Галерия на мъртвите

27

Ако очакваха, че ще изненадат Хънтър, Гарсия и капитан Блейк с разкритието, че Линда Паркър не е първата жертва на този убиец, Ейдриън Кенеди и двамата агенти на ФБР останаха горчиво разочаровани.

— Ти го каза, приятелю — рече Карлос и кимна на партньора си.

— Какво? — попита Кенеди.

— Робърт имаше чувството, че извършителят е убивал и преди — отвърна капитан Блейк.

— Колко са жертвите досега, Ейдриън? — попита Хънтър.

Кенеди го погледна и в отговор наклони глава настрана и повдигна вежди.

— Колко са жертвите, Ейдриън? — повтори Хънтър със спокоен, но настойчив глас.

— Съжалявам, детектив — каза специален агент Фишър. — Но тази информация е достъпна само на принципа „необходимост да се знае” и след като разследването вече не е на лосанджелиската полиция, вие не…

— Специален агент Фишър — прекъсна я Кенеди. — Защо не отидеш да си вземеш кафе или нещо друго? Забелязах, че има автомат в дъното на коридора. Ще те повикам, когато ми потрябваш.

Агент Фишър се сепна и отвори уста от почуда.

— Но, сър, аз само отговарях на…

— Вън, агент Фишър. — Дрезгавият глас на Кенеди сякаш придоби нова плътност. — Ще те повикам, когато ми потрябваш.

— Ооооо — закачливо подвикна Гарсия. — На някого току-що му връчиха ключовете за кучешката къщичка.

Агент Фишър се обърна към него и се престори, че дращи носа му със средния си пръст.

Карлос й намигна.

— Това беше сладко. В Академията на ФБР ли го научи?

Докато излизаше от кабинета, агент Фишър трябваше да събере цялата сила на волята си, за да не тресне вратата.

Колко са убийствата дотук, Ейдриън? — за пореден път попита Хънтър.

— Бях груб с нея, Робърт — отвърна Кенеди. — Но специален агент Фишър беше права, и ти го знаеш. Тази информация е достъпна само на принципа „необходимост да се знае” и официално разследването вече не е на лосанджелиската полиция.

— Хей, чакай малко — намеси се капитан Блейк. — Какво ще кажеш за малко професионална учтивост, а? Вие искате да ви кажем всичко, с което разполагаме за разследването, нали така? Няма ли да ни дадете нещичко, преди да вземете всичко?

Кенеди погледна първо специален агент Уилямс и после дъската със снимките и се замисли.

— Добре, предполагам, че така е справедливо — най-после отговори. — Но аз имам по-добро предложение.

Последвалото мълчание явно беше умишлено и Хънтър се досети какво предстои. Ето защо, за разлика от капитан Блейк, той се въздържа да зададе очевидния въпрос.

— Какво?

— Защо ФБР и лосанджелиската полиция не обединят усилията си?

— Моля, сър? — изненада се специален агент Уилямс.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че Хирурга може да е направил първата си и най-голяма грешка?

— Да?

Кенеди погледна към Хънтър.

— Ето, това е грешката му.

— Хирурга? — намръщи се Гарсия. — Грешка? Какво…

— Съжалявам, сър, но и аз не разбирам — обади се агент Уилямс.

— Последната жертва на Хирурга е убита в Лос Анджелис — обясни Кенеди. — Очевидно в юрисдикцията на лосанджелиската полиция. И тъй като извършителят е употребил изключително насилие — той посочи дъската, — разследването автоматично се възлага на отдел „Свръхтежки убийства”, оглавяван от детектив Хънтър.

— Да… Е, и? — Агент Уилямс изглеждаше озадачен.

— Ами, Робърт Хънтър е най-добрият специалист по изготвяне на профили на убийци, с когото съм работил. Толкова много пъти съм го канил на работа в НЦАНП, че не помня броя им.

— И с ласкателства няма да ме убедиш и този път, Ейдриън — обади се Хънтър.

— Този път не се опитвам да те привлека, Робърт — отвърна той. Предлагам съвместна операция на НЦАНП към ФБР и отдел „Свръхтежки убийства” в лосанджелиската полиция. Това не е предложение за работа. Няма да ставаш агент на ФБР. Пак ще си детектив от лосанджелиската полиция, но ще получиш национална юрисдикция, докато тече разследването. Предлагам ти възможност да останеш в разследването и да хванеш лудия извратеняк.

— Извинете, сър — намеси се агент Уилямс. — Не искам да ви прекъсвам, но не е необходимо да включваме външна помощ в разследването. Уважавам работата на детектив Хънтър. Наистина. Чел към книгата му и така нататък, но ако мога да бъда откровен, той няма подготовката и способностите за нещо от тази величина. Той е само детектив от полицията и ще ни забави. — Уилямс погледна Хънтър. — Не се обиждайте.

— Не се обиждам — отговори Робърт.

— Е, аз пък се обиждам — намеси се Гарсия и вдигна ръка. — Само детектив от полицията…

Кенеди вдигна показалец, за да ги накара да млъкнат.

— Какво ще кажеш, Робърт?

Хънтър не отговори.

— Познавам те, стари приятелю — настоя Кенеди. — Знам, че когато се заловиш с някой случай, особено ако е нещо интригуващо като сега, не го изпускаш лесно. — Той замълча, вглеждайки се изпитателно в детектива. — Искам да участваш в това разследване, Робърт. Затова съм дошъл. Не летях дотук само за да ти кажа, че ФБР ти отнемат разследването. Дойдох да говоря лично с теб и защото аз съм единственият, който може да направи така, че предложението ми да се случи. Мога да го направя официално за по-малко от петнайсет минути. Ти трябва само да се съгласиш.

