Галерия на мъртвите

19

Робърт Хънтър се облегна назад на стола си. Мозъкът му усилено се опитваше да обработи онова, което току-що им беше казала доктор Каролин Хоув.

Как беше възможно в едно толкова жестоко на вид убийство да липсва насилие? Нямаше никаква логика, освен ако…

— Жертвата била ли е сексуално насилена, докторе? — попита Хънтър.

— Не открих следи за това, Робърт. Няма никакви охлузвания по мускулите на слабините, вагината или ануса. Няма и остатъци от семенна течност или лубрикант, който би останал, ако нападателят е използвал презерватив.

— И си абсолютно сигурна, че жертвата е била задушена, преди да бъде одрана? — отново се обади Гарсия.

— Да. Сто процента. — Доктор Хоув прозвуча малко раздразнена от въпроса. — Първо е умряла. Няма съмнение в това. Защо?

— Каролин — намеси се капитан Блейк, която беше преместила сгъваемия стол по-близо до бюрото на Хънтър. — Видя ли снимките от местопрестъплението?

— Не. Още не. Дойдох тук много рано сутринта и направо ме поздрави искането на Робърт за аутопсия „Ниво нула”, която, както знаете, има предимство пред всичко останало. Папката от отдела по криминалистика, която придружаваше трупа, съдържаше само най-основните неща. Нямаше снимки и не съм имала възможност да проверя електронната си поща. Защо?

— Ами, местопрестъплението е покрито в кръв — обясни капитанът. — Подът, стените, мебелите, всичко. Обсъждаме две версии и едната е вероятността размазаната кръв на местопрестъплението да е в резултат на отчаяна жертва, обляна в кръв, която се опитва да избяга от нападателя, но щом си сигурна, че тя е умряла, преди да бъде извършена цялата тази жестокост с тялото й, тогава тази версия отпада.

— Не съвсем, Барбара — отвърна доктор Хоув.

— Какво искаш да кажеш?

— Ръцете на жертвата — рече Хънтър.

— Точно така — съгласи се съдебната лекарка. — Както казах, още не съм видяла снимките от местопрестъплението, затова ми е трудно да изкажа категорично мнение, без да съм анализирала размазаните петна кръв, за които говорите, но като се има предвид, че ръцете и ходилата на жертвата липсват, и кръвта може да е от наранявания при самозащита, преди да бъдат изрязани от тялото, тогава да, сценарият, който току-що описа, е твърде вероятен.

— Да, но това пак не обяснява защо нищо не е съборено или разместено — отбеляза Гарсия.

— Съжалявам, какво е било съборено или разместено? — попита доктор Хоув.

— А, нищо, докторе — отвърна Карлос. — Свързано е с версиите, за които спомена капитанът. Между другото, определи ли часа на настъпването на смъртта?

— Да, разбира се. По моите изчисления жертвата е изгубила живота си някъде преди петдесет и осем и шейсет и пет часа, или с други думи, в понеделник през нощта, някъде между девет и полунощ.

— Можеш ли да ни дадеш по-ясна представа за инструмента, който е използвал извършителят за ампутациите? — попита Хънтър.

— Малко назъбено острие — отговори съдебната лекарка. Гласът й беше изпълнен с увереност. — Съдейки по следите от зъбци, които открих върху фибулата и тибията, костите на долния крайник, използваното острие е било тънко, с мънички зъбци, разположени много близо един до друг. Само от това бих казала, че е било трион, не кухненски нож. Освен това мога да ви кажа, че разрезите са твърде неравни, за да са направени от електрически инструмент. Извършителят е използвал ръчен трион. Нещо като резбарски лък или нещо подобно. За жалост твърде разпространен, за да бъде проследен.

— Е, нищо ново — отбеляза капитан Блейк. — И още нещо, Каролин. Някакви следи от злоупотреба с наркотици?

— Ще трябва да изчакаме токсикологичния анализ, за да сме абсолютно сигурни, но ако жертвата е употребявала наркотици, може да са били само рекреационни психоактивни вещества. Жената не е била наркоманка. Не открих следи от убождания на нито една вена. Не е и пушила. Нямаше признаци да е употребявала редовно вещества, които се вдишват, като крек кокаин, метамфетамини на кристали или хероин. Венците и зъбите й са в идеално състояние. Най-доброто, което съм виждала. — Доктор Хоув направи кратка пауза. — Защо питате? Намерихте ли наркотици на местопрестъплението?

— Не. Абсолютно нищо, докторе — отговори Хънтър. — Още сме в началните етапи на разследването.

— Част от кръвта на местопрестъплението прилича ли на артериален кръвоизлив? — попита съдебната лекарка.

— Не — отвърна Гарсия, който беше седнал на ръба на бюрото на партньора си. — Има изплискана кръв, но не е от артериален кръвоизлив.

— Отпечатъци от длани?

— Отново не. Всички петна кръв, които видяхме по стените и мебелите, бяха размазани.

Това явно заинтригува още повече доктор Хоув.

— Размазани?

— Точно така — потвърди Карлос. — Чакаме резултатите от лабораторията по криминалистика.

