Галерия на мъртвите

50

Вратата на стаята за разпити се затвори зад Ерика Фишър със силен трясък, но шумът отново не обезпокои мъжа, който седеше до металната маса. Той продължи да седи с наведена глава, сякаш спокойно четеше някаква невидима книга, сложена в скута му.

Агент Фишър дълго гледа мъжа и после се приближи към масата. Потракването на ниските токове на обувките й отекна зловещо по бетонния под на стаята.

Очите на мъжа останаха приковани там, където бяха, но устните му се разтеглиха в лека цинична усмивка, сякаш знаеше точно какво предстои.

Трак, трак, трак, трак.

Мъжът, изглежда, се наслаждаваше на странното напрежение.

Агент Фишър най-после спря пред масата и зачака.

Задържаният не помръдна. Седеше забил поглед в скута си и с ръце на масата.

Агент Фишър хвърли на масата бележника, който носеше. Шумът изобщо не стресна арестанта, но привлече вниманието му. Той най-сетне вдигна глава и погледна в очите агента на ФБР.

— Здравейте — каза тя строго.

Изразът в очите на мъжа беше леденостуден и пресметлив. Нямаше мрачни опасения. Нито страх. Той я преценяваше и агент Фишър разбра това. Много пъти беше виждала този студен израз, който не я плашеше.

— Аз съм специален агент Фишър от Федералното бюро за разследване.

Ако очакваше на лицето на мъжа да премине дори сянка на колебание, когато спомена за коя правоприлагаща агенция работи, агент Фишър остана горчиво разочарована. Поведението на задържания изобщо не се промени. Той продължи да анализира жената, която стоеше пред него. В настроението, в което беше, агент Фишър не видя смисъл да губи време с разговор за незначителни неща.

Трик номер едно — накарай заподозрения да мисли, че ти си длъжностното лице с най-висок ранг в разследването. Той винаги ще говори пред най-високопоставения служител. Защо? Мнозина психопати серийни убийци, когато най-после осъзнаят, че играта вероятно е свършила, правят всичко, за да сключат сделка, и знаят, че само един човек на самия връх има властта да преговаря и да сключи сделка. Говоренето с всеки друг е само загуба на време. Агент Фишър виждаше, че мъжът няма намерение да губи време.

— Аз съм главният агент, който ръководи разследването — излъга тя.

Когато чу тези думи, в очите на арестанта най-после се промени нещо.

Ерика Фишър се взря в отражението си в еднопосочното огледал вляво от нея и седна от другата страна на масата срещу мъжа.

— Това е единствената възможност, която ще имаш да говориш с мен. След това ще си тръгна и няма да ти дам друга възможност. Разбираш ли какво ти казвам?

Погледът на мъжа сякаш стана по-напрегнат. Той все още я преценяваше.

— И така, нека да приключим с представянето. Както казах, аз съм специален агент Фишър… а ти си?

Мълчание.

— Някакво име, с което да те наричам само заради разговора? — настоя тя.

Каменното изражение на задържания беше непроницаемо като нейното, но не съвсем. И въпреки това отговор не последва.

Агент Фишър спокойно се облегна назад на стола и кръстоса крака.

Мъжът сключи ръце върху масата.

Агент Фишър забеляза, че ноктите му са чисти и старателно изрязани.

— Предпочиташ ли аз да измисля име, което да мога да използвам, докато решиш да ми кажеш истинското си име? — попита тя.

Мъжът не помръдна няколко секунди и после едва забележимо повдигна рамене. Въпреки че мълчеше, това пак беше някакъв вид отговор. Агент Фишър бележеше напредък.

Време беше да провери някои реакции.

— Добре… Да видим… Мога да те наричам… — Тя се престори, че мисли. — Да речем, Хирург. Какво ще кажеш? Съответства ли това на уменията ти?

Мъжът не показа никаква реакция и агент Фишър се изненада, но запази спокойно изражение, без да издава нищо.

— Не ти ли харесва? Наистина ли? Хубаво. Сигурна съм, че ще измисля нещо друго. Какво ще кажеш за… — Тя пак направи пауза и погледна отражението си. — Художник?

Под лявото око на мъжа трепна мускул. Движението беше съвсем леко и агент Фишър не беше сигурна дали останалите от другата страна на еднопосочното огледало са го забелязали, но тя определено го видя.

— Това по-добре ли е? Така ли се възприемаш? Като художник?

Мъжът си пое дъх.

Агент Фишър кимна саркастично и се усмихна равнодушно.

— Мислиш, че като мълчиш, ще си помогнеш? — попита и зачака.

Нищо.

— Е, гарантирам ти, че няма да си помогнеш. Защо не се огледаш наоколо? — Ерика Фишър изчака няколко секунди, но арестантът не помръдна. — Стените са солидни и ти седиш в подземието на полицейски участък. Съжалявам, че ще ти го кажа, но… работата ти е спукана. От тук няма да отидеш никъде освен в крилото на смъртниците. Знаеш го, нали? Единственият ти шанс за нещо е да говориш с мен.

Заплахата не притесни мъжа.

Време беше агент Фишър да го притисне малко.

Трик номер две: притискай, предизвиквай или се опитай да предизвикаш съмнения в заподозрения, но прицелвай ударите си в свръхнадутото му его. Поради заблудата си, че превъзхождат всички други, психопатите реагират много по-бързо, за да защитават егото си, отколкото действията си.