Хънтър гледаше Кенеди, но в мислите си се върна назад няколко часа, когато седеше очи в очи с Емили Паркър, майката на Линда. Когато той стана да си ходи, госпожа Паркър сложи треперещата си ръка на рамото му.

— Детектив — изрече тя с глас, задавен от сълзи. — Моля ви, обещайте ми, че ще го хванете. Моля ви, обещайте ми, че ще накарате кучия син да си плати за онова, което направи с дъщеря ми. Тя беше единственото ми дете — добави Емили и отново се разрида.

— Ще направим всичко възможно, за да изправим пред правосъдието човека, отговорен за смъртта на дъщеря ви, госпожо Паркър — отвърна Хънтър.

— Не — гневно каза тя. — Това не е достатъчно, детектив. Не искам да чувам глупостите, които подхвърляте на репортерите от новините. Може да си ги спестите за медиите. Искам личното ви обещание, че ще хванете копелето. Че няма да намерите покой, докато не вкарате зад решетките извратения психопат. Обещайте ми, детектив. Обещайте ми.

Хънтър не даваше обещания, които не беше абсолютно сигурен, че може да изпълни, но знаеше, че в момента Емили Паркър изпитва болка, каквато не е преживявала никога дотогава и че се нуждае от увереност, че хората, натоварени със залавянето на убиеца на дъщеря й, няма да я разочароват. Затова той формулира отговора си по най-добрия начин, по който можа, без да се налага да лъже.

— Госпожо Паркър, давам ви думата си, че няма да намеря покой, докато човекът, който ви отне дъщерята, не отиде зад решетките. Това мога да ви го обещая.

Убедеността в гласа му предизвика нов поток от сълзи в очите на Емили Паркър.

— Колко са жертвите, Ейдриън? — отново попита той.

Кенеди почувства, че Хънтър е на път да се съгласи. Беше справедливо и той да отстъпи.

— Това е третата му жертва — отговори.

Робърт и Карлос се спогледаха обезпокоено.

— Къде са били намерени другите? — попита Гарсия. — Знаем, че не са били в Лос Анджелис, вероятно нито дори в Калифорния, затова къде е убивал досега този тип?

Кенеди се обърна към него.

— Сър, моля ви — обади се агент Уилямс. — Наистина не се нуждаем от помощ в този случай.

— Да, знам — отвърна Карлос. — Ние сме само детективи от полицията, нали? И ще ви забавим.

— Какво искате да кажете с това „ние”? — попита агент Уилямс, опитвайки се да сдържи ироничната си усмивка. — Мислите, че директорът Кенеди говореше и на вас?

Хънтър отправи въпросителен поглед към Кенеди, който кимна.

— Съжалявам, Робърт, но специален агент Уилямс е прав. Предложението за съвместна операция се отнася само за теб.

— Шегувате се — каза Гарсия, без да може да повярва.

Хънтър направи знак на партньора си да му даде минутка.

— Ти не каза това, Ейдриън.

— Какво имаш предвид? Не съм споменавал за партньора ти.

— Напротив, спомена го.

— Какво? — отново се намеси агент Уилямс. — Кога?

Хънтър продължи да говори на Кенеди:

— Ти предложи съвместна операция между НЦАНП и отдел „Свръхтежки убийства” в лосанджелиската полиция, нали така? Това бяха думите ти. Е, двамата с детектив Гарсия сме от отдел „Свръхтежки убийства” в лосанджелиската полиция. Единствената причина отделът да има тази слава е, защото работим заедно. — Робърт замълча за ефект. — Ето защо, ако искаш съвместна операция, Ейдриън, по-добре направи място и за двама ни.

Кенеди се поколеба за момент и агент Уилямс се обади още веднъж:

— Няма да стане. Ако си мислите…

— Специален агент Уилямс — спря го Кенеди и този път в дрезгавия му глас се долови раздразнение. — Ако ме прекъснеш още веднъж, ще бъдеш отстранен от разследването и ще се качиш на първия самолет обратно за Куонтико. Ясен ли съм?

— Но, сър…

— Ясен ли съм, специален агент Уилямс?

Агентът наведе глава като ученик, който току-що е получил строго мъмрене.

— Да, сър.

— Може да вземеш ключовете за кучешката къщичка от партньорката си — подхвърли Карлос.

— Детектив Гарсия — авторитетно каза Кенеди, — ако ще участвате в операцията, ще трябва да забравите за саркастичния си тон.

Карлос понечи да подхвърли нова остроумна закачка, но видя как го изгледаха Хънтър и капитан Блейк.

— Добре — отстъпи той. — Мисля, че мога да го направя. Няма проблем.

— Е, ще участваш ли? — обърна се Кенеди към Хънтър. Робърт погледна партньора си.

Гарсия кимна.

— О, аз определено ще участвам. Искам да хвана този психар.

— Операцията ще бъде съвместна — каза Хънтър на Кенеди. — НЦАНП и отдел „Свръхтежки убийства” ще имат равни нива на пълномощия, командване и достъп до информация по време на разследването. Никой няма да крие нищо от никого. — Той погледна агент Уилямс. — Това не е състезание. Всички гоним един и същи краен резултат. Можете ли да работите така?

Агент Уилямс си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Да, мога да работя така.

— Карлос?

— Да, разбира се. Нямам абсолютно никакъв проблем с това.

Хънтър погледна снимките на одраното тяло на Линда Паркър на дъската.

— Добре, Ейдриън, ще участваме. Имаш твоята съвместна операция.