така нататък, ще могат да ги разберат… да разберат него.

— Искаш да кажеш, че сме изтълкували погрешно уликите? — попита агент Фишър.

— Да — потвърди Хънтър. — Уликите със сигурност ни казват нещо за него, но не че е художник.

Всички притихнаха в очакване.

— Уликите ни казват, че той е колекционер.