Галерия на мъртвите

31

Новата снимка, която агент Уилямс сложи на бюрото на Хънтър, не беше от местопрестъплението с Кристин Ривърс, а от аутопсията й. Тялото й беше измито и преместено върху голяма маса за аутопсии от неръждаема стомана. Лежеше по лице.

— Изглежда ли ви познато? — Кенеди отправи въпроса си към всички, но погледна капитан Блейк.

— Да ме вземат дяволите! — отвърна тя.

На гърба на Кристин Ривърс също бяха изрязани знаци като на гърба на Линда Паркър — на пръв поглед странна комбинация от знаци и символи, които образуваха четири отделни реда, макар всички в стаята да знаеха, че символите всъщност са лошо изрязани букви.

На първия ред имаше шест букви, на втория — пет, на третия — седем и на четвъртия — пак пет. Убиецът отново беше използвал само прави линии, за да изпише буквите, без извивки. Разрезите започваха приблизително на пет сантиметра под раменете и свършваха на два-три сантиметра над хълбоците. Също като изрязаните на гърба на Линда Паркър, всяка буква беше висока пет-шест сантиметра и дълга три-четири сантиметра.

— Жертвата от Лос Анджелис. Кога беше открит трупът й? — попита агент Уилямс.

— Била е убита в понеделник през нощта, но трупът й беше открит едва вчера вечерта — отговори Гарсия.

Агент Уилямс се замисли.

— Вчера вечерта? В колко часа отидохте на местопрестъплението?

Въпреки че не разбра доколко уместен е въпросът, Гарсия погледна партньора си за потвърждение.

— Девет и половина, десет без петнайсет. Защо?

— Десет без петнайсет? — Изненадата в гласа на агент Уилямс беше отразена в погледа, който отправи агент Фишър на детективите от лосанджелиската полиция.

Кенеди, от друга страна, знаеше защо двамата агенти се изненадаха и сдържа усмивката си.

— Добре — започна агент Уилямс. — Сигурно вече сте се досетили, че макар да приличат на странна комбинацията от букви и символи, знаците са лошо изрязани букви, които свързани правилно, образуват изречение… на латински. Знам го, защото някой от този кабинет в два часа през нощта се е опитал да потърси в базата-данни на Програмата за залавяне на опасни престъпници подобен почерк на извършител — убиец, който оставя послания на латински, изрязани върху тялото на жертвата.

Гарсия и капитан Блейк погледнаха Хънтър.

Виновното изражение на лицето му беше придружено от леко кимане.

— Загадката най-после е решена — отбеляза капитан Блейк.

— Ами след като трупът на нашата жертва беше открит вечерта и ние не поискахме помощ от Бюрото, зачудих се как ФБР са разбрали толкова бързо. Ето как. Следили сте базата-данни на Програмата за залавяне на опасни престъпници.

— Точно така — призна агент Уилямс. — Всички търсения, които съдържат определени думи или комбинации от думи, задействат сигнал и ни уведомяват веднага.

— И не само я следят — намеси се Хънтър, — но и филтрират отговорите, защото както и да формулирах търсенето си, не получих никакви резултати.

— Отново правилно — съгласи се агент Уилямс. — Ние скрихме резултатите, които излизат от Програмата за залавяне на опасни престъпници. Не искахме никой друг да знае, че този тип е убивал и преди.

— Това е едно от предимствата да си от ФБР, Робърт — обади се Кенеди. — Властта да правиш неща, които обикновените полицейски отдели не могат.

Хънтър го погледна изпод вежди.

— Все едно — рече агент Уилямс и отново привлече вниманието на всички към себе си. — Искате да ми кажете, че само за три-четири часа сте разбрали, че изрязаните знаци представляват изречение на латински?

— Три-четири часа? — попита Гарсия, уверявайки се, че изненадата в гласа му ще бъде забелязана. — Отне ни около една минута. — Той погледна партньора си. — Може би по-малко. Мисля, че ти установи това на местопрестъплението само след няколко секунди, нали?

Хънтър не отговори.

