Галерия на мъртвите

7

Все още гол, мъжът седна пред тоалетката и се втренчи в отражението си в трикрилото огледало, оглеждайки профила си от два ъгъла. Обожаваше странното усещане, което изпитваше всеки път, когато се готвеше да започне преобразяването си. Чувството беше сложно и не можеше да го обясни добре дори той, но и го изпълваше с усещане за постигната цел, примесено с нещо, което можеше да се опише само като умопомрачителен екстаз.

Той се наслаждава на чувството още една минута и го остави да се разпространи из тялото му като кръв, която тече във вените му.

Въодушевен, мъжът се усмихна.

Знаеше, че може да си придаде какъвто вид иска. Можеше да промени формата на носа си, цвета на очите си, формата на скулите, ъгъла на брадичката, пълнотата на устните, очертанията на ушите, качеството на зъбите… всичко. Познанията му да моделира латексови маски и протези, съчетани с уменията да се гримира, бяха ненадминати. И още по-добре, ако комбинираше всичко това с няколко електронни джунджурии, той можеше да промени дори звученето и силата на гласа си, както беше правил и преди.

Мъжът се облегна назад на стола и погледна снимката, която беше закачил в горния десен ъгъл на огледалото. Нямаше абсолютно никаква представа кой е човекът на нея. Беше я видял в произволен уебсайт за фотографии и външността на мъжа му се стори много интересна — топчест нос, ниски скули, чувствени устни, сини очи и извити вежди, които придаваха на лицето му тъжен вид. Хареса му. Освен това кожата на човека беше един нюанс по-тъмна от неговата.

Той оформи няколко парчета латекс по подобие на носа, устните и скулите на непознатия, сложи тънък пласт специално лепило на едното и започна да си представя какъв е мъжът в реалния свят — как говори, върви, усмихва се, смее се… Дали гласът му е нисък и тих или силен и властен, или комбинация от двете?

„Ами характерът му — запита се той. — Дали е дружелюбен, приказлив, стеснителен, затворен в себе си, забавен, сериозен, интелигентен?“ Вероятностите бяха безброй и това силно го вълнуваше. Обожаваше процеса на създаването на всяка нова личност, в която се превъплъщаваше. Обичаше го, защото нямаше по-добър от него в това отношение. Но физическото преобразяване, съчетано с представата за характера, беше само част от забавлението. Истинското вълнение, същинският творчески процес щеше да дойде по-късно, защото мъжът несъмнено беше творец.