Галерия на мъртвите

39

На всеки, който кара по булевард „Уилшър”, ще му бъде простено, ако сбърка централата на ФБР в Лос Анджелис със специален федерален затвор, където решетките не могат да се видят отвън. Въпреки превъзходното й местоположение, за всички е ясно едно — седемнайсететажната бетонна сграда не е построена с естетични намерения — характерна черта, която се повтаря във всички постройки на ФБР в страната.

Специални агенти Ерика Фишър и Лари Уилямс се бяха настанили в един от ъгловите кабинети на осмия етаж на тази безлична и загадъчна сграда. Стаята, която им бяха дали, беше четири пъти по-голяма от кабинета на Хънтър и Гарсия в Главното управление на полицията и беше оборудвана с високотехнологични монитори, бързи като светкавици компютри и огромни извити екрани 4К.

Двамата агенти на ФБР бяха прекарали последните три часа разглеждайки снимките от местопрестъплението с Линда Паркър. Прочетоха отново и серия материали от разследването на убийствата на Кристин Ривърс и Албърт Грийн — две жертви, чиито житейски истории бяха абсолютно различни.

— По дяволите! — изруга агент Фишър и отмести стола от бюрото си. Втренчи се в компютъра за момент и после хвърли по него писалката, която държеше в ръката си.

— Добре ли си, Ерика? — попита агент Уилямс и изви тяло покрай монитора си, за да погледне партньорката си. Беше свикнал с внезапните й гневни изблици.

— Вече нямам идея какво правя, Лари. — Тя потърка слепоочията си. — Чета и препрочитам всичките тези материали, но нямам представа какво търся.

Това обаче изобщо не беше вярно. Специален агент Ерика Фишър знаеше много добре какво търси, докато препрочиташе документ след документ и разглеждаше снимка след снимка. Тя се опитваше да открие нещо, което би хвърлило светлина, колкото и слаба, върху причината защо убиецът беше избрал тези трима думи за свои жертви.

Отначало мислеха, че Хирурга е отнел живота на Кристин Ривърс, защото тя е племенница на директора Кенеди, но сега тази версия беше разбита на пух и прах. Въпреки това Кристин Ривърс беше избрана наред с Албърт Грийн и Линда Паркър и трябваше да има причина за това.

Случайно? Била е на неподходящо място в неподходящ момент?

Както бяха казали Хънтър и Гарсия, не можеха да си позволят да отхвърлят нито една вероятност, но агент Фишър никога не бе работила по случай със сериен убиец и дори не беше чувала за такъв, в който убиецът е избрал жертвите си абсолютно произволно. Дори в случай като този, в който жертвите не се познаваха и живееха в различни части на страната, винаги имаше нещо, което беше привлякло убиеца към тях — характерна черта на външния вид или личността, нещо в миналото, място, някакво предпочитание, желание, предмет, притежание. Нямаше значение дали звучи логично или не. Можеше да е нещо лесно разпознаваемо или нещо съвсем незначително, но винаги имаше нещо.

Дори ако детективи Хънтър и Гарсия бяха попаднали на нещо с тяхната версия за изкуство и убиецът наистина беше толкова луд, че да си мисли, че преобразява местопрестъпленията и жертвите си в някаква извратена форма на изкуство, пак нещо трябваше да го е накарало да избере Кристин Ривърс, Албърт Грийн и Линда Паркър. Агент Фишър беше сигурна в това, но какво беше то?

Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-често си припомняше нещо, което беше казал детектив Гарсия — че още не са разгадали какъв е истинският смисъл в тези изрази и че убиецът се опитва да стигне до тях и иска да разберат защо прави всичко това.

— Заповядай. — Агент Уилямс се приближи и сложи на бюрото й чаша кафе. — Това трябва да помогне малко.

— Благодаря, Лари. — Агент Фишър се облегна назад на стола и погледна партньора си. — Въпреки че в момента предпочитам да пийна вино. — Тя леко наклони глава настрана. — И водката би свършила добра работа.

— Това лесно може да се уреди. — Уилямс погледна часовника си.

— Да, искам. Виждал си ме пияна, нали?

— Аха — усмихна й се той и погледите им се срещнаха.

Не можеше да се отрече, че специален агент Лари Уилямс е изключително привлекателен мъж, но това беше само върхът на айсберга. Освен че беше хубав, той беше интелигентен, всеотдаен, културен и изискан, истински джентълмен и най-добрият агент, с когото Ерика беше работила.

Освен това Лари беше влюбен до уши в агент Фишър.

Въпреки всичките му усилия да го запази в тайна, Ерика го виждаше в очите му всеки път, когато я погледнеше. Долавяше го в гласа му. Усещаше го в докосването му.

Истината беше, че при други обстоятелства, специален агент Ерика Фишър вероятно би отвърнала на чувствата му, но сърцето й принадлежеше на друг. Някой много, много различен.

Агент Фишър отиде до тоалетната и отново се залови с материалите от разследванията. Докато в главата й се въртяха различни мисли, тя започна да разделя снимките на три групи — жертви, разрези на гърба и местопрестъпления. Щом приключи, Ерика стана от стола, отстъпи няколко крачки назад от бюрото и бавно огледа купчините веднъж… два пъти… десет пъти.

Разчетохме ги, но още не сме разгадали какъв е истинският смисъл в тези изрази.

Умът й сякаш беше вцепенен, очите й бяха уморени и тялото й — обезводнено.

Убиецът се опитва да стигне до нас.

— Тук няма нищо. Детектив Гарсия греши.

Той иска да го разберем. Иска да знаем защо прави всичко това.

— Може да опитам пак утре…

Агент Фишър започна да се извръща от компютърния екран, но нещо на едната снимка привлече вниманието й и тя спря.

Една секунда…

Тялото й изведнъж се съживи.

Две секунди…

Вцепенението на мозъка й изчезна. Три секунди…

Ето.