Галерия на мъртвите

51

Веднага щом агент Фишър излезе от стаята за наблюдение, агент Уилямс пристъпи към Хънтър и Гарсия.

— Искам да се извиня за държането на агент Фишър — искрено каза той. — Както казах на капитан Суарес, денят беше дълъг и пълен с изненади за всички нас, и това й се отрази, поне днес. Тя обикновено не се държи така. Страхотен агент е. Владее се. Наясно е как стоят нещата, но никой от нас не е работил по такъв отчайващ случай.

Хънтър кимна.

— Няма проблем. Разбирам неудовлетворението й.

— Неудовлетворението й е само малка част от проблема й — подхвърли Карлос, който не беше толкова склонен да й прости.

Агент Уилямс го погледна.

— Хайде, можем да престанем да се преструваме — поясни Гарсия. — Повече от очевидно е, че тя се изнервя от факта, че се чувства заплашена от нас.

През еднопосочното огледало те видяха, че агент Фишър влезе в стаята за разпити и затвори вратата.

Мъжът до масата не реагира.

— Вие двамата сте били определени за водещи агенти в разследването на племенницата на директор Кенеди — продължи Карлос. — Това е огромна отговорност, възложена ви от самия директор, и означава, че той не само че ви има доверие, но и вероятно ви смята за най-добрите си агенти. Естествено, вие искате да се представите добре, но след повече от два месеца без резултати и няколко издънки, нещата леко загрубяват, нали? Нервите са опънати вероятно още преди директор Кенеди да реши да покани нас да се включим в разследването. — Той повдигна рамене и се поправи: — Под „нас” имам предвид Робърт. Аз съм само последица. Все едно, на агент Фишър това изобщо не й харесва, защото за нея в очите на директора Кенеди изведнъж златната двойка не блести толкова ярко като преди.

На агент Уилямс му беше трудно да отговори.

— Не съм сигурен какво си мисли тя, че ще се случи — продължи Гарсия. — Но ние не сме тук, за да дискредитираме някого или да настъпваме някого по мазола. Не сме дошли да се състезаваме с вас, нито да се опитваме да смаем директора Кенеди или някой друг. Искаме само да хванем този психопат, както и вие искате.

Многопосочният микрофон на тавана над металната маса в стаята за разпити предаде гласа на агент Фишър силно и ясно и всички в стаята за наблюдение млъкнаха. По високоговорителите те чуха, че тя се представи и после каза на заподозрения, че е главният агент в разследването и че това ще бъде единствената му възможност да разговаря с нея.

Хънтър беше скръстил ръце на гърдите си и цялото му внимание беше съсредоточено върху мъжа, който седеше до масата. Предпочиташе да е в стаята за разпити, но дори от другата страна на еднопосочното огледало ясно виждаше задържания и можеше да търси издайнически знаци в изражението и движенията на тялото му. Той забеляза, че погледът му стана по-напрегнат, сякаш преценяваше думите на агент Фишър. Когато тя го попита за име и след мълчанието му предложи да му измисли някое, Хънтър видя лекото повдигане на раменете му в отговор.

Когато Ерика Фишър спомена думата „художник”, лявото око на мъжа леко потрепна, и това заинтригува Хънтър.

— Видяхте ли това? — попита агент Уилямс.

Двамата детективи кимнаха.

Агент Фишър парира мълчанието на арестанта със заплаха, но това също нямаше ефект. След това тя започна да атакува егото му, но отново единствената реакция на мъжа беше неспокойно мигане. Когато агент Фишър спомена за съседа на господин Дейвис, веждите на мъжа леко се свъсиха. Не беше точно намръщване, но определено знак на любопитство. Това заинтригува Хънтър и задейства първата аларма в главата му.

— Знаем ли дали някой е говорил със съседа на господин Дейвис? — попита той.

Гарсия и агент Уилямс се обърнаха и го погледнаха.

— Онзи, който се е обадил на 911. Знаем ли дали някой е разговарял с него?

— Нямам представа — отвърна агент Уилямс. — Но може да проверим. Защо?

— Няма причина, но бих искал да знам — отговори Хънтър. — Когато заподозреният е арестуван на местопрестъплението и полицията в Тусон има заповед да не започва разследване, такива детайли лесно може да бъдат пренебрегнати.

Агент Фишър продължи да напада егото на задържания, но любопитството му бързо се изпари и се замени с лека цинична усмивка.

В главата на Робърт прозвуча втора аларма.

Мъжът притискаше агент Фишър толкова, колкото и тя го притискаше. Единствената разлика беше, че той го правеше с мълчанието си.

Агент Фишър стана и тръгна към вратата. Нямаше съмнение, че тя използва трик от наръчника за разпити. Ерика стигна до вратата и мъжът най-после заговори:

— Хм… специален агент Фишър, колко трупа намерихте досега?

Вниманието на всички в стаята за наблюдение силно се изостри, докато гледаха как агент Фишър бавно се върна и отново седна до масата, но начинът, по който мъжът подхвърляше числата, обезпокои Хънтър.

Неочаквано заподозреният изненада всички, когато на практика призна, че може да има повече от четири жертви.

— Копеле — каза агент Уилямс, без да се опитва да прикрие вълнението в гласа си. — Той е. Това е шибаният Хирург. Пипнахме го. — Лари понечи да извади телефона си, за да се обади на директора Кенеди, но Хънтър го спря, като леко сложи ръка на рамото му.

— Почакай. Нека първо свърши разпитът.

— Защо? Той е. Призна си.

— Не точно — отвърна Робърт.

— Как така „не точно”?

Агент Фишър и заподозреният започнаха да говорят за периода от време. Мъжът повдигна рамене и после хвърли бомбата:

— Нещата се случват много по-отдавна.

В главата на Хънтър прозвучаха още алармени сигнали, но, изглежда, ги чуваше само той.

— Той е — повтори агент Уилямс. — Пипнахме го.

— Не, не мисля — поклати глава Робърт. — Тук нещо не е наред. Нищо не е наред.

— Не е наред? — попита агент Уилямс. — Какво искаш да кажеш? Какво не е наред?

— Той не й казва нищо — отговори Хънтър. — Тя му казва.

— Какво? — Челото на Уилямс се набръчка като стар вестник. — Не следя мисълта ти, детектив Хънтър.

— Той извлича информация от нея.