— Знаеш ли, за човек, който се мисли за много умен и изобретателен, ти се издъни бързо, нали?

Задържаният примига.

Ударът попадна в целта.

Нанеси още един.

— Е, имам новина за теб. Не си умен. Не си художник. Ти си поредният откачен психопат, който обича да убива хора и да оставя глупави следи. Архивите ни са пълни с такива като теб.

Мълчание.

Притисни го още.

— Всъщност не. — Агент Фишър направи гримаса. — Нека се поправя. Архивите ни са пълни с хора, много по-умни от теб, защото не са ги хванали толкова бързо. Те не бяха забравили, че хората имат съседи, а съседите обичат да гледат през прозорците.

Мъжът леко присви очи.

Агент Фишър видя това и отново се усмихна.

— О, не знаеше ли, че те спипаха така?

Арестантът стисна челюсти.

— Да. Единият от съседите на господин Дейвис те е видял да влизаш в дома му — съсед, който би трябвало да е на почивка, но се наложило да се върне по-рано. Какъв лош късмет за теб, нали? — Тя направи пауза за ефект. — За човек, който се мисли за толкова интелигентен… и толкова подготвен, това е глупава грешка, не смяташ ли? Можеше да ти е полезно да провериш в последната минута.

Устните на мъжа отново се разтеглиха в цинична усмивка.

— И знаеш ли какво? — спокойно попита агент Фишър и стана.

Трик номер три.

— Приключих. Уморена съм. Пътувах отдалеч, за да дойда тук, но ти определено не си заслужаваш. Желая ти успех в крилото на смъртниците. — Тя се обърна с гръб към него.

Трак, трак, трак, трак.

— Хм… специален агент Фишър — извика мъжът, когато тя стигна до вратата.

Ерика Фишър не се обърна.

— Колко трупа намерихте досега? — Гласът му беше силен като телосложението му и спокоен като на агентката от ФБР.

Тя си пое дълбоко дъх, за да сдържи усмивката, която затрептя на устните й, а после се обърна и го погледна.

— Колко? — настоя той.

Фишър се върна до масата и отново седна. Сега беше неин ред да мълчи.

— Три?

Тя се вгледа изпитателно в него, опитвайки се да разгадае израза в тъмните му очи.

— Четири? — Мъжът леко наклони глава настрана.

Ерика Фишър изпусна затаения си дъх, облегна се назад на стола и пак кръстоса крака.

Задържаният отново кимна едва забележимо.

Агент Фишър най-после беше получила онова, което искаше.

— Защо? — попита тя. — Има ли още?

Мъжът повдигна вежда.

— Може би, но защо не караме по-полека, а?

Арестантът на практика призна за повече от четири жертви и това изпрати ледени тръпки по гърба на агент Фишър. „Пипнахме го“ — помисли си тя.

— Нека се опитаме да установим някои ключови точки — продължи мъжът. — Кажи ми, специален агент Фишър, коя беше първата жертва, която открихте?

Тя го изгледа ЛЕДЕНО.

— Защо не ми кажеш ти? Коя беше първата ти жертва?

Мъжът прокара език по устните си.

— Харесваш ми, специален агент Фишър. Не си толкова тъпа, колкото изглеждаш.

Тя примига стъписано.

— За разлика от теб, който засега се оказа още по-тъп, отколкото изглежда.

Заподозреният отметна глава назад и се изсмя нервно.

— С ласкателства няма да стигнеш доникъде. Нали така беше поговорката?

Агент Фишър не отговори.

— Добре, нека засега да забравим за имената, какво ще кажеш? Да поговорим за периода от време? Няма ли да е по-добре? — Мъжът се премести напред на стола и сложи лакти на масата. — Кажи ми, специален агент Фишър, кога започна това разследване Бюрото? Колко време мина, откакто намерихте първия труп? Три седмици? Може би четири?

Ерика Фишър седеше неподвижно като статуя.

Арестантът повдигна рамене.

— Може би не знаеш, но нещата се случват много по-отдавна.

— Наистина ли? — предизвика го тя. — Например откога? Около два месеца, плюс-минус? — Когато спомена периода, агент Фишър забеляза, че мъжът се замисли.

— Плюс-минус — отговори той, сякаш признаваше нещо, но начинът, по който се изрази, остави агент Фишър с убеждението, че ФБР все още не е съвсем на правилния път. Тя трябваше да притисне заподозрения за отговор.

— По-отдавна?

Мъжът не отговори.

Ерика Фишър почувства страх, защото ако Хирурга убиваше по-отдавна от два месеца, това означаваше, че има най-малко още една жертва. Някой преди Кристин Ривърс. Друга, която още не бяха открили.

— Колко са жертвите? — отново попита тя.

Задържаният мълчеше.

— Колко души си убил досега?

Изведнъж вратата на стаята за разпити се отвори и вътре влезе агент Лари Уилямс.

— Агент Фишър, може ли да поговорим, моля?

Ерика Фишър се обърна към партньора си. Натрапването беше странно и напълно нежелано.

Двамата агенти бяха работили заедно в безброй разследвания. Като екип те бяха разпитали много заподозрени. Играта им на добро и лошо ченге беше една от най-добрите в Бюрото, но Ерика не беше казала ключовите думи, за да даде знак на Лари, че е време в купона да се включи „лошото ченге”.

Тя го погледна навъсено.

— Веднага, агент Фишър.

Ерика се намръщи.

Нещо определено не беше наред.