Сега беше ред на патоанатома да замълчи. За нея този случай ставаше все по-странен с всяка изминала секунда. Сега нямаше търпение да види снимките от местопрестъплението.

— Изрязаните знаци и символи на гърба на жертвата — каза най-после тя. — Някой има ли представа какво означават?

— Там е уловката — отвърна Гарсия и направи гримаса на Хънтър и капитан Блейк. — Не са символи.

— Какво?

Карлос обясни всичко на доктор Хоув за няколко минути.

— Аз… съвсем го пропуснах — каза тя с разтреперан глас. — Разбрах, че някои от думите изглеждат на латински, но не можах да ги свържа. Pulchritudo.Eius. — Доктор Хоув прошепна думите на себе си. — Красотата я… заобикаля.

— Ние го преведохме като „Красотата я обгражда”.

— Да — съгласи се доктор Хоув. Обгражда я, заобикаля я. Смисълът е един и същ, нали?

— Предполагам — отговори Гарсия.

— Нека те попитам нещо друго, докторе — каза Хънтър. — Като имаш предвид ампутациите и одирането на тялото, колко опитен мислиш, че е нападателят?

— Много добър въпрос, Робърт. И бих казала, че извършителят е над средното ниво. За ампутациите може да се желае още, но определено са добри. Разрезите са на правилните места, или с други думи, ако ръцете и ходилата на жертвата наистина е трябвало да бъдат ампутирани, един лекар би срязал точно там, макар и с електрически трион вместо с ръчен трион. И въпреки че са направени след смъртта, интересното е, че разрезите са извършени много старателно.

Хънтър, Гарсия и капитан Блейк се замислиха за изводите от думите на доктор Хоув.

— Ами одирането? — попита капитанът.

— И то е извършено доста умело, Барбара.

— Умело като „не е зле за пръв път” или като „вероятно го е правил и преди”?

Съдебната лекарка не отговори веднага. Беше ясно, че не е помислила за това.

— Каролин? — настоя капитан Блейк.

— Да, извинявай, Барбара, не съм затворила. Смятате, че извършителят е убивал и преди? По този начин?

— Не знам. Ти ми кажи. Убивал ли е?

— Трудно е да се каже със сигурност дали е убивал и преди или не. Може и да е убивал. Както казах, ампутациите и одирането на кожата са извършени умело. Макар че и двете може да са упражнявани върху животни, този тип е знаел много добре какво прави.

— И защо мислиш така?

— Одирането на човешко тяло не е толкова трудно, колкото звучи — отговори доктор Хоув. — Човешката кожа е много здрава и твърда. Ще пропусна биомедицинските подробности, за да не ви отегчавам, но накратко, трябва само да разрежеш, да хванеш кожата и да я дръпнеш. Ако някой от вас е захапвал манго и след това е обелвал кората от плода, усещането е горе-долу същото.

— Благодаря за визуалната представа, докторе — каза Гарсия и направи кисела физиономия. — Когато живеех в Бразилия, имахме мангово дърво в двора. Това беше плодът, който ядях най-много като малък. Тази информация ще върви много добре с детските ми спомени.

— Извинявай, Карлос, но след като вече го казах, нека добавя, че да смъкнеш цялата кожа на някого изведнъж и да получиш нещо като боди от кожата, е нещо, което може да видиш само във филми. Практически е невъзможно да се направи. Най-лесният начин да одереш човешка кожа е на парчета — изрязваш разграничителни линии в кожата. И точно това е направил убиецът.

— Разграничителни линии? — попита капитан Блейк.

— Да, и затова казах, че убиецът е знаел много добре какво прави. Разделил е тялото на жертвата на горна и долна част, като е начертал тънък, но дълъг разрез около кръста й. Одирането на краката и ръцете става много по-лесно и като се премахнат крайните им части — ходилата и ръцете в китките. — Съдебната лекарка замълча за момент. — Представете си, че махате черупката на твърдо сварено яйце. Лесно е да го обелите на малки парченца. Всеки може да го направи. Но много по-трудно е да махнете цялата черупка наведнъж, или дори на две големи парчета. Може дори да се каже, че се изисква опит.

— Тогава искаш да кажеш, че убиецът е одрал две големи парчета от кожата на жертвата — рече Карлос. — Едното от кръста надолу — нещо като панталон от човешка кожа — и другото от кръста нагоре до главата, като блуза с маска и качулка.

— Ако е отделил необходимото време и търпение, които изисква такава процедура, да, той вероятно е получил нещо подобно, само че от „блузата с маска и качулка”, както се изрази ти, ще липсва много голямо парче от гърба — отговори доктор Хоув.

Следващият въпрос на Хънтър накара капитан Блейк да потрепери:

— Възможно ли е да се облече такова нещо, докторе?

— Да се облече?

— Да. Ако убиецът е одрал нещо подобно на панталон и блуза с маска и качулка от човешка кожа, въпреки липсващото парче на гърба, възможно ли е да ги облече?

Каролин не се беше замисляла за тази вероятност.

— Ако ги съхранява в правилните разтвори, тогава да, Робърт, възможно е.