Галерия на мъртвите

43

Дългият седем метра пътнически салон на реактивния самолет „Дасо Фалкон 2000Ех” беше разделен на три луксозни зони — предна, с четири места, средна, с три места, и задна, също с три места. Всичките десет седалки, които можеха да се завъртат на триста и шейсет градуса, бяха тапицирани с мека бежова кожа и всяка имаше медиен център, индивидуални контролни уреди за климатика и електрически контакти. Отпред, близо до пилотската кабина, имаше догоре зареден бар и заключен шкаф за оръжия. В задната част имаше просторна баня с внушителни душове. Енергоспестяващите, напълно контролируеми светодиодни лампи на тавана позволяваха на пътниците да ги нагласят според настроението си или индивидуално, за дадена зона или за целия самолет.

— Еха — отбеляза Гарсия, когато двамата с Хънтър се качиха в самолета. — Федералните имат много по-хубави играчки от нас.

— О, със сигурност можеш да се обзаложиш — каза агент Ерика Фишър, докато минаваше покрай тях, за да заеме едно от местата в предната част на самолета.

Агент Лари Уилямс седна срещу нея.

— Вече може да престанат да ти текат лигите, детектив — не се сдържа агент Фишър. — Това е само самолет.

Хънтър и Гарсия също се настаниха отпред на двете места от другата страна на пътеката от агентите.

— Успя ли да стигнеш навреме за вечерята с тъщата и тъста? — попита Робърт, след като закопча предпазния колан.

— Не — отговори Карлос. — Пропуснах вечерята, но отидох навреме за десерта и напитките и благодарение на очарователната ми личност всичко беше наред.

— Сигурен съм — усмихна се приятелят му.

Няколко минути след като всички се качиха на частния самолет, „Дасо Фалкон” започна рулира по пистата. Две минути по-късно от контролната кула му разрешиха да излети и самолетът плавно се издигна на крейсерска височина осем хиляди и петстотин метра. Пилотът бързо съобщи по високоговорителите, че условията за летене са добри, небето е безоблачно и че полетът ще продължи около час и двайсет и пет минути.

— Ами ти? — попита Гарсия. — Кога си тръгна?

Хънтър наклони глава настрана.

— Много по-късно, отколкото ми се искаше.

— Да, знаех си, че ще стане така.

Агент Фишър изчака, докато пилотът изключи надписа „Затегнете коланите”, и завъртя седалката си, така че да бъде с лице към всички.

— Искам да ви покажа нещо — каза тя, извади няколко снимки от куфарчето си и ги сложи на голямата сгъваема маса между нея и агент Уилямс.

Робърт и Карлос насочиха внимание към фотографиите.

Както беше направила във временния им кабинет, агент Фишър раздели снимките на три групи — жертви, разрези и местопрестъпления.

— Вчера във вашия кабинет — започна тя — вие, момчета, споменахте за вероятността убиецът да е толкова луд, че да вижда убийството като форма на изкуство, помните ли? — Агент Фишър кимна на Гарсия. — Вероятността, че той смята местопрестъпленията като за платна, нещо като витрина за работата си.

Карлос изглеждаше стъписан. Трудно му беше да повярва, че агент Фишър е обърнала внимание на нещо, което е казал той, още по-малко, че е мислила по него.

— Щом се настанихме в нашия кабинет — продължи тя, — се заловихме отново да преглеждаме някои материали, включително всички снимки от първите две местопрестъпления на Хирурга. — Погледът й се плъзна към фотографиите на масата, привличайки със себе си и погледите на другите. — И мисля, че може би попаднахме на нещо.

— Нещо? — Гарсия се наведе напред и сложи лакти на коленете си. — Нещо, което може да свърже първите две местопрестъпления с теорията за изкуство?

— Възможно е.

Дори въздухът в частния самолет сякаш застана неподвижно в очакване.

— Вчера ти каза нещо, което непрекъснато се въртеше в главата ми — обърна се агент Фишър към Гарсия.

— Какво? — попита той.

— Че макар да сме разчели изразите на латински, още не сме разгадали какъв е техният смисъл. Затова докато разглеждах отново снимките от първите две местопрестъпления, осъзнах, че си прав. Заслепени от нашата първоначална версия, ние вероятно направихме сериозна грешка. — В гласа й прозвуча нещо като извинение. — Грешката беше, че гледахме само жертвите и пренебрегнахме всичко друго.

— Всичко друго? — попита Гарсия. — Например самото местопрестъпление?

— Именно. Единствената ни грижа винаги беше жертвата. — Агент Фишър вдигна дясната си ръка да им направи знак да почакат. — Нека задам на всички един въпрос. Обичате ли изкуството? Четете ли за него, посещавате ли галерии, музеи, изложби, такива неща?

— Не съвсем — отговори Карлос.

— Рядко — призна Хънтър.

— Защо? — попита Гарсия.

Агент Фишър извади от куфарчето си три разпечатки, които беше свалила от интернет. Никоя от тях не беше свързана с местопрестъпленията или жертвите.

— И аз никога не съм била запалена по изкуството — каза тя. — Но вчера във вашия кабинет ти спомена, че изкуството е субективно. Зависи от гледната точка.

Агент Фишър сложи на масата първата снимка, която показваше идеално оправено легло с чисти бели чаршафи в средата на мръсна и разхвърляна стая.

— Онова, което изглежда като изкуство в очите на един…

Тя показа втората разпечатка, която изобразяваше точно обратното на първата — разхвърляно и мръсно легло в средата на абсолютно бяла, стерилна стая.

— … може да изглежда пълен боклук в очите на друг.

Последната от трите снимки показваше точно това — купчина боклук, струпан в средата на художествена галерия.

Когато агент Фишър сложи разпечатките на масата, лицата на детективите придобиха още по-замислен вид.

— Това са само три примера, но художествените галерии почти навсякъде са отрупани с подобни неща. В миналото хората са ценели високо изкуството, но в нашия съвременен свят, почти всичко може да се смята за изкуство. Тази купчина боклук — тя посочи последната от трите разпечатки, — е продадена за половин милион долара.

— Не може да бъде! — Гарсия изглеждаше изненадан и в същото време възмутен. — Определено съм си сбъркал професията, защото това мога да го правя.

Агент Фишър остави разпечатките на масата и избра една снимка от купчината с жертвите.

— И така, като имам предвид това, както казах, вероятно направихме сериозна грешка, като гледахме само жертвите. Ето например първата жертва. — Тя показа снимката, която беше избрала — Кристин Ривърс в цял ръст, легнала на мръсния под на бараката. Останалата част на бараката не се виждаше. — Ако изолирате жертвата, вижда се това.

Агент Фишър върна снимката на масата и избра друга, този път от купчината с местопрестъпленията. Трупът на Кристин Ривърс беше заснет в общ план, на фона на стени, изрисувани с ярки графити и под, отрупан с разноцветни боклуци. Ерика отстъпи няколко крачки назад, застана в средната зона и показа снимката на другите.

— Но ако видите цялото местопрестъпление като едно цяло или още по-добре, като едно-единствено изображение…

Разстоянието добави съвсем нова перспектива към фотографията.

— … тогава може би ще видите цялата картина.