Галерия на мъртвите

34

С всмукване, което сякаш продължи цяла вечност, Ейдриън Кенеди запали втората си цигара от първата.

Хънтър чакаше.

— Знаех, че ще бъде трудно да го скрия от теб, стари приятелю — рече Кенеди и издиша гъст облак дим. — Но дори аз не очаквах, че ще се досетиш толкова бързо. Какво го издаде?

— Ти, Ейдриън. Ти го издаде.

— Наистина ли? Кога?

— Първия път — обясни Хънтър. — Докато прелиствах досието с разследването за Кристин Ривърс в кабинета.

Кенеди го погледна озадачено.

— Ти каза, че си бил на местопрестъплението.

Кенеди продължи да го гледа учудено.

— Я стига, Ейдриън, познавам те и знам как се правят нещата в НЦАНП. Ти не ходиш никъде, освен ако не е абсолютно наложително. Повечето операции на НЦАНП се координират или от твоя кабинет в Куонтико, или от Вашингтон. Не е необходимо да вършиш оперативна работа.

Кенеди се вгледа в кръгчето дим във въздуха, което се отдели от върха на цигарата му. Преценката на Хънтър като че ли му достави удоволствие.

— Разбира се — продължи Робърт, — първото убийство на извършителя е интригуващо, но не чак толкова, че самият директор на НЦАНП да отиде на местопрестъплението. Там не е имало нищо, което да не си виждал преди, Ейдриън. Убиец, който взима части от телата на жертвите си? Убиец, който изрязва послания в плътта на жертвите си? Убиец, който обича да полага жертвите си по определен начин? Архивите на ФБР в Куонтико са претрупани с подобни случаи. — Хънтър поклати глава. — Не, трябва да има друга причина да си отишъл в Детройт, при това веднага. Не ми казвай, че детройтската полиция е поискала помощта на ФБР, защото знам, че не е така. И то само няколко часа, след като е бил открит трупът.

— Разбирам логиката ти, в която има абсолютен смисъл, Робърт, но не е необходимо причината да отидем в Детройт непременно да е свързана с жертвата. Може да е свързана с убиеца.

— Отначало и аз си помислих така — призна Хънтър. — „Дремещ” убиец. Някой, когото НЦАНП вече издирват. Убиец, който вероятно дълго е бил в период на „охлаждане” и накрая е решил да действа отново. Но това пак не оправдава напълно твоето присъствие на местопрестъплението. Освен това те издаде и езикът на тялото ти.

Кенеди се изненада.

— Така ли? Кога?

— Когато бяха показани снимките на местопрестъплението с Кристин Ривърс — обясни Хънтър. — Спокойствието ти се разколеба за част от секундата и ти извърна очи от изображенията. Колкото повече говорехме за нея, толкова по-неспокоен и нервен ставаше.

Кенеди придоби такъв вид, сякаш се опитваше да си спомни момента.

— И после, малко по-късно — добави Хънтър, — аз попитах дали тя е била сексуално насилена. Агент Фишър ти хвърли бърз поглед, преди да отговори, и веднага след това ти повтори въпроса, този път за жертвата от Лос Анджелис. В гласа ти прозвуча нещо повече от опасение, Ейдриън. Имаше болка. След като ти казах, че убиецът не е докоснал по този начин и Линда Палмър, в тона ти долових облекчение. — Той млъкна и се втренчи изпитателно в директора на НЦАНП.

Кенеди запази спокойствие.

— Болка за смъртта на Кристин Ривърс и облекчение от факта, че не е била изнасилена.

Ейдриън Кенеди мълчеше. Изражението му беше каменно.

— Познавам те достатъчно добре, за да знам, че никога не си позволяваш да бъдеш съпричастен, Ейдриън. Като добавим към това факта, че ти нарече жертвата с малкото й име два пъти, нещо тук не е наред. Първото правило на НЦАНП, когато работи по случаи с жесток сериен убиец, е никога да не допуска лично отношение, никога да не се привързва емоционално към нищо и никого, особено към жертвите.

Кенеди изтръска пепелта от цигарата си, като перна с палец филтъра, и погледна Хънтър.

— Ами ако ти кажа, че Кристин Ривърс беше в Програмата за защита на свидетели на ФБР и затова се включихме толкова бързо?

— Тогава ще ти отговоря да си вземеш агентите, да се разкараш от кабинета ми и да престанеш да ми губиш времето.

— Защо?

— Защото тя не е била в Програмата за защита на свидетели, Ейдриън.

— Откъде си толкова сигурен? Имената на свидетелите в Програмата са строго засекретени.

— Занасяш ли ме? — обидено попита Хънтър. — Ако е била в програмата, Кристин Ривърс нямаше да бъде заселена в голям град като Детройт, нито да й позволят да учи в известен университет като „Уейн”, защото там има твърде много хора. Рискът да бъде разпозната от състудент, преподавател или случаен непознат на улиците на Детройт е прекалено голям. Свидетелите от програмата винаги се изпращат в малки градчета на затънтени места, не в огромни метрополии. Освен това нито ти, нито агентите ти нямате представа кой може да е убиецът. Ако Кристин Ривърс е била убита, защото е в програмата, ти щеше да знаеш къде да започнеш да търсиш.

Кенеди се усмихна вяло и кимна.

— Затова може ли вече да зарежем глупостите? — попита Хънтър. — Коя беше тя, Ейдриън?

Кенеди се втренчи в снимката, която държеше Робърт.

— Вероятно си прочел в досието, че името на майка й е Сюзан Ривърс, нали?

Хънтър кимна.

— В досието обаче не пише, че моминското име на майка й е Сюзан Кенеди. Тя е моя сестра. Кристин беше моя племенница, Робърт.