— Какво? — учуди се агент Фишър, обърна се и отново погледна дъската със снимките. — На местопрестъплението? С всичката засъхнала кръв на гърба на жертвата, която обърква всичко още повече? Я стига. Не може да бъде.

Кенеди прехапа устни, но не можа да прикрие усмивката си.

— Защо? — попита Карлос. — Вие за колко време го разбрахте?

Агент Фишър се прокашля, но не каза нищо и погледна агент Уилямс.

— За около осем часа — отвърна Кенеди.

— Всъщност седем, сър — поправи го агент Уилямс, сякаш директорът беше направил най-сериозната от всички възможни грешки.

И все пак двамата агенти на ФБР, изглежда, се почувстваха неудобно.

— Е, това е едно от предимствата да си полицай — подхвърли Гарсия, гледайки Кенеди. — Ние разсъждаваме по-бързо.

— Добре — каза Кенеди и прикова Карлос с поглед, който можеше да напука огледало. — Това детинско поведение трябва да спре.

— Само казвам.

— Веднага, детектив Гарсия.

— Карлос, затваряй си устата, по дяволите! — скастри го капитан Блейк. — Престани, чуваш ли? Още една язвителна забележка от теб и ще те прехвърля в друг отдел и това ще означава да те отстраня от разследването. Ясно ли е?

Той вдигна ръце в знак, че се предава.

— Ключовете за кучешката къщичка са окачени пред вратата — подметна агент Фишър.

— Какво ще кажете да се върнем на важните неща? — предложи Хънтър.

— Взе ми думите от устата, Робърт — каза Кенеди и после се обърна към капитан Блейк. — Предполагам, че това решава спора дали говорим за един и същи убиец?

Барбара се съгласи, като кимна.

Съдейки по начина, по който Хънтър гледаше снимките. Гарсия и Кенеди разбраха, че умът му вече е обработил всичко. Докато погледът му се придвижваше от разрез на разрез. Робърт първо свърза правите линии, за да образува липсващите букви, и после ги групира в четири реда.

PULCHR

ITUDO

INCONIU

NCTIO

— Pulchritudo in coniunctio — прочете на глас той.

Агентите от ФБР не можаха да прикрият изненадата си.

Когато Хънтър прочете на глас израза на латински, Гарсия и капитан Блейк присвиха очи и се втренчиха в снимката на бюрото му, опитвайки се да видят онова, което беше видял той.

Хънтър плъзна показалеца си по снимката, за да им покаже как са свързани линиите и думите.

— Понякога ме плашиш, Робърт, знаеш ли? — отбеляза капитан Блейк.

— Добре — кимна Гарсия. — Виждам го, но не го разбирам. Какво означава?

— Красотата е в… комбинацията… връзката… взаимоотношенията… — отговори приятелят му. — Може да е всяко от трите. Латинският език има много ограничен речник. Една дума, преведена на английски, може да има пет, шест, седем различни значения. Понякога дори повече. Всичко зависи от контекста.

— Точно така — намеси се агент Фишър. — Но ние смятаме, че в случая убиецът е имал предвид „връзката” — „Красотата е във връзката”.

Гарсия се почеса по челото.

— Е, това със сигурност не е същият израз като в този случай. — Той посочи дъската.

Всички се обърнаха към нея.

— Истината е, че не очаквахме да е същият — каза Кенеди. — Убиецът, изглежда, сменя израза на латински с всяко убийство.

Агент Фишър гледаше снимките на гърба на Линда Паркър много по-усилено от другите присъстващи в стаята, очевидно опитвайки се да прочете израза, който убиецът беше изрязал върху тялото й, но имаше един голям проблем. На Хънтър все още не му беше останало време да закачи снимките от официалната аутопсия. Фотографиите на дъската бяха направени на местопрестъплението и показваха изрязаните букви частично покрити със засъхнала кръв, и това правеше значително по-трудно разпознаването им. Въпреки всичко тя се опита, доколкото можа.

— Първата дума е същата — Агент Фишър

посочи с пръст. — Означава „красота”. После има „с”, след това „г”… Не. „С”, след това, i”, после „р”… не.

