Галерия на мъртвите

54

Доктор Морган не бързаше, докато се приготвяше. Когато приключи и отиде в залата за аутопсии номер едно на партера на Института по съдебна медицина на окръг Пима, трупът на Тимъти Дейвис вече беше измит, дезинфекциран и прехвърлен на маса от неръждаема стомана в средата на безупречно чистия бял линолеум на пода.

Тялото лежеше по гръб с отпуснати до него ръце. Докато се приближаваше, доктор Морган спря за момент.

Само няколко минути след смъртта поради спиране на сърдечната функция и вследствие на липсата на приток на кръв човешката кожа започва да се опъва и да придобива сивкавоблед оттенък. Трийсет минути след смъртта се появяват послесмъртните петна — събирането на кръв в частите на тялото, които са най-близо до земята, което прави кожата тъмнолилава и гладка като восък, но тялото на Тимъти Дейвис изглеждаше много по-бледо, отколкото би се очаквало за афроамериканец. Това обаче не беше всичко. В случая не се забелязваха послесмъртни петна.

— Интересно — измърмори съдебният лекар и нагласи очилата на носа си, за да огледа по-добре кожата. Той се зачуди дали господин Дейвис не е страдал от някакво дерматологично заболяване приживе.

Доктор Морган провери модула точно зад него, за да се увери, че има всички инструменти, които са му необходими. След като всичко беше на мястото си, той най-после включи цифровия диктофон, готов да започне официалната аутопсия.

Патологът съобщи датата и часа и след това номера на трупа в моргата. После описа общото състояние на тялото и изброи в детайли нараняванията, белезите, драскотините, охлузванията… всичко, което можеше да се види външно. Когато доктор Морган преобърна трупа, за да прегледа гърба, в стомаха му подскочи нещо.

— Какво е това, по дяволите?

Той веднага взе цифровия фотоапарат.

При вида на разрезите на гърба на Тимъти Дейвис дъхът му направо излезе от белите дробове.

Аризона не беше най-расисткият щат, но за жалост расовата омраза все още беше силна в почти всяко кътче на Америка, независимо в кой щат се намираш. Имайки предвид това, доктор Морган първо си помисли за вероятността, че следите се дължат на расово мотивирано нападение. На пръв поглед белезите на гърба на жертвата изглеждаха като бичуване, нанесено с камшик или друг подобен инструмент. По-внимателният оглед отблизо обаче накара патолога да осъзнае, че това е невъзможно. Не всички, но няколко резки приличаха на букви. Той ясно разчете „Т”,R”, „F”, „М” и вероятно „Е”. Това определено не беше случайно и колкото и умело да боравиш с камшик, доктор Морган не можеше да си представи някой да е толкова добър, че да изписва букви. Останалите разрези изглеждаха произволни — бъркотия от прави линии.

— Какво е това, за Бога? — запита се съдебният лекар.

И после изведнъж разбра.

— Да ме вземат дяволите. Ето защо са искали аутопсията да бъде извършена веднага. Това е послание.

Доктор Морган беше патолог от трийсет и една години, двайсет и една от които като главен съдебен лекар на окръг Пима. Беше правил много аутопсии на жертви на убийства, някои от които в ужасяващо състояние, но не и на жертва на сериен убиец. Всъщност доколкото му беше известно, в Тусон беше вилнял само един сериен убиец, през шейсетте години Чарлс Шмит, известен също като Шареният свирач от Тусон, който беше убил трима души и ги бе заровил в пустинята.

Сега доктор Морган беше сигурен, че не става въпрос за обикновен сериен убиец. Този тип явно беше оставил криптограма, изрязана в плътта на жертвата. Такива неща се случваха само в холивудски филми и криминални романи, но рядко в реалния живот.

След като снима гърба на Тимъти Дейвис и резките върху него от различни ъгли, патологът отново преобърна трупа, готов за Y-образния разрез и преглед на вътрешните органи. Той взе дълъг скалпел и го доближи до горната дясна страна на трупа, започвайки разреза от около два сантиметра и половина под рамото. Когато острият като лазер скалпел с лекота проби кожата и мускула, доктор Морган се намръщи.

Нещо не изглеждаше наред.

— Какво става тук?

Той продължи с разреза и отвори гръдния кош. Челюстта му увисна от изумление.

— Това е… невъзможно.