— Pulchritudo Circumdat Eius — каза Хънтър.

Агент Фишър го изгледа гневно.

— Щях да го разбера. Трябваше ми малко повече време.

— Забравил съм латинския — повдигна рамене Кенеди.

— Това означава „Красотата я обгражда”, сър — преведе агент Фишър.

Кенеди се замисли. Очите му се фокусираха в празното пространство и зъбчатите колелца в мозъка му заработиха на пълни обороти. Хънтър познаваше това безизразно изражение на лицето му.

— Не сега, Ейдриън — каза, изтръгвайки Кенеди от мислите му. — Трябваше да ни давате информация, забрави ли? След като чуем всичко, може да седнем и да се опитаме да разберем връзката между изразите на латински, които е използвал убиецът за всяка жертва, ако има връзка. Засега обаче имаме да изясняваме много неща. — Той се обърна към агент Уилямс:

— Казахте, че Линда Паркър е третата му жертва, нали така?

— Да.

— Нека продължим по-нататък. Ще се върнем и ще обобщим нещата, след като чуем всички факти.

— Съгласен съм — отговори Кенеди.

Всички останали в стаята кимнаха.

— Добре. — Агент Уилямс отново започна да разказва: — Да продължим… Както виждате от снимките, убиецът не само е скалпирал жертвата, но и е извадил очите й. Според доктор Рамос, патологът, който извърши аутопсията в Детройт — и по-късно това беше потвърдено от нашите патолози в Куонтико, — извършителят не е бил аматьор. Скалпирането не е много трудна и технически сложна процедура, но изваждането на очите изисква умения и убиецът е извършил енуклеацията професионално.

— Енуклеация? — попита капитан Блейк.

— Отстраняване на очните орбити заедно с цялото съдържание на очната ябълка — обясни Хънтър. — Клепачите, мускулите, слъзните жлези, очните нерви, всичко. Затова са останали само две празни дупки.

Двамата агенти на ФБР погледнаха с любопитство Хънтър.

— Чета много — обясни той.

— Сигурна съм, че е така — отбеляза агент Фишър.

Кенеди неспокойно премести тежестта си на другия крак по две причини. Първо, не беше свикнал да стои прав толкова дълго време и второ, в момента би убил за една цигара.

— Но това не е причината за смъртта, нали? — попита Гарсия. — Тя не е била жива, когато убиецът е извадил очите й.

— Не — потвърди Кенеди.

— Нека отгатна — продължи Карлос. — Асфиксация, но не от удушаване. Била е задушена.

— И във вашия случай ли е било така? — попита агент Уилямс и обърна глава към дъската със снимките.

Гарсия кимна.

— В нашия случай ръцете, ходилата и кожата са изрязани, след като жертвата е починала, а не докато е била жива. Според доктор Хоув, главния съдебен лекар на Лос Анджелис, въпреки че престъплението изглежда извършено с изключителна жестокост, жертвата не е била изтезавана и не е страдала.

— Това е и заключението в доклада на Кристин Ривърс — потвърди агент Уилямс. — Няма мъчения и страдания. Жертвата е била задушена. Енуклеацията и скалпирането са извършени по-късно. — Той извади доклада от аутопсията на Кристин Ривърс от синята папка и го сложи на бюрото.

— А втората жертва? — попита Хънтър. — Знам, че още не сме стигнали дотам и не искам да избързвам, но жертвата също ли е била задушена?

— Да. Също като Кристин Ривърс няма изтезания и страдания.

— Тогава предположението ни е погрешно — заяви Хънтър.

— Кое предположение? — попита Кенеди.

— За това, че методът на действие на убиеца е различен във всяко убийство. Не е така. Във всеки случай е един и същ. Извършителят задушава жертвите. Различен е почеркът, онова, което им прави, след като умрат, и в посланията, които оставя.

Всички се замислиха.

— Криминалистите намериха ли нещо на местопрестъплението? — попита капитан Блейк.

— Нищо, което да ни даде някакви следи — отговори Кенеди. — Трупът на Кристин беше намерен в стара и неизползвана барака край реката. Тя не служи за нищо и е занемарена от много години, по време на които е използвана от бездомници като подслон, от наркомани като място за дрогиране и кой знае още от кого и за какво друго. Имаше много боклуци и мръсотия навсякъде и криминалистите откриха куп пръстови отпечатъци. Освен това извлякоха ДНК от урина, изхвърлени спринцовки, употребявани презервативи и други източници. Чрез тях успяхме да идентифицираме и да намерим няколко души, а чрез тях — още няколко. — Той поклати глава. — Всичките бяха или пияници, или наркомани. Никой с познанията или уменията да направи нещо от такава величина.

— Жертвата била ли е сексуално насилена? — попита Хънтър.

Преди да отговори, агент Фишър погледна Кенеди.

— Не. Госпожица Ривърс не е била докосната по този начин.

— Защо? — обезпокоено попита Кенеди. — Била ли е изнасилена жертвата от Лос Анджелис?

Хънтър погледна в очите директора на НЦАНП.

— Не, и тя не е сексуално насилена.

Всички се умълчаха за няколко секунди.

— Имате ли други въпроси? — попита агент Уилямс. — Или може да продължа?

— Нека продължим — предложи Хънтър.

— Добре. — Агентът отмести настрана снимките на бюрото на Хънтър. — Втората жертва на убиеца. — Той отново отвори синята папка.

— Чакайте малко — прекъсна го Гарсия. — Ами останалите снимки?

— Какви останали снимки? — учуди се агент Фишър.

— От местопрестъплението, неизползваната барака? Кръвта по стените?

— Какво?

— Не е имало кръв по стените, така ли? — попита Хънтър, виждайки озадачените им погледи, и за пореден път привлече вниманието им към дъската със снимките. — За разлика от Кристин Ривърс — обясни той, — трупът на Линда Паркър не беше намерен в барака или друго изоставено място. Тя е била убита в дома си. Тялото й е осакатено в собствената й спалня. И както виждате… — Хънтър посочи група снимки, — убиецът нарочно е размазал кръвта й по стените и мебелите.

Кенеди и агентите му пристъпиха по-близо до дъската, за да разгледат по-добре фотографиите.

— Тогава убиецът не е направил същото на вашето местопрестъпление, така ли? — попита Карлос.

— Не — отговори агент Уилямс. — Кристин Ривърс не е била убита в бараката. И очите, и скалпът й не са били махнати там. Никъде няма кръв. Единствената кръв, която намерихме, беше засъхнала върху кожата й.

— Петната тук не са от артериален кръвоизлив или нещо подобно — отбеляза агент Фишър. Тя беше единствената, която продължаваше да гледа снимките на дъската. — Приличат на следи от кръв, сякаш жертвата се е опитвала да избяга от нападателя.

— Да, знаем как изглеждат. Благодаря — обади се Гарсия, без да се опитва да прикрие иронията си. — Но не мислим, че са от това.

— Смятате, че убиецът е размазал кръвта нарочно? Защо?

— По-късно ще стигнем дотам — намеси се Хънтър, прекъсвайки Карлос, преди да успее да обясни. — Нека продължим с първоначалната последователност на събитията. Всички знаем, че серийните убийци следват определена прогресия в ума си. Ето защо засега трябва да се придържаме и към това, въпреки че не я разбираме. Да обсъждаме нещата, без да са подредени и без да разполагаме с всички факти, само ще породи излишни въпроси и объркване. Нека преминем към втората жертва на убиеца и после към третата. Какво ще кажете?

Всички се съгласиха и агент Уилямс извади от папката нова снимка, двайсет на трийсет сантиметра, в цял ръст.

— И така — каза той и сложи фотографията на бюрото на Хънтър. — Хирурга убива отново близо един месец след Кристин Ривърс, на единайсети март.

Снимките на Кристин Ривърс бяха изненадали Хънтър, Гарсия и капитан Блейк, но втората жертва направо ги